ОБЗОР

site.btaЮжна Корея смята, че е нанесла политически и психологически удар по КНДР с дипломатическите си отношения с Куба

Южна Корея смята, че е нанесла политически и психологически удар по КНДР с дипломатическите си отношения с Куба
Южна Корея смята, че е нанесла политически и психологически удар по КНДР с дипломатическите си отношения с Куба
Новата сграда на президентството в столицата на Южна Корея - Сеул. Снимка: Йонхап чрез АП

Миналата сряда, 14 февруари, Южна Корея установи дипломатически отношения с Куба. Новината разпространи южнокорейската агенция Йонхап.

Представителите на двете страни при ООН размениха дипломатически ноти в Ню Йорк, ознаменувайки официалните си връзки. Йонхап посочи, че този изненадващ акт е сериозен удар по Северна Корея, която "отдавна парадира с братските чувства" към латиноамериканската държава, принадлежала към социалистическия блок.

Дипломатическите действия бяха определени като "удар по Пхенян" и от пожелал анонимност представител на канцеларията на президента на Южна Корея Юн Сук-йол, който говори за Асошиейтед прес.

"Действаме, за да установим връзки със страни, които бяха част от социалистическия блок, включително и приятелски на Северна Корея държави. Това ясно показва кой се влива в реката на историята и кой – не", казва за АП анонимният южнокорейски представител, според когото това "неизбежно ще нанесе осезаем политически и психологически удар" по Северна Корея.

Неочакваното съобщение, предхождано от тайни контакти между двете страни, е дошло от Ню Йорк късно вечерта в сряда по корейско време, "очевидно за да не се остави време за намеса на Пхенян", написа южнокорейската агенция. Тя отбеляза, че Куба е 193-ата страна, с която Сеул установява дипломатически отношения.

Външното министерство на Южна Корея посочи, че Куба е била единствата държава в Карибския басейн, с която не е имала дипломатически отношения досега. Освен това след споразумението с Хавана Сеул остава без връзки само със Сирия от страните членки на ООН.

Според Йонхап това е "шок" за Пхенян, като се има предвид и поздравлението, изпратено миналия месец на президента на Куба Мигел Диас-Канел по случай 65-ата годишнина от Кубинската революция от Ким Чен-ун. Тогава севернокорейският лидер изрази очакванията си, че двете нации ще засилят двустранните си връзки. Пак през януари тази година в Пхенян започна да изпълнява задълженията си новият посланик на Куба в Северна Корея.

Това е било знак за съживяване на дипломатическите отношения на приятелските на КНДР страни, дошло с решението на Ким да отвори, макар и избирателно, границите на държавата, след като бе приложил едни от най-строгите мерки в света срещу пандемията от КОВИД-19, коментират в Сеул. Границите на Северна Корея бяха затворени в началото на 2020 г. Тогава чуждите посланици бяха помолени да напуснат страната. Севернокорейската държавна агенция (КЦТА) съобщи, че новият кубински посланик Едуардо Луис Кореа Гарсия е връчил акредитивните си писма на севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

Установяването на дипломатически отношения с Куба е не само удар по Севера, но и връхна точка на дългогодишните усилия на Южна Корея за официални връзки със страната от Карибския басейн, посочва Йонхап. Така се разширява дипломатическото присъствие на страната в Латинска Америка – държавите на юг от Мексико и на преобладаващата територия на южноамериканския континент. Южнокорейското влияние в този регион нараства с годините в областта на културата и обмена на специалисти.

Макар и Куба да признава официално Република Корея още през 1949 г., двустранният обмен спира с идването на власт на покойния Фидел Кастро след революцията десет години по-късно. Още през следващата 1960 г. Куба и Северна Корея установяват дипломатически отношения и стават съюзници в Студената война.

Йонхап се позовава на наблюдатели, по чието мнение официалните отношения между Хавана и Сеул са напът да задълбочат дипломатическата изолация на Пхенян и да окажат още по-голям натиск върху Севера да се откаже от провокациите си и да се върне към диалога, отбелязва агенцията.

"Решението за установяване на официални отношения между двете държави беше взето в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, международното право и според правилата, установени във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г.", се казва в съобщението на южнокорейската мисия.

Пожелалият анонимност представител на канцеларията на президента Юн Сук-йол казва пред Асошиейтед прес, че Сеул предварително е информирал САЩ за решението си да установи дипломатически връзки с Хавана. АП обръща внимание на факта, че понастоящем Вашингтон поддържа икономическо ембарго над Куба, каквото за първи път е наложил през 1960 г., когато дошлият на власт комунистически режим на Кастро национализира собствеността на американски граждани и корпорации.   

Сега говорител на държавния департамент на САЩ заяви, че американското правителство "зачита неприкосновеното право на Република Корея да решава какво да бъде естеството на дипломатическите ѝ отношения с други страни".

