site.btaЗдравната система на Нигерия страда от изтичането на кадри

Нигерия, подобно на много други държави в Африка, а и на други континенти, страда от недостиг на кадри в жизненоважната здравна система. Причината е прозаична: масовата емиграция на медицински работници към по-богати страни, където заплащането е в пъти по-високо.

Нигерия, най-многолюдната държава и най-голямата икономика в Африка, е силно засегната от изтичането на кадри. По-богати страни, на първо място някогашният колониален господар Великобритания, привличат много висококвалифицирани, но нископлатени нигерийски медицински работници. Правителството се надява да реши този критичен проблем за крехкия здравен сектор с ново законодателство, отбелязва Ройтерс.

Майкъл Н'начи, президент на Съюза на медицинските сестри в Нигерия, каза, че 11 хиляди от 150-те хиляди членове на организацията, са емигрирали след началото на пандемията от КОВИД-19, привлечени от по-високите заплати и по-добрите условия за полагане на труд в чужбина.

Икономическият срив в страната само засили тази тенденция, додаде председателят на управителния съвет на организацията Олуротими Аводжиде. "Храната, транспортът и наемите са скъпи, а парите, които получаваме, не ни позволяват да задоволяваме нашите нужди. (Затова) медицинските сестри усещат, че трябва да напуснат страната, за да живеят по-добре", обобщи Аводжиде.

Последиците от това изтичане на кадри са лоши и буквално струват живота и здравето на много хора.

33-годишната Емем Исонг например трябвало да чака пет часа, за да й обърнат внимание във федералния медицински център "Ебуте-Мета" в Лагос, най-многолюдния град в Нигерия и икономически център на страната, след като кола преминала през крака й и два пръста били счупени, разказва Ройтерс.

"Моля ви, дръжте се... само три сме на смяна. Алтернативата е да отидете в друга болница", заявила медицинската сестра, която я посрещнала.  

През 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) включи Нигерия в своя списък на страните, които изпитват недостиг на медицински работници. Чуждестранните работодатели са призовавани да не наемат кадри от такива държави. Две трети от страните в списъка са в Африка.

Препоръката на СЗО, която не е правнообвързваща, обаче очаквано не се спазва. Масовата емиграция на кадри от Нигерия продължава и директори на болници казват, че пациентите страдат, тъй като няма кой да замести напускащите медицински сестри.

Васиу Адейемо, който от повече от десетилетие е мениджър в Университетската болница в Лагос, заяви, че ситуацията никога не е била толкова лоша. Четири отделения с над 90 легла в едно от най-големите медицински заведения в цяла Нигерия не работят, тъй като просто няма кой да работи.

"Всички говорят, че лекарите напускат, а истинският проблем, пред който сме изправени, е, че медицински сестри си тръгват всеки ден", каза Адейемо пред Фондация "Томсън Ройтерс".

"От Судан или Куба ли ще наемаме медицински сестри?", пита се той. "Малко хора кандидатстват за медицински сестри, а след като ги наемем... около половината от тях напускат след три месеца, за да отидат в Обединеното кралство", оплака се Адейемо.

Именно бившата колониална сила е предпочитана дестинация за нигерийските медицински сестри. Миналата година 7200 от тях са се записали в британския Съвет на медицинските сестри и акушерките. Професионалното сдружение в Обединеното кралство има повече членове само от две други държави - Филипините и Индия. 

Британското правителство призовава работадателите да не наемат служители от страни в "червения списък" на СЗО. Никой обаче не може да забрани на хора от тези държави да кандидатстват за работни места, за които са пуснати обяви.

Близо 12 процента от работните визи, издадени на чуждестранни медицински кадри в Обединеното кралство миналата година, са били за нигерийци, каза министерството на вътрешните работи.

Сред тях е 28-годишната Джоузефин. Тя разказа, че с мъжа й разпродали всичко в Нигерия и заминали с двете си деца, тъй като месечната заплата от 100 хиляди найри (135 долара) била крайно недостатъчна.

"Бях на смяна в болницата цели уикенди, далеч от моите деца, за да получа в края на месеца жълти стотинки", заяви жената, която сега получава 20 пъти повече пари в британска частна болница.

Положението е още по-тежко в Зимбабве. Южноафриканската страна, която от години е в плен на хронична икономическа криза и хиперинфлация, е на първо място по брой медицински работници, имигрирали в Обединеното кралство миналата година (16 процента от издадените работни визи).

В опит да бъде спряна масовата емиграция, нигерийският парламент одобри закон, задължаващ лекарите и зъболекарите да работят в страната пет години, след като завършат. При това един депутат предложи същите ограничения да бъдат наложени на медицинските сестри и фармацевтите, отбелязва Ройтерс.

Лекари вече заплашиха да започнат стачка.

"Това е мързелив подход", коментира Джеси Отегбайо, преподавател по медицина в Университетската колежанска болница в югозападния град Ибадан. Той призова правителството вместо това да се опита да реши проблемите на здравните работници.

По-богатите държави трябва да плащат компенсации на страните, които им осигуряват медицински кадри, за да стане процесът взаимноизгоден, предложи експертът на СЗО за Африка Джеймс Авока Асамани. Той се аргументира, че ако дадена страна е инвестирала пари, за да обучи кадри, които след това отиват да работят в друга държава, то е "морално оправдано" бенефициентът също да вложи средства в здравната система на първата страна, "за да я предпази от срив".

Засега обаче ситуацията на терен в Нигерия е такава, че болниците са на ръба, предупреди Асамани. "Малкото останали медицински сестри са свръхнатоварени и това се отразява на пациентите", каза той. Асамани подчерта, че "това е сериозна ситуация", (от която) всички здравни администратори и обществеността трябва да са разтревожени".

Кризата в здравната система само отразява по-общите предизвикателства, пред които е изправена Нигерия - от икономическите проблеми, високата инфлация и ширещата се бедност през корупцията и кражбите на петролното богатство до повсеместната несигурност в големи райони от западноафриканската страна. Те засега не позволяват на най-голямата африканска икономика да разгърне в пълна степен своя потенциал, а той е огромен.

Например добивът на петрол е спаднал миналия месец под 1 милиона барела на ден, показват официални данни, цитирани от Ройтерс.

Причината е стачка в местните подразделения на американския петролен гигант "Ексън мобил" (Exxon Mobil).

За сравнение средната стойност през първото тримесечие на годината е била 1,28 милиона барела. А Нигерия, която по принцип е най-големият производител на петрол в Африка, с капацитет ог 2,2 милиона барела, така или иначе не може да изпълни своята квота в ОПЕК (Организацията на страните износители на петрол) от 1,8 милиона барела.

Причините са масовите кражби, умишленото увреждане на петролопроводи и недостатъчните инвестиции в сектора, посочва Ройтерс.

Към това трябва да се добави и обстановката на несигурност и отвличания в основния петролодобивен район в страната - делтата на река Нигер.

А фактът, че правителството е заложило в бюджета за тази година дневен добив от 1,69 милиона барела, несъмнено предвещава проблеми с изпълнението на приходната част.

Най-големият проблем, който стои пред Нигерия, обаче може би е повсеместната несигурност, дължаща се на различни причини.

На 7 май въоръжени нападатели отвлякоха 40 богомолци от църква в северния щат Кадуна, съобщи Франс прес. Атаката бе извършена от една от бандите, отвличащи хора за откуп в района. 15 от заложниците успяха да избягат, а похитителите пуснаха 11 души - възрастни и болни хора.

В напомняне за друг сериозен проблем в областта на сигурността, двама нигерийски войници загинаха в неделя, когато колата им се натъкнала на самоделно взривно устройство в североизточния щат Борно, докато преследвали ислямистки бунтовници.

Кризата в здравната система, разхищаването на петролното богатство и нападенията са само част от предизвикателствата, които чакат новия президент Бола Тинубу, който ще встъпи в длъжност на 29 май. 

71-годишният бивш сенатор и губернатор на щата Лагос спечели изборите през февруари като кандидат на управляващата партия Конгрес на всички прогресивни сили (КВПС).

Като напомняне колко сериозни са тези предизвикателства, предшественикът му на поста Мухамаду Бухари, също представител на КВПС, не успя да се справи с много от въпросните проблеми, въпреки обещанията, с които дойде на власт през 2015 година. А потенциалът на Нигерия е огромен, така че тя може да стане до средата на този век не само третата по население държава в света (каквито са прогнозите на ООН), но и голяма африканска сила.