Лидерът на управляващата консервативна партия в Полша "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински наскоро обяви, че заедно с парламентарните избори на 15 октомври поляците ще гласуват и на редица референдуми, единия от които за това дали подкрепят приватизацията. Освен с нападки към опозицията съобщението на Качински беше придружено и от остри упреци към германските политици, с което бе даден сигнал, че темата за отношенията със западния съсед най-вероятно ще стане част от предизборната кампания.
Поляците ще гласуват на референдум за и против приватизацията на държавни предприятия, обяви в петък Качински. По думите му това ще бъде само един от поредицата въпроси, които ще бъдат поставени на всенародно допитване в един ден с парламентарните избори, предаде Ройтерс.
Управляващите националисти от ПиС първоначално бяха обявили, че ще организират референдум по въпроса за новия пакт на ЕС за миграцията. Според анализатори една от целите на тези ходове е да се мобилизира твърдото ядро привърженици на ПиС преди изборите на 15 октомври, определяни от мнозина като едни от най-важните след падането на комунизма през 1989 г.
"За нас гласът на обикновените поляци винаги е решаващ", заяви във видеообръщение в Туитър Ярослав Качински. "Гласът на чуждите политици, включително този на германските, не е от никакво значение."
По думите му първият въпрос, който ще бъде поставен на референдум, ще бъде: "Подкрепяте ли продажбата на държавни предприятия?".
Според ПиС най-голямата опозиционна партия - либералната "Гражданска платформа" (ГП), оглавявана от бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск - обслужва чужди интереси, най-вече тези на Германия.
"Германците искат да закрепят Туск в Полша, за да разпродаде държавната собственост. Сигналите, идващи от неговото обкръжение, са пряко доказателство за това", каза Качински.
ГП отхвърля подобни упреци и обвинява правителството, че възнаграждава с добре платени длъжности в държавните предприятия различни хора, на които иска да се отблагодари за подкрепата им.
"Ако ПиС иска да постави въпроса за държавните предприятия на референдум, нека тогава Качински да попита поляците дали подкрепят роднинските и приятелските назначения и кражбите, които се извършват в момента там", каза пред полското държавно "Радио 1" депутатът Марчин Кервински.
Въпросът за отношенията с Германия винаги е деликатен в Полша. Западният съсед извършва зверства срещу окупирана Полша по време на Втората световна война, но от друга страна, днес е съюзник на Варшава в ЕС и НАТО, отбелязва Асошиейтед прес.
Управляващите от ПиС често влизат в конфликти с Германия по различни теми, най-вече свързани с историята, какъвто беше примерът през пролетта, когато те отново повдигнаха въпроса за изплащането на репарации от Берлин за щетите, причинени на Полша по време на войната.
Качински отправи нападки срещу Туск, че обслужва германските интереси още миналия месец по време на среща с избиратели.
"Доналд Туск е истинският враг на полския народ! Този човек не бива да управлява Полша. Да си взима политиката и да си ходи в неговата Германия. Да вреди там, а не тук!", заяви Качински.
"Гражданска платформа" е десноцентристка партия, която управляваше Полша между 2007 и 2015 г. Сега тя е част от четирипартийно обединение с името "Гражданска коалиция", включваща още полските Зелени и някои социаллиберални партии, поради което според анализатори ГП е завила леко наляво.
Самият Туск преди 1989 г. е антикомунистически активист и се обявява за полски патриот. Според критици на управляващите те злоупотребяват с държавния ресурс, включително с държавната телевизия, за да дискредитират опонентите си и най-вече Туск.
Някои дори обвиниха ПиС в лицемерие за това, че организират референдум за приватизацията, и припомнят, че самите управляващи също са разпродавали държавни активи, включително петролната компания "Лотос", която беше купена от саудитци, а сделката за придобиването ѝ беше подложена на упреци, че е била сключена при неизгодни за полската държава условия.
Ежедневникът "Жечпосполита" отбеляза, че с този въпрос ПиС на практика си вредят сами, защото така ще насочат вниманието към неудобната за тях тема за раздържавяването на "Лотос" и че приватизацията на активите на комунистическа Полша е привлякла инвестиции и е повишила технологичното равнище на полските предприятия.
"Благодарение тъкмо на приватизацията днес сме богата страна", отбеляза в коментарна статия в изданието икономическият журналист Адам Ковалчик.
Варшавският политолог Марчин Зборовски заяви пред Франс прес, че решението на управляващите да включат и антигерманското говорене в стратегията си за предизборната надпревара може наистина да даде резултат и да намери добра почва сред широки слоеве от населението, чиито нагласи към съседна Германия варират от "недоверие до враждебност".
Затова според него в деня на изборите няма да става дума само за избор между управляващи и опозиция, но и за "цялостния мироглед" на избирателите.
Засега няма официална реакция от страна на правителствените кръгове в Германия на поредните остри нападки на властта в Полша срещу тях.
Според последните социологически проучвания ПиС е далеч от подкрепата от 43,6 процента, която получи от избирателите на последните избори през 2019 г., докато тази за опозицията бележи значително увеличение и сега силите са доста изравнени. Според усреднените данни от различни анкети рейтингът на управляващите десни консерватори се движи на равнища от около 33 на сто, а този на опозицията - между 26 и 32 процента.
Това означава, че ПиС дори и да спечели, най-вероятно няма да успее да получи пълно мнозинство в Сейма, което неизбежно повдига въпроса за коалиционните партньори.
Германският обществен телевизионен канал Цет Де Еф отбеляза в свой репортаж по въпроса за политическата ситуация в съседна Полша, че след изборите е възможно да се стигне до управленска коалиция между ПиС и крайнодясната партия "Конфедерация", на която редица проучвания дават подкрепа от над 10 процента.
Освен за приватизацията останалите въпроси, които управляващите ще поставят на гласуване на референдум в деня на парламентарните избори, ще бъдат за и против премахването на оградата по границата с Беларус, за и против новия пакт за миграцията на ЕС и за и против повишаването на пенсионната възраст, което както отбелязва полското радио, означава, че надпреварата за изборите на 15 октомври ще остане в сянката на референдумите.
Долната камара на полския парламент ще разгледа законопроект за организирането на референдумите на двудневно заседание на 16 и 17 август.
/ПТА/
news.modal.text