Правителството на южнокорейския президент Юн Сук-йол е настояло за сдържаност при обявяването на началото на дипломатическите отношения с Хавана предвид дългогодишната дружба на Куба със Северна Корея. Установяването им идва и в контекста на засиленото напрежение между Севера и Юга на Корейския полуостров. Ким Чен-ун заклейми Република Корея като "основен враг" и удвои оръжейните изпитания. 

Според Йонхап изглежда тук съвпадат стремежите на Хавана към по-задълбочен икономически и културен обмен с четвъртата по сила икономика в Азия и на Сеул да обогати международната представа за страната. Към момента в Куба живеят около 1100 души от корейски произход, посочва Йонхап. По данни на правителството в Сеул в периода преди пандемията от КОВИД-19 средно по около 14 хиляди южнокорейци са посещавали латиноамериканския остров всяка година.

В отделно прессъобщение външното министерство на Южна Корея изрази очакване официалните отношения с Куба да се превърнат в „стратегическа повратна точка“ от плана за укрепване на южнокорейските контакти в Северна и Южна Америка и "разширяване на дипломатическия ѝ хоризонт". Министерството на външните работи на Република Корея подчерта, че установяването на дипломатически отношения с Хавана е "институционална основа за разширяване на икономическото сътрудничество и подкрепа за южнокорейския бизнес, който се стреми да установи опорни точки на кубинския пазар".

Сеул се опитва да подобри връзките си с Хавана от над две десетилетия, отбелязва Йонхап. Удобен момент е настъпил през 1999 г., когато Южна Корея подкрепи резолюцията на Общото събрание на ООН за сваляне на търговското ембарго над Куба. През 2016 г. тогавашният външен министър на Република Корея Юн Бьон-се посети Хавана. Тази визита бе първа за южнокорейски министър на външните работи.

Линията на установяване на дипломатически отношения с Хавана бе поета енергично от правителството на президента Юн Сук-йол, който дойде на власт през 2022 година. Южна Корея проявяваше активност в това отношение на ред международни форуми, сред които срещата на върха на Асоциацията на карибските държави (АКС) в Гватемала през май миналата година.

Ден след установяването на дипломатическите отношения между Хавана и Сеул Йонхап отбеляза, че все още липсва реакция от страна на Северна Корея. Едновременно с това агенцията информира, че по-рано миналата седмица южнокорейското правителство е одобрило дипломатическия акт в Ню Йорк на свое тайно заседание. То се е състояло във вторник, 13 февруари, и е било председателствано от премиера на страната Хан Дък-су.

Всеки член на правителството е получил разпечатка на изложение по въпроса, включен в последния момент в дневния ред, като листовете са били събрани веднага след като министрите са ги прочели, отбелязва Йонхап. Агенцията допълва, че в официалното прессъобщение се споменава за точка, внесена на място в дневния ред, но не се уточнява за какво се отнася тя.

За да покаже колко сериозен е ударът по Северна Корея, Йонхап припомня, че Фидел Кастро посети Пхенян през март 1986 г. по покана на "първия и вечен лидер" на КНДР Ким Ир-сен, дядото на действащия ръководител Ким Чен-ун. Куба поддържаше приятелски отношения със Северна Корея, когато над Пхенян бе надвиснала дипломатическа изолация заради ядрените и ракетни програми на страната.

В качеството си на председател на Държавния съвет (преди създаването на президентската служба по силата на конституцията от 2019 г.) настоящият президент на Куба Мигел Диас-Канел замина за Пхенян през 2018 г. за среща с Ким Чен-ун. През април 2021 г. севернокорейският лидер на свой ред изпрати поздравления в три последователни дни на Диас-Канел, когато той бе избран за първи секретар на Комунистическата партия на Куба (все още най-високата политическа длъжност в държавата).

Има обаче наблюдатели, които смятат, че установяването на дипломатически отношения между Куба и Южна Корея няма да се отрази съществено на Северна Корея. Според тях Куба ще възприеме "двупистова" стратегия, като си сътрудничи с Южна Корея извън политиката, а същевременно запази традиционните си приятелски отношения със Северна Корея.

"Москва установи дипломатически отношения с Южна Корея през 1990 г., Пекин го направи през 1992 г., но Русия и Китай поддържат различни позиции спрямо Пхенян и Сеул по отношение на политическите въпроси, от една страна, и относно икономиката и културата, от друга. Куба ще запази дискретно приятелството си със Северна Корея, като същевременно увеличи търговския обмен с Южна Корея", казва за южнокорейския левоцентристки либерален вестник "Единна нация" (The Hankyoreh в английски вариант) Лим Юл-чхул от Центъра за далекоизточни изследвания към университета "Кюннам" в Южна Корея.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:18 на 17.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация