ОБЗОР

site.btaВойната в Украйна, година 3 – историята се пише сега, казва Киев

Войната в Украйна, година 3 – историята се пише сега, казва Киев
Войната в Украйна, година 3 – историята се пише сега, казва Киев
Румънци и представители на украинската общност участваха в шествие в Букурещ по повод втората годишнина от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна с украински флаг и изображение на руския президент Владимир Путин, представен като Хитлер, 24 февруари 2024 г. Снимка: АП/ Andrea Alexandru

Хиляди хора излязоха в събота по улиците на европейски градове, за да изразят подкрепата си за Украйна в деня, когато се навърши втората годишнина от пълномащабното руско нахлуване в страната. Въпреки тази гражданска мобилизация обаче, европейците са песимисти за шансовете на Украйна да спечели войната срещу Русия, показват данни от допитване, проведено в 12 държави от ЕС и публикувано миналата седмица, отбелязва Франс прес.

Проучването на мозъчния тръст „Европейски съвет за международни отношения“ показва, че само 10% от анкетираните прогнозират победа за Украйна на терен, а 37 на сто смятат, че войната ще приключи с някаква форма на компромис. Все пак обаче, 41% мислят, че ЕС трябва да увеличи или да запази своята подкрепа за Украйна на сегашното ниво предвид вероятността американската помощ да секне при евентуална победа на Доналд Тръмп през ноември на президентските избори в САЩ, обобщава АФП.

На този фон украинският външен министър Дмитро Кулеба, който на 24 февруари посети Одеса заедно с германския първи дипломат Аналена Бербок, изрази оптимизъм за бъдещето на Украйна в ЕС, предаде ДПА. „Преди две години не съм и помислял, че през 2024 г. ще има толкова много причини да се гордеем, че сме европейци“, каза Кулеба. „Историята се пише точно сега“, категоричен е украинският външен министър.

С навлизането на войната в третата й година, според актуални оценки Украйна изпада във все по-тежка ситуация и Русия има надмощие, коментира Лорънс Фридман в анализ за „Форин афеърс“. Дълбокият песимизъм, посочва авторът, се подчертава от съобщения за остър недостиг на боеприпаси и на жива сила у украинската страна, съмнения за това дали американската подкрепа ще продължи и от усещането, че руските сили, които не ги е грижа за собствените им загуби, са готови да се възползват от ситуацията. 

Проблемът е, смята Фридман, че начинът, по който войната ще се развие през 2024 г., ще зависи не само от това как Украйна се справя с военните предизвикателства, а и от това колко и по какъв начин Западът я подкрепя.

Украйна не е преставала да получава западна подкрепа от началото на руската агресия през 2014 г., но тази подкрепа никога не е била напълно достатъчна и обикновено е пристигала с голямо закъснение, отчита Фридман. Той смята също, че на Европа ще й излезе по-евтино да поддържа Украйна отколкото да се справя по-късно с победа на Путин.

В момента войната е в критична фаза, пише “Форин афеърс“. Ако западната подкрепа остане стабилна, Путин може да установи и на третата годишнина от началото й, че изглежда войната не може да бъде спечелена, точно както изглежда днес, на сегашната втора годишнина.

От друга страна, пише във в. „Гардиан“ Олга Чиж, смъртта на Алексей Навални предвещава мрачно бъдеще за Русия след президентските избори, за Европа и за света. Печалният обрат на събитията е трагедия не само за Русия, това е смразяващ сигнал към застъпниците на либералната демокрация, независимо къде се намират, отбелязва Чиж, която е изследователка на политическото насилие и репресивните режими в катедрата по политически науки в Университета в Торонто.

Дързък ход като това да се отървеш от ключов политически опонент, нямаше да има смисъл, ако Путин  просто искаше да продължи както досега и след изборите, чийто резултат вече е гарантиран. Но случилото се придобива повече смисъл, ако Путин в момента се подготвя да предприеме нов, по-политически натоварен курс. В този случай той ще иска да не оставя нищо на случайността. Каквото и да е планирал, след като Навални вече е мъртъв, дори и най-слабата възможност за политическа съпротива вътре в Русия сега изглежда „угасена“.

В условията на дебати в Конгреса на САЩ за най-новия пакет финансова помощ и на колебанието на ЕС на какво да даде приоритет в собствената си военнопромишлена продукция Путин мъдрува върху най-зловещия си проект досега. Западът трябва да се подготви за „следизборния“ Путин – необуздан деспот, решен да постигне целите си на всяка цена, заключава анализът на „Гардиън“.

Изкушаващо е да се види в очевидното убийство на Навални, както направиха някои американски анализатори, знак за слабост на Путин, пише Маша Гесен в „Нюйоркър“, цитирана от в. „Вашингтон пост“. Но способността на един диктатор да унищожи всичко, от което го е страх, е белег за хватката му върху властта, както и за способността му да избира кога да нанесе удар. Путин изглежда се чувства оптимист за собственото си бъдеще, смята Гесен.

В обзорен материал в „Политико“ на авторски колектив под заглавие „Военната стратегия Украйна: да оцелее през 2024 и да победи през 2025“, се отбелязва, че никой не е в състояние да осигури детайлна пътна карта за 2024 г., но има единодушие, че три основни неща ще определят траекторията през идните месеци: първо – тази пролет предстои съобразяване с реалността на очакванията, тъй като Украйна няма да разполага с оборудване и войници за значима контраофанзива; второ – Русия, с помощта на съюзниците си, си е осигурила артилерийско превъзходство и заедно с безмилостни сухопътни атаки засипва със снаряди украинските позиции; и трето – без западна противовъздушна отбрана, ракети с голям обсег и артилерийски снаряди Киев трудно ще постигне надеждна и устойчива защита, обобщава „Политико“. Изданието цитира естонския министър на отбраната Хано Певкур, че тази година „ще е година на стратегическо изграждане и защита както за Украйна, така и за евроатлантическата общност – време за изграждане на необходимата военна и промишлена база“. До 2025 г. Украйна може да разполага с достатъчно умения и способи да победи Русия, прогнозира Певкур.

„Политико“ цитира допитване в Украйна, което показва, че 85% от населението все още вярва, че страната им ще победи, но не всички анкетирани са в състояние да кажат как ще изглежда победата и кога ще дойде, а настроението в Украйна е мрачно, отчита анализът.

На това опонира бившият командващ на американските войски в Европа генерал Бен Ходжис. „Чакайте малко!“, призовава той, „войната не е спирала от 10 години. Русия е имала надмощие във всяко отношение, но след 10 години е завладяла само 18% от Украйна“, изтъква ген. Ходжис, цитиран от „Политико“. „Те (руснаците) загубиха половин милион войници, Черноморският флот отива на зле, а ВВС не могат да постигнат превъзходство във въздуха“. Това което е нужно, обяснява висшият американски военен, „е ясна ангажираност на западните лидери – не само да стоят редом с Украйна толкова дълго, колкото трябва, а да я подкрепят с оръжия, от които се нуждае, за да може наистина да спечели войната“. „Според мен, всъщност Русия е в по-лоша форма отколкото си мислим“, посочва Ходжис.

Както изтъква Тимъти Гартън Аш във в. „Гардиън“, ако подкрепяш едната страна във война срещу смъртоносен диктатор, ти наистина трябва да искаш подкрепяната от тебе страна да печели, а не просто „да не загуби“ – формулата, към която (Олаф) Шолц и (Еманюел) Макрон често се връщат.Това не е езикът на силата, единственият, който Путин разбира. Както отбеляза украинският президент Володимир Зеленски, пише Аш, в изказването си на Мюнхенската конференция веднага след Шолц: Не е просто въпрос на оръжия. Въпросът е готови ли сте психологически?“ Мирновременната логика на преговори, компромиси и взаимноизгоден резултат (за двете страни) просто не може да бъде приложена, смята Аш.

Като се има предвид критичната ситуация на фронтовата линия в Украйна, лидерите на големите европейски държави трябва да се поучат от по-малките като Дания, Чехия и Естония и да бъдат по-смели, по-бързи и по-решителни, заключава британският историк и изследовател на Източна Европа Аш. И те (лидерите на големите държави) трябва да намерят по-директен, по-пламенен и по-вдъхновяващ изказ. Защото обществата, които все още се радват на комфортен мирен начин на живот и където мнозина очевидно вярват, че войната може скоро да свърши с договорена компромисна мирна сделка, трябва да бъдат разтърсени, за да се събудят.

И тук Аш цитира чешкия президент Петър Павел, че саможертвата, която ние всички можем да направим, е „намаляване на собствения ни комфорт“ – физически, но също и психологически.

Тимъти Гартън Аш пише как на Мюнхенската конференция е говорила украинката Юлия Паевска – военен парамедик ветеран, която е била в плен на руснаците, и е разказала, че е виждала „потоци от кръв, реки от страдание и деца, умиращи в ръцете й“. „Дайте ни оръжия“, призовала Паевска участниците във форума по отбрана, „за да убием тази война“.

Според Аш най-гротескният момент на конференцията е било изказването на американския сенатор републиканец Пийт Рикетс, който сравнил инвазията на Путин в Украйна с „инвазията“ в САЩ на нелегални имигранти, влизащи от Мексико.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:49 на 23.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация