site.btaПреди 20 години Ангела Меркел става първата жена канцлер на Германия

На 22 ноември 2005 г. Ангела Меркел става първата жена канцлер в историята на Германия след произведените предсрочни избори на 18 септември 2005 г. 

Родена е на 17 юли 1954 г. в северния германски  град Хамбург. Тя израства в Темплин, малко градче в бившата Германска демократична република (ГДР), където баща ѝ е протестантски пастор. Принудена е да се откаже да преподава физика и руски език заради връзката ѝ с църквата. Отдава се на изследователска дейност в Института по физикохимия в Източен Берлин. Малко преди обединението на Германия през 1990 г. тя влиза в редиците на Християндемократическия съюз (ХДС). Забелязана е от Хелмут Кол, канцлер на Западна Германия (1982-1998), който я назначава начело на Министерството на жените и младежта, а после - на околната среда.

Коалицията между Християндемократическия и Християнсоциалния съюз, водена от Ангела Меркел, печели най-много гласове на парламентарни избори в Германия на произведените избори на 18 септември 2005 г., но има по-малко от един процент преднина пред социалдемократите на канцлера Герхард Шрьодер (1998-2005), съобщава тогава Асошиейтед прес.

Германската соцалдемократическа партия (ГСДП) и  Християндемократическия съюз се споразумяват месец след изборите (на 10 октомври) канцлер на Германия да бъде Ангела Меркел, предава Франс прес, цитирайки агенция  Дойче пресе и германската телевизия Це Де Еф. По-късно лидерите на германските социалдемократи подкрепят и създаването на правителство на широката коалиция, а на 11 ноември 2005 г. е постигнато споразумение за коалицията, което официално е подписано на 18 ноември. 

БТА информира: 

Ангела Меркел бе избрана за канцлер на Германия

Берлин, 22 ноември 2005 г. /БТА/ Ангела Меркел стана първата жена канцлер на Германия, след като кандидатурата й получи широка подкрепа в Бундестага, съобщиха световните агенции. Меркел получи мнозинство от 397 гласа в 614-местната долна камара на германския парламент. Двеста и двама депутати гласуваха „против“, а 12 се въздържаха.

Ангела Меркел е осмият канцлер на Германия след края на Втората световна война и първият от бившата комунистическа източна част. Коалиционното правителство на Меркел ще положи клетва, с което официално ще поеме властта от Герхард Шрьодер, който ръководи кабинета през последните седем години.

***

Малко познати факти за Ангела Меркел

22 ноември 2005 г. /БТА/ Агенция Ройтерс предлага информация за няколко малко познати факта за лидера на германските консерватори Ангела Меркел, чиято кандидатура за канцлер на Федералната република днес бе одобрена от Бундестага.

- Меркел заяви, че след като стане канцлер, няма намерение да сменя апартамента си в центъра на Берлин, където живее  със съпруга си Йоахим Зауер, с полагащото й се жилище в новата сграда на канцлерството.

- Меркел е израснала в Източна Германия, където руският език бе изучаван като първи чужд език. Поради тази причина Меркел говори  много добър руски. Говори и английски.

- Запитана веднъж как би прекарала три свободни дни, ако можеше да прави каквото си поиска, Меркел отговори, че би въвела ред в апартамента си и пренаредила библиотеката си.

- 51-годишната Меркел се смята за добра готвачка. Нейни специалитети са супите, шницелът и рибените ястия, както и кексовете.

- Първият политически спомен на Меркел е издигането на Берлинската стена през 1961 г. Нейният втори политически спомен е убийството на президента на САЩ Джон Кенеди.

- За да попречи на източногерманските тайни служби да подслушват телефонните разговори, семейството на Меркел понякога поставяло до телефонната слушалка метална вилица - метод, в чиято ефикасност Меркел винаги се е съмнявала.

- Семейството на Меркел винаги се е шегувало, че ако Берлинската стена падне, ще отидат да хапнат стриди в шикозния хотел Кемпински в Западен Берлин. Но след като научила през ноември 1989 г., че е започнало разрушаването на Стената, Меркел отишла на сауна с приятели, както правела всяка седмица.

- През 1987 г. Меркел, физик по образование, става съавтор на статия, озаглавена „Неемпирична оценка на параметрите на статистическата адиабатна теория за мономолекулната фрагментация, настъпваща при прекъсването на въглеродно-водородната връзка в метила“. 

***

Политическият възход на Ангела Меркел - първата жена канцлер на Германия

Берлин, 22 ноември 2005 г. /БТА/ След като Бундестагът утвърди днес лидера на германските консерватори Ангела Меркел за нов канцлер, Ройтерс предлага справка за върховите моменти в политическата й кариера: 

През 1989 г. с падането на комунизма в Източна Германия Меркел, която е физик по образование, се присъединява към опозиционното движение „Демократично пробуждане“.

През март 1990 г. е избрана за заместник-говорител на правителството на консерватора Лотар де Мезиер, последен премиер на Източна Германия преди обединението на страната.

През август 1990 г. се присъединява към Християндемократическия съюз на канцлера Хелмут Кол. През декември 1990 г. е избрана във федералния парламент на обединена Германия.

През 1991 г. става най-младият член в правителството на Кол като министър по въпросите на жените и младежта. Фактът че придружава канцлера при негово посещение в Съединените щати през септември, знак за нейното бързо издигане, предизвика широк медиен отзвук. През декември, на 37-годишна възраст, е избрана за заместник-председател на Християндемократическия съюз.

1994 г. - Става министър на околната среда през 1994 г. През 1995 г. е домакин на конференция за климата на ООН в Берлин, на която правителствата се споразумяват да установят процедура за намаляване на емисиите на парникови газове, без обаче да си поставят специфични цели.

През 1998 г. оцелява след призиви да подаде оставка заради действията на правителството при скандал с радиоактивно замърсени ядрени отпадъци. Ноември 1998 г. е избрана на висшия партиен пост - генерален секретар на Християндемократическия съюз, след като изборната загуба на партията от социалдемократите на Герхард Шрьодер слага край на 16-годишното управление на ХДС. 

Избрана е за председател на Християндемократическия съюз през април 2000 г. на мястото Волфганг Шойбле, след като партията е разтърсена от скандал за незаконно финансиране.

През 2002 г. Меркел се отказва да се бори за канцлерското място и по този начин разчиства пътя на Едмунд Щойбер, лидер на баварската посестрима на Християндемократическия съюз - Християнсоциалния съюз. Щойбер губи с малка разлика от Шрьодер на изборите през септември.

Избрана е за кандидат на консерваторите за канцлер през май 2005 г., след като Шрьодер изтегля с една година парламентарните избори. През септември 2005 г. консерваторите на Меркел побеждават с малка преднина на изборите социалдемократите на Шрьодер, но са принудени да влязат в коалиционни преговори с тях, защото нямат достатъчно депутати, за да съставят правителство с предпочитаните си партньори. Ноември 2005 г. Християндемократическият съюз подписва коалиционно споразумение с Германската социалдемократическа партия. Това разчиства пътя на Меркел да стане първата жена и първият източногермански канцлер на Германия.

Новоизбраният германски канцлер Ангела Меркел положи клетва

Берлин, 22 ноември 2005 г. /БТА/ Новият германски канцлер Ангела Меркел положи клетва пред депутатите в Бундестага, които с широко мнозинство подкрепиха кандидатурата й по-рано днес, съобщиха световните агенции. Меркел обеща да посвети всичките си сили на благото на германския народ, да зачита конституцията и законите на страната и да изпълнява съвестно задълженията си.

С церемонията по полагането на клетва Меркел официално пое властта от предшественика си Герхард Шрьодер. Тя е осмият канцлер на Германия след края на Втората световна война и първият от бившата комунистическа източна част. 

Меркел бе поздравена от френския президент Жак Ширак, който изрази желание двете страни да работят заедно, за да дадат нов тласък на Европейския съюз, съобщи Франс прес, цитирайки комюнике на Елисейския дворец. Първото официално посещение на Меркел в чужбина ще бъде още утре в Париж. После тя ще посети Брюксел и Лондон.

***

Правителството на новоизбрания канцлер Ангела Меркел положи клетва

Берлин, 22 ноември 2005 г. /БТА/ Новото германско правителство положи клетва днес пред Бундестага, след като парламентът избра Ангела Меркел за федерален канцлер на Германия, предаде агенция Дойче пресе. Преди това кандидатурите на петнайсетте министри на коалиционния кабинет бяха утвърдени от федералния президент Хорст Кьолер. Председателят на социалдемократите Франц Мюнтеферинг става вицеканцлер и министър на труда. ГСДП пое и важните министерства  на външните работи и на финансите. Блокът на 51-годишната Меркел ХДС/ХСС държи стратегическите Министерства на вътрешните работи, на отбраната и на икономиката.

В кратка реч Кьолер изрази радостта си, че 51-годишната Меркел е първата жена от Източна Германия, която застава начело на правителството и че страната отново има дееспособно управление. Според държавния глава широката коалиция е длъжна успешно да завърши реформите, тъй като разполага с голямо мнозинство в Бундестага.

Очаква се към 17 ч. местно време предшественикът на Меркел, досегашният канцлер от ГСДП Герхард Шрьодер, да й предаде властта, допълва ДПА. Първото заседание на новото правителство е насрочено за тази вечер.

***

Досегашният германски канцлер Герхард Шрьодер предаде властта на Ангела Меркел

Берлин, 22 ноември 2005 г. /БТА/  Досегашният федерален канцлер на Германия Герхард Шрьодер предаде днес правителствените дела на своята приемничка Ангела Меркел, предаде агенция Дойче пресе. 51-годишната лидерка на ХДС/ХСС е първата жена и първият източногерманец начело на правителството. При предаването на властта Шрьодер пожела на Меркел късмет и успех за страната. Той благодари на присъстващите на церемонията служители на канцлерството. Шрьодер посочи, че добрите седем години на неговото управление се дължат не на последно място и на тяхната работа.

Г-жа Меркел изтъкна, че хората очакват от широката коалиция да реши проблемите им. Тя благодари на Шрьодер за работата му и главно за реформаторската програма „Дневен ред 2010“.

***

Ангела Меркел заминава за Париж и Брюксел на първите си посещения в чужбина

Берлин, 23 ноември 2005 г. /БТА/ Германският канцлер Ангела Меркел заедно с министъра на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер заминават днес в Париж и Брюксел на първото си посещение в чужбина, предаде Дойче пресе. В белгийската столица се предвиждат разговори с Европейския съюз и НАТО. Обмисляното пътуване от Париж до Варшава няма да се състои поради отсъствието на част от полското правителство, поясни Щайнмайер.

С оглед на посещението в Париж новият външен министър изтъкна, че германско-френските отношения са по-важни от когато и да е било за Европа. Според него работата по бюджета на ЕС за периода 2007 - 2013 г. трябва да приключи през тази година, а преодоляването на този проблем изисква разбирателство между Германия и френските й партньори.

***

Ангела Меркел пристигна във Франция

Париж, 23 ноември 2005 г. /БТА/ Германският канцлер Ангела Меркел пристигна днес на неколкочасово посещение в Париж, предадоха агенциите Франс прес и Дойче пресе. Меркел ще се срещне с френския президент Жак Ширак, който ще даде обяд в нейна чест в Елисейския дворец. Двамата ще обсъждат европейски въпроси и двустранните отношения между Германия и Франция. Според източник, близък до Ширак, френският президент ще предложи на новия германски канцлер „да запазят същата силна връзка, която ги свързваше с Герхард Шрьодер“. Това е първото официално посещение на Меркел като канцлер на Германия в чужбина, след като бе избрана на този пост от Бундестага вчера. От Париж Меркел и придружаващият я нов германски министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер ще продължат за Брюксел, а утре ще пристигнат на посещение в Лондон.

***

Париж и Берлин подкрепят политическа и социална Европа, заяви Ширак

Париж, 23 ноември 2005 г. /БТА/ Френският президент Жак Ширак потвърди днес сред срещата си с германския канцлер Ангела Меркел в Париж, че Франция и Германия искат политическа и социална Европа, предаде Франс прес. На обща пресконференция с новия германски канцлер Ширак заяви, че Европа се нуждае от солидната френско-германска ос. „Ако не се разбираме, ще блокираме цялата система“, каза той. Френският президент благодари на Меркел, че е избрала Париж за първото си официално посещение в чужбина като канцлер и отбеляза, че това е знак за приятелство.

Френско-германските отношения ще имат голяма тежест в германската външна политика, заяви Меркел след срещата си с Ширак. Тя изрази увереността си, че двете страни ще запазят своите приятелски и интензивни отношения, но не се спря на  значението на френско-германския дует за Европа. Германският канцлер изрази намерението си да поднови неофициалните срещи между двете страни и покани Жак Ширак на посещение в Берлин в началото на декември.

От Париж Меркел и придружаващият я нов германски министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер ще продължат за Брюксел, където ще се срещнат с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу. Утре двамата ще пристигнат на посещение в Лондон.

***

Меркел подкрепи общата европейска конституция

Брюксел, 23 ноември 2005 г.  /БТА/ Новият германски канцлер Ангела Меркел заяви днес, че Европейският съюз не трябва да изоставя проекта за обща конституция, който бе отхвърлен от френските и холандски избиратели по-рано тази година, съобщи Асошиейтед прес. Европа се нуждае от конституцията и ние не трябва да се  отказваме от конституционния договор, посочи Меркел при посещението си в централата на ЕС в Брюксел. 

***

Новият германски канцлер Ангела Меркел пристига на посещение в Лондон 

Лондон, 24 ноември 2005 г. /БТА/ Новият канцлер на Германия Ангела Меркел ще посети днес Лондон, където ще разговаря с премиера Тони Блеър, съобщи Ройтерс. Тя ще се придружава от новия германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

При вчерашното си първо официално пътуване в чужбина като канцлер Меркел посети Франция, където се срещна с държавния глава Жак Ширак. От Париж тя отпътува за Брюксел за разговори с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и с председателите на Европейския парламент Жозеп Борел и на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Новият германски канцлер разговаря с британския премиер

Лондон, 24 ноември 2005 г. /БТА/ Германският канцлер Ангела Меркел обеща да заздрави отношенията на страната си с Великобритания и подчерта, че единствено обединена Европа може да посрещне предизвикателствата на глобализирания свят, предаде Дойче пресе.

На пресконференция след среща с британския премиер Тони Блеър Меркел изтъкна, че правителството й поддържа традиционно тесни връзки с Франция, но иска също така да има тесни и приятелски връзки с Великобритания. „Традиционно добрите отношения с Франция не са насочени срещу Великобритания“, изтъкна Меркел. Тя допълни, че Европа трябва да защитава общите си интереси и това не може да стане без Великобритания. Като знак за взаимното им желание да заздравят двустранните връзки, Меркел и Блеър посочиха, че ще подновят британско-германските консултации на всеки шест месеца, които бяха прекратени през 1998 г. „Смятам, че след време можем да постигнем добри и тесни работни взаимоотношения“, заяви Блеър след продължилите час и половина разговори.

Меркел изтъкна, че двамата с Блеър са решени да накарат Европа да преодолее кризата около бюджета на съюза. Тя обаче дипломатично не каза на чия страна стои по отношение на спорната отстъпка, която Великобритания получава от бюджета на ЕС. „Това са сложни въпроси“, посочи германският канцлер и допълни, че от разговорите си в Париж и Лондон е разбрала, че нито едно правителство не трябва да иска твърде много от другите. Двамата лидери подчертаха необходимостта страните от ЕС заедно да се изправят пред предизвикателствата, поставяни от глобализацията.

През 2018 г. Ангела Меркел обявява, че няма да се кандидатира отново за канцлер на следващите избори в Германия. На федералните избори през септември 2021 г. Християндемократическият съюз, чиято дългогодишна лидерка беше тя, загуби изборите.

След изборите социалдемократите с кандидата си Олаф Шолц успяха да договорят коалиция („светофарна коалиция“) със „Зелените“ и Свободната демократическа партия (СвДП).

На 8 декември 2021 г. Бундестагът избира Олаф Шолц за нов федерален канцлер. В същия ден Ангела Меркел напуска поста след 16 години управление (2005–2021).

Меркел официално предаде канцлерския пост на Олаф Шолц

Берлин, 8 декември 2021 /БТА/  Ангела Меркел завърши днес 16-те си години като германски канцлер с официалното предаване на поста на приемника си Олаф Шолц в сградата на канцлерството в Берлин, предаде ДПА. „Поемете управлението на тази институция и работете за най-доброто на нашата страна. Пожелавам Ви късмет“, каза Меркел на своя приемник, който досега беше неин вицеканцлер и финансов министър, отбелязва Франс прес. Тя предупреди Шолц, че работата може да се окаже изпълнена с предизвикателства. „Ако обаче подходите към нея с радостно сърце, това може да се окаже за Вас една от най-прекрасните задачи, а именно - да носите отговорност за нашата страна“, каза Меркел.

„Това ще бъде едно ново начало за страната ни. Искам да направя всичко за постигането на тази цел“, заяви 63-годишният Шолц малко преди Ангела Меркел да напусне канцлерството, изпратена с аплодисменти от служителите там.

Новото лявоцентристко правителство на Германия бе официално сформирано, отбелязва ДПА. Шестнадесетте министри, които са представители на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), на партията на „Зелените“ и на Свободната демократическа партия (СвДП), бяха официално назначени от президента Франк Валтер-Щайнмайер на церемония в двореца „Белвю“ в Берлин. След това те се върнаха в Бундестага, където положиха клетва.

***

Четирите най-спорни решения на Ангела Меркел като канцлер на Германия 

София, 23 декември 2021 г. /Любомир Мартинов от БТА/ Ангела Меркел, суперзвездата на европейската политика, се оттегли от канцлерския пост в Германия след 16 години на власт. Много харесвана и едновременно с това силно ненавиждана, Меркел се нарежда заслужено в пантеона на най-видните световни политици в най-новата история. Нейното управление бе белязано от трите най-тежки кризи, които страната е преживявала след обединението си - финансовата от 2008-2009 г., мигрантската от 2015-2016 г. и пандемията от коронавирус. Мерките, които канцлерката предприе, за да се справи с тях, бяха трудни и непопулярни, с което си спечели както похвали, така и неодобрение. Ето четирите й решения, които създадоха най-голяма полемика.

Затварянето на атомните електроцентрали Меркел често е представяна от медиите като „зелена“ лидерка, която прави всичко по силите си да спре климатичните промени. Но заради решението й да затвