Докато лидерите на НАТО се подготвят за годишната си среща на върха, нараства натискът в рамките на пакта да бъдат дадени на Украйна ясни гаранции за сигурност и да се очертае пътят й към членство в алианса, пише “Уолстрийт джърнъл”.
Френският президент Еманюел Макрон за пореден път се опита да наложи позицията на Париж като водеща за решаване на един сложен въпрос, че Киев заслужава “нещо конкретно“ по отношение на напредъка по въпроса.
“Нашият фокус днес беше върху това как можем да доближим Украйна до НАТО, където й е мястото“, каза генералният секретар Йенс Столтенберг, след като външните министри на 31-те страни членки на алианса и кандидатката Швеция приключиха срещата си в норвежката столица миналата седмица.
Ясно се очертава нежеланието - или въздържането – на САЩ да има дискусии кога и как Украйна може да стане член на Северноатлантическия съюз. Вместо това Вашингтон се концентрира върху укрепване военния потенциал на Киев пред лицето на руската инвазия. Запитан от репортери дали на срещата на върха във Вилнюс през юли ще бъде очертан ясен път за приемане на Украйна, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън посочи, че очаква този въпрос да бъде обсъждан в литовската столица и адресира отговора на въпроса към лидерите на страните членки: ”Това са решения, които лидерите трябва да вземат и прецизират.”
Председателите на парламентарните комисии по външни работи на 19 страни от НАТО публикуваха на 1 юни съвместно изявление, в което призоваха на срещата на върха на алианса през юли на Украйна да бъде предоставена ясна пътна карта за влизане в съюза. Сред подписалите изявлението бяха председателите на комисиите по външни работи на Камарата на представителите на САЩ и колегите му от парламентите на Германия, Франция и Великобритания.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски не спира да повтаря: “Украйна е готова да влезе в НАТО и ние чакаме кога НАТО ще бъде готова да приеме Украйна”. Това той заяви на срещата на Европейската политическа общност в Молдова. Той каза на седящите с него лидери, че по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, "е необходима ясна покана за членство за Украйна и са необходими гаранции за сигурност по пътя към членството в НАТО". Украйна се нуждае и от "ясно положително решение" за присъединяването си към ЕС през есента, добави Зеленски, припомня АП.
Съюзник, но не член. Засега
Напоследък , обаче, все по често се правят възможни паралели за гарантиране безопасността на Украйна по схемата, по която Съединените щати подкрепят Израел.
Това, от една страна, преодолява притесненията на членовете на Северноатлантическия алианс да не демонстрират бездействие поради невъзможността да приемат за членка воюваща страна. От друга открива широки възможности за САЩ да наложат на съюзниците си в пакта по-координирана и мащабна подкрепа за украинската армия. Което директно ще допринесе за увеличаване оборотите в дейността на военната индустрия – предимно на американската, но също така и на европейската.
Макрон неотдавна посочи, че НАТО “трябва да изгради за Украйна нещо средно между сигурността, давана на Израел, и пълноправното членство” и да предложи “път поне към такова нейно участие[в пакта]”.
Подобна стъпка би била приветствана от Вашингтон, доколкото политиките за реализирането й ще бъдат основно диктувани от “Пенсилвания авеню”1600.
Въпросът с тясното обвързване на НАТО с Украйна обаче не е еднозначен.
Ако за момента фразеологията за прекратяване на всяка цена на руската инвазия и за пълното изтегляне на руските войски от Украйна е много популярна, не бива да се забравят “успехите” на водените от НАТО – по искане на САЩ – офанзиви в Афганистан, Ирак, Либия. Ако на Европа бъде завещана “победа” като тези в споменатите страни, то това би добавило още едно голямо – и продължително - главоболие на Стария континент. Подобни исторически “победи” САЩ и НАТО регистрираха във войната при разпадането на Югославия. Но 30 г. по-късно мирът, демокрация и просперитетът все още са далеч от ежедневието на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Френският президент и преди е изразявал подкрепа за стремежите на Украйна към членство в НАТО. Но с наближаването на юлската среща на върха на алианса възниква необходимостта от конкретизиране на сроковете и ангажиментите на алианса към Киев.
В същото време германският канцлер Олаф Шолц посочи, че Берлин отдавна поддържа гаранциите за сигурността на Украйна след приключване на войната и ще съдейства за тях.“Но все още предстои да обсъдим как ще изглеждат те в конкретните условия“, каза той.
През 2008 г. НАТО заяви, че в крайна сметка Украйна и Грузия ще станат членове на пакта, но не им предостави никакви подробности за това, нито определи срокове.
Тогава Германия и Франция бяха начело на опозицията за членството на Украйна.
След срещата на 1 юни генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг изрази увереност, че във Вилнюс ще бъде постигнат консенсус. И допълни, че НАТО работи върху “многогодишен, сигурно финансиран пакет за подкрепа за Украйна". Това щяло да “гарантира възпирането и отбраната на Украйна в дългосрочен план". Всъщност не става дума само за натовски пакет от помощи, а оформяне на дългогодишен план за финансиране на Украйна, а не за еднократни програми. Това би изисквало единодушната подкрепа на всички страни членки от Евросъюза. Дали всичките 27 евростолици ще кажат “Да”?
НАТО подготвя мащабни планове
Всъщност засега шансовете на Украйна да стане член на Северноатлантическия пакт не са особено оптимистични. И самият Зеленски неведнъж го призна.
Затова пък руската инвазия в тази страна доведе алианса до връщане в позабравеното минало от Студената война. На срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли лидерите ще одобрят хиляди страници секретни военни планове, в които за първи път от времето на Студената война ще бъде описано как алиансът ще отговори на руско нападение, посочва Ройтерс.
Този ход означава фундаментална промяна - десетилетия наред НАТО не смяташе за необходимо да изготвя мащабни отбранителни планове, тъй като водеше по-малки войни в Афганистан и Ирак и беше сигурна, че постсъветска Русия вече не представлява екзистенциална заплаха.
Но след като най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам се разгоря в Украйна (все пак да не забравяме и войната около разпадането на Югославия), алиансът вижда необходимост да разполага с всички планове много преди да избухне конфликт с противник като Москва.
"Основната разлика между управлението на кризи и колективната отбрана е следната: Не ние, а нашият противник определя времевата линия на събитията", заяви адмирал Роб Бауер, един от висшите служители на НАТО. "Трябва да се подготвим за това, че конфликтът може да се появи по всяко време."
Въпреки че много неща наподобяват програмата за действие на НАТО отпреди 1990 г., има “малка” разлика: алиансът оттогава се е разширил на около 1000 км на изток и е нараснал от около десетина на 31 членове.
Недостатъците в капацитета на алианса за производство на достатъчно оръжия и боеприпаси излязоха наяве покрай усилията да се отговори на исканията на Украйна, а НАТО трябва да подобри и дълго пренебрегваната логистика, необходима за бързото разгръщане на войските чрез железопътен или автомобилен транспорт.
А за изглаждането на всички тези грапавини трябва време. И пари.
Така че дори и когато приключи войната в Украйна – може само да се допусне, че най-вече САЩ ще положат усилия следващите президентски избори отвъд Атлантика да са “мирни” – eфектът от нея върху бъдещето на Европа ще продължи десетилетия.
/ПТА/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
