Първата жертва на украинската контраофанзива стана склонността да се приема желаното за действителност, пише в. "Гардиън". Надеждите, че руските войски ще изоставят окопите си и ще избягат, вече не са актуални на бойното поле, се казва в аналитична статия на британското издание, озаглавена "Бавното протичане на украинската контраофанзива предлага проверка на реалността, но все пак може да даде резултат".
През първите седем седмици руските въоръжени сили дадоха сериозен отпор и в повечето случаи запазиха дисциплината си, като поемаха атака след атака, често контраатакуваха, за да възстановят загубените си позиции, и организираха собствени офанзиви в Луганска област и на други участъци на фронтовата линия, където усетиха слабост на украинската страна.
Първоначалните украински атаки затънаха в гъсти, припокриващи се минни полета. Въпреки цялото внимание към доставката на "Леопард" и други западни танкове в периода преди началото на офанзивата на 4 юни, украинските бронирани машини не успяха да осигурят необходимата сила за пробив на фронтовата линия, пише "Гардиън".
Танковете, както предупреждаваха военните експерти, не бяха решение сами по себе си. Без въздушно превъзходство в небето над тях и огромна артилерийска подкрепа, те бяха уязвими за руските противотанкови ракети, изстрелвани от окопите, както и за военните кораби, които можеха да ги удрят отвъд хоризонта, коментира британският вестник.
Украинците разполагаха с миночистачни машини, но не с достатъчно. Те бяха приоритетни мишени за руснаците, които се научиха да слагат противотанкови мини една върху друга, за да спъват напредъка на противника, отбелязва "Гардиън".
Украинците адаптираха тактиката си, като преминаха към пехотни части с размер на взвод, често през нощта, за да си проправят път през минните полета. Това обаче означаваше бавен напредък с пешеходна скорост, с чести спирания и изтегляния. Пътеките, проправени през минните полета, бързо ставаха непроходими отново с използването на руските дронове или артилерията.
Ако руските командири често провеждат масови атаки с военнослужещи и наборници през минни полета и под картечен огън, както беше в битката за Бахмут, украинските офицери обикновено ценят живота на своите войници, така че подобни атаки с човешки щит не са добър вариант. Те разчитат повече на битката на изтощение, използвайки превъзходната точност на своята артилерия, за да разкъсат руската отбрана и да прекъснат линиите за доставки, пише "Гардиън".
Поне досега не е имало признаци за ефектна хитрост или голяма измама, посочва британският вестник. В съвременната война, която включва въздушно и електронно наблюдение с широк обхват, е почти невъзможно да има изненада. Украинците продължават да напредват по трите основни оси на настъпление, по които започнаха контраофанзивата. И по трите направления на настъплението си украинците продължават да се сражават на предната отбранителна линия на руснаците. Те дори не са достигнали основните укрепени линии.
Според "Гардиън" вероятно най-оптимистичният случай на самозалъгването бе очакването, че украинските войски, обучавани в продължение на няколко месеца в натовски държави и въоръжени с натовско оборудване, веднага ще могат да воюват по натовски. От тях се искаше да напредват без две от предпоставките, които един командир от НАТО би приел за даденост - пълното въздушно превъзходство и огромната артилерийска огнева мощ, които да са тясно координирани заедно.
Макар да няма съмнение, че контраофанзивата не оправда общите очаквания в западните столици и изостава от по-оптимистичните графици, повечето военни експерти твърдят, че е твърде рано тя да бъде обявявана за провал. Те отбелязват, че някои големи военни офанзиви в историята, които сега се разглеждат като блестящи успехи, е трябвало да преминат през фазата на почти пълна безизходица.
Макар че украинските сили трябваше да отвоюват по 100 метра от окупираната от руснаците територия и напредъкът им изглежда почти незначителен на картата на целия фронт, територията не е единственият критерий за успех. Въздействието за изтощаването на руските сили може и да не се прояви веднага, но може да бъде също толкова значимо в дългосрочен план, прогнозира "Гардиън".
Усилията за свеждане до минимум на украинските жертви и защитата, предлагана от западните бронирани машини, дори когато са изведени от строя, означават, че повечето щурмови части не са толкова изтощени, колкото се очакваше да бъдат. Почти всички повредени в битката танкове "Леопард" са ремонтирани в полски работилници.
Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужний и неговите висши офицери знаеха, че не разполагат с инструментите, от които наистина се нуждаят, когато започват контранастъплението, но усещаха натиска на времето, тъй като руснаците се окопаваха още повече, а на Запад се появяваха признаци на нетърпение и умора на украинските донори, пише британският вестник.
След срещата на върха на НАТО във Вилнюс, която не предложи ясен път към членство, но гарантира доставки на оръжие до следващата година, Киев ще почувства, че има пространство за отдих. При липсата на драматичен пробив на руската линия, Украйна може да се надява, че непрестанният натиск в крайна сметка ще предизвика рязко спадане в редиците на обсадените руски сили, заключава "Гардиън".
Американският в. "Хил" се спира също на украинската контраофанзива, задавайки въпроса "Защо Украйна води война с Русия чрез атаки с дронове".
Украйна увеличи темпото на нападенията си с дронове срещу Москва, опитвайки се да пренесе битката в Русия и да засили вътрешния натиск върху Кремъл повече от 18 месеца след началото на войната, отбелязва изданието.
"Постепенно войната се връща на територията на Русия", каза украинският президент Володимир Зеленски в реч по-рано тази седмица, след като дрон нанесе щети по фасадата на висока сграда в Москва. Киев не е поел отговорност за много от нападенията. Но изглежда се надява, че целенасочените удари ще объркат и разделят Русия, докато Украйна се съсредоточава върху контранастъплението си срещу силите на Москва.
Ударите с дронове се нанасят не само в Москва. Украйна ги е извършвала и в руски региони, граничещи с Украйна, на Кримския полуостров, който Путин незаконно анексира през 2014 г., и по руски кораби в Черно море. Засилените атаки вероятно ще увеличат усилията на Русия да разбие сенчестите мрежи, отговорни за тях, коментира в. "Хил".
Изданието отбелязва, че тактиката на ударите с дронове може да има и друга скрита цена: Има риск Украйна да загуби моралното си превъзходство пред Русия - въпрос, който се прокрадва от началото на атаките, започнали късно през пролетта.
"Политико" се спира на хипотетичната възможност какъв ще бъде планът на Украйна, ако Русия евентуално убие Зеленски.
Макар това да е въпрос, който украинският президент, разбираемо, не желае да обмисля, то също така е въпрос, който неговите поддръжници в страната и чужбина не могат да си позволят да пренебрегнат. Откакто отхвърли предложението за евакуация, казвайки на бъдещите си американски спасители: "Имам нужда от боеприпаси, а не от пътуване", украинският президент играе ключова роля в събирането на международна подкрепа за борбата срещу Русия, пише изданието.
Нищо чудно, че руските законодатели и ултранационалистически настроените военни блогъри се включиха вкупом с искане той да бъде убит. Статутът на Зеленски като символ на това, което Западът смята за справедлива борба, способността му да моли и да ругае съюзниците си, докато не постигне своето, готовността му да си проправя път към фронтовите фотосесии и парламентарните изяви - всичко това го постави на прицел, посочва "Политико".
Заради заплахата, надвиснала над живота му, посещенията на Зеленски в чужбина се планират в най-голяма тайна. През февруари миналата година украинските официални представители бяха вбесени, когато информация за планирано посещение в Брюксел изтече три дни преди очакваното му пристигане, което застраши пътуването му.
По подобен начин правителството на България бе загрижено, че пътуването може да бъде отменено миналия месец, след като в печата се появиха подробности, отбелязва "Политико".
Разбира се, Кремъл има ужасяващ опит в операциите по убийствата, отбелязва изданието. Спомнете си за Александър Литвиненко, руският разузнавач, който дезертира в Обединеното кралство и бе отровен с радиоактивно вещество през 2006 г., или за неуспешното отравяне с "Новичок" през 2018 г. на Сергей Скрипал, британски двоен агент в Солсбъри, Англия.
Като се имат предвид залозите и рискът, не е чудно, че украинските официални представители са склонни да отхвърлят исканията да обсъдят какво би се случило в случай, че Русия успее - или отказват да говорят, притеснявайки се, че темата изглежда твърде мрачна.
И все пак, въпреки нежеланието да се ангажират публично с този въпрос, според разговори с украински официални представители и депутати, както и с наблюдатели, има такъв план. Всъщност, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън каза точно това: "Украинците имат планове, за които няма да говоря и няма да навлизам в подробности, за да се уверят, че по един или друг начин ще има това, което бихме нарекли "приемственост на правителството"," каза той пред телевизия Си Би Ес нюз миналата година.
Формално, съгласно конституцията, линията на приемственост е ясна. "Когато президентът не е в състояние да изпълнява задълженията си, председателят на Върховната рада на Украйна (украинският парламент - бел. ред.) поема неговите отговорности", каза Николай Княжицки, опозиционен депутат от западния град Лвов. "Следователно няма да има вакуум във властта", добави той.
Председателят на Върховната рада Руслан Стефанчук, член на партията на Зеленски "Слуга на народа", не се ползва с особено високо доверие в проучванията на общественото мнение. Той има одобрение около 40%, което е по-малко от половината от това на Зеленски. Той не е популярен и сред опозиционните депутати, отбелязва "Политико".
Според изданието историята също предлага известно успокоение. Заговорниците от Кремъл е добре да прочетат един основан на данни документ, написан от учените Бенджамин Джоунс и Бенджамин Олкън за американското национално бюро за икономически изследвания относно ефекта върху институциите и войната от 59-те убийства на национални лидери, извършени между 1875 г. и 2004 г. "Убийствата на автократи водят до съществени промени в институциите на страната, докато убийствата на демократи не водят до такива промени", заключават те.
"Убийство никога не е променяло историята на света", уверено казва британският министър-председател Бенджамин Дизраели седмици след като президентът Ейбрахам Линкълн е застрелян, докато гледа пиеса във вашингтонския театър "Форд". Убийството наистина нямаше голям ефект за отмяната на реформите от неговата администрация.
Ако има слабо звено в сценария, то вероятно не е в Украйна, а сред нейните съюзници, коментира "Политико". Украинците имат по-балансиран поглед върху Зеленски, като виждат както силните, така и слабите му страни. Макар да е хвален за доброто си ръководство по време на войната, той е критикуван и за грешни стъпки - особено за това, че не се е подготвил по-добре за нахлуването, което е смятал за малко вероятно. Отбелязва се и затварянето му пред опозиционните депутати, както и обидчивата му рязкост дори при конструктивна критика, а също и склонността му да обвинява другите за грешки.
Международните медии, напротив, бяха омагьосани от харизматичната привлекателност на Зеленски и очаровани от обикновената история на Давид срещу Голиат. Трансформацията на украинския президент от мирновременен лидер до, по хиперболичните думи на френския общественик интелектуалец Бернар-Анри Леви, "нов, млад и великолепен баща основател" на свободния свят, е поразителна, подчертава "Политико".
Неговата реторика и ораторско майсторство завладяха сърцата на публиката от Вашингтон до Лондон и от Брюксел до Варшава. Евентуалното му елиминиране вероятно ще остави много от същите тези хора зашеметени и несигурни какво да правят по-нататък. Това би могло да засили натиска за преговори и компромис, прогнозира изданието.
Това обаче не е война на един човек. И поне в Украйна малцина се съмняват, че други лидери, също толкова достойни, ще се изправят на крака, както направиха след руското нахлуване, отбелязва "Политико".
Украинският предприемач Ярослав Ажнюк отхвърля възможността за руско убийство като нещо в "сферата на алтернативната история". Но той смята, че ако това се случи, Украйна няма да пропусне нито един удар, посочва изданието.
"Зеленски се справя добре с ръководната си роля в тези трудни времена", каза Ажнюк. "Въпреки това настроенията сред абсолютното мнозинство от украинците са, че ние никога няма да се предадем, никога няма да се подчиним на Русия", заключи той, цитиран от "Политико".
