site.btaЕвропейски нюзрум: ЕС постигна споразумение по закон, с който ще укрепи свободата на медиите и защитата на журналистите

Европейски нюзрум: ЕС постигна споразумение по закон, с който ще укрепи свободата на медиите и защитата на журналистите
Европейски нюзрум: ЕС постигна споразумение по закон, с който ще укрепи свободата на медиите и защитата на журналистите
Заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова. Снимка: Белга посредством Европейски нюзрум/Benoit Doppagne

Европейският съюз иска да подобри защитата на журналистите и медийните компании от политическото влияние и съответно постигна споразумение по така наречения Европейски закон за свободата на медиите, предаде Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. И докато предпазните мерки, залегнали в този закон, бяха широко приветствани, в него все пак има някои недостатъци - така че в глобалната картина на европейските медии остават проблеми за изглаждане.

В ЕС беше сключено споразумение за новото законодателство относно свободата на медиите, което цели да повиши прозрачността по въпросите на собствеността на медийните компании и на институционалната реклама, да подобри защитата на журналистите и техните източници, както и да направи независимостта на обществените медии по-голяма.

ЕС е на мнение, че особено в страни като Унгария и Полша, където държавата упражнява пряко влияние върху медиите, това се е превърнало в основен проблем в последните години. Съюзът иска да промени това положение с новото законодателство.

"Постигнатото споразумение... е свидетелство за нашата анжагираност към насърчаването на медийната свобода и равнопоставената гласност. За първи път ще има гаранции за защита в европейски закон", заяви германската евродепутатка Сабине Ферхайен (Европейска народна партия). 

Вера Йоурова, заместник-председателка на Европейската комисия, отговаряща за ценностите и прозрачността, заяви, че ЕС "не регламентира работата на медиите, регламентира пространството за медиите".

Издатели на германски вестници и списания обаче останаха на предишната си критична позиция. Германската Федерална асоциация на дигиталните издатели и издателите на вестници (BDZV) и и Медийната асоциация на свободната преса (MVFP) заявиха, че "докато пресата се бори с трудности от рода на икономика, регламент и конкуренция, ЕС затяга корсет, който не обхваща нито един от проблемите, а напротив - застрашава свободата на пресата".

Шпионският софтуеър бе в основата на дебата

Основната спорна точка, която стана причина преговорите да се проточат до последната седмица на испанското председателство на Съвета на ЕС, бе включването на член, който щеше да узакони забраната за шпиониране на журналисти или техните източници от съображения за "националната сигурност". Този член бе отхвърлен от Европейския парламент.

По силата на споразумението страните членки на ЕС трябва в бъдеще да гарантират ефективна защита за журналистите. И по-специално, шпионирането на журналисти трябва да бъде предотвратено. Тук обаче може да има изключения.

Няколко държави членки вече настояха да се допуснат изключения, касаещи забраната за шпионаж в името на националната сигурност, което породи силно безпокойство в средите на синдикатите и други защитници на правата на пресата. В крайна сметка приетият компромисен текст не съдържа никакво позоваване на националната сигурност, каза румънската евродепутатка Рамона Стругариу ("Обнови Европа").

Подобно изключение остана извън закона след усилено "лобиране" от страна на печатни асоциации и битка, която заплашваше да провали преговорите, но се запази като съображение в общото споменаване на "зачитането на отговорностите на държавите членки", заявиха източници, които са наясно с развоя на преговорите. Европейският парламент определи това като победа.

Сабине Ферхайен обяви, че всяка наблюдение - като използването на шпионски софтуеър в устройствата на журналистите - ще бъде разрешено само в случай на сериозни престъпления и със съдебна заповед. "Не може просто за всичко да се позоваваме на националната сигурност", каза тя.

Глобалната медийна картина в Европа е белязана от вечна криза

В закона за свободата на медиите се съдържат някои гаранции за защита на независимостта на обществените медии от рода на изискването, че в закона трябва предварително да са упоменати критериите за назначаване и уволнението от високи позиции, за срока на техните мандати, както и за това какво финансиране е достатъчно за изпълнение на обусловените от поста задължения. 

В Словения, например, дългоочакваният законопроект за медийната реформа в момента е в процес на обществено обсъждане. Важен нов момент в него е прозрачността на собствеността, резултатът от който може да е и по-голям медиен плурализъм. В интервю за словенската държавна телевизия ТВ Словения министърката на културата Аста Вречко подчерта, че в националния законопроект са спазени и Европейският закон за свободата на медиите, и Законът за изкуствения интелект, което ще подпомогне установяването на правила за медиите в бъдеще.

Въпреки съгласуваните гаранции за защита глобалната медийна картина в някои страни от ЕС претърпя в последно време значителни изменения.

Новото проевропейско правителство на Полша в сряда въведе реформа на държавни медии и уволни техните ръководства. Десните депутати организираха седяща стачка в знак на протест срещу промените, а програмите на държавните медии бяха прекъснати. Трусът идва седмица след избирането на Доналд Туск за министър-председател след осемгодишно управление на дясната партия "Право и справедливост" (ПиС). Докато ПиС беше на власт, държавните медии често бяха обвинявани в тенденциозно отразяване на събитията, в проправителствена пропаганда и в словесни атаки срещу опозицията.

Швейцарската медийна група "Рингие", която притежава румънския всекидневник "Либертатя" и спортния вестник "Газета спортурилор", обяви в началото на този месец план за съкращения в "Либертатя", основавайки се на преместването на акцента върху дигиталната зона. Журналистите от засегнатите вестници твърдят, че са били подложени на натиск от страна на ръководството да пращат за преглед преди публикуване материали на компании за онлайн залагания, които са влиятелни на Балканите и са основен източник на доходи от реклами.

В коментара си за Европейския закон за медийната свобода председателят на комисията за отношенията с ЕС в Камарата на депутатите в румънския парламент Щефан Мушою припомни, че в Румъния свободата на изразяване и свободата на пресата са факт благодарение на революцията от 1989 г. Според Мишою те са резултат от върховни саможертви, които са донесли на хората ползи при все по-обещаващите изгледи за бъдещето при членството в ЕС и НАТО.

По-строг контрол върху онлайн платформите

Друг ключов момент в законодателството е въпросът е направляването на журналистическото съдържание в онлайн платформите. Нужни са и по-ясни правила за взаимоотношенията между медийните компании и големите онлайн платформи като "Фейсбук", която е собственост на "Мета"", или като "Гугъл".

Европейската комисия реши да започне процедура за установяване на нарушение от страна на социалната медийна платформа "Екс" и нейния собственик Илон Мъск - това е разследване без прецедент, първото по силата на новия Закон за цифровите услуги. То ще проучи всички възможни незаконни действия, за които милиардерът би бил отговорен, включително подвеждащ дизайн и сериозни пробойни в прозрачността. През октомври ЕК предупреди "Екс", че в Европа няма място за незаконно съдържание и дезинформация в социалните медии.

На среща в Брюксел през октомври с представители на неправителствената организация "Репортери без граници" министър-председателят Николай Денков каза, че сред големите проблеми в България е дезинформацията, а не липсата на свобода на словото, като се наблюдава значителен напредък в това отношение в последните години. "Отделно от промените в българските закони европейското законодателство ще ни помогне много в това отношение", каза Денков.

Сега службите към ЕС ще пристъпят към събиране на доказателства и показания, както и ще извършат проверки, преди да решат дали да поискат от "Екс" нови защитни мерки или да намерят компромис. Няма срок за разследването по силата на Закона за цифровите услуги.

И накрая, но не на последно място, одобреният законопроект за свободата на медиите предполага и учредяването на Европейски медиен съвет, съставен от представители на националните регулаторни органи на 27-те страни членки на ЕС, с цел да се установи по-строга рамка за сливанията в тази област. Новият орган ще трябва да заема необвързана позиция относно подобни операции от гледната точка на влиянието им върху плурализма.

Европейският закон за свободата на медиите ще влезе в сила след приемането му от Европейския парламент и страните членки на Европейския съюз. Държавите от ЕК няма да могат да налагат по-строги или по-обхватни правила от тези, посочени в европейския закон.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:24 на 24.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация