Министър-председателят на Белгия Александер де Кро изрази съмненията си, че e възможно значително разширяване на Европейския съюз до 2030 г., предаде белгийската новинарска агенция Белга.
В Гранада държавните и правителствените ръководители се събират, за да обмислят бъдещата посока на развитие на ЕС. Освен отбраната и сигурността, стратегическата автономия и конкурентоспособността на бизнес общността, присъединяването на редица балкански държави и Украйна е една от основните теми.
"Има много работа, която трябва да се свърши."
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел посочи 2030 г. като целева дата за разширяване, но Белгия има съмнения по този въпрос: "Има много работа, която трябва да се свърши, както от тяхна, така и от наша страна. Сега да се каже, че ще се справим с това за няколко години, все още имам големи съмнения за това", каза Де Кро.
Държавите, които искат да се присъединят към ЕС, трябва да отговарят на конкретни критерии по отношение на демокрацията и върховенството на закона, да приемат европейското законодателство и да оцелеят икономически на единния пазар.
"Не може да се намаляват разходите. Има много ясни критерии и все още има много работа, преди тези държави да са на това ниво", уточни белгийският министър-председател.
Финансови последици
Присъединяването на Украйна към ЕС ще струва 183 млрд. евро за седем години, съобщи британският вестник "Файненшъл Таймс" (The Financial Times). Това би довело до значителни промени в разпределението на селскостопанските субсидии и фондовете за икономическа подкрепа, например. Тези огромни бюджетни последици са аспекти, които в момента се разглеждат.
"Всички знаят, че не може да продължава да бъде така, че всички страни, които получават нетни плащания днес, да могат да разчитат, че това ще продължи и в бъдеще", заяви германският канцлер Олаф Шолц.
Понастоящем държавите от бившия Източен блок получават повече пари от европейския бюджет, отколкото внасят, смята той.
Шолц отново подчерта, че трябва да се възстанови правилото за единодушие в области като външната политика и данъчното облагане. Той заяви, че броят на местата за всяка държава членка в Европейския парламент и броят на европейските комисари също трябва да бъдат преразгледани.
"Не може да продължавате да измисляте министерства", заяви германският канцлер.
Шарл Мишел от своя страна вярва, че определянето на дата, до която бъдещите държави да извършат реформите, ще им помогне да работят за покриване на критериите, необходими за присъединяване към ЕС.
"Знам, че в ЕС има различна чувствителност по този въпрос, но това, че е трудно, не означава, че не трябва да се справим с това", заяви председателят на Европейския съвет.
В проектодекларацията от срещата на върха в Гранада се посочва, че разширяването е "геостратегическа инвестиция в мира, сигурността, стабилността и просперитета".
След присъединяването на Хърватия през 2013 г. добавянето на нови държави членки вече не беше приоритет, но руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. постави Украйна и Молдова в списъка на кандидатите за нови държави членки.
Освен Украйна и Молдова, други държави, които имат статут на кандидатки, са Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Турция. Преговорите със страната, оглавявана от Реджеп Тайип Ердоган бяха спрени след неуспешния преврат през 2018 г. Грузия и Косово се считат за потенциални кандидати.
(Тази новина се разпространява от БТА по договор с белгийската новинарска агенция Белга)
/ГГ/
news.modal.text
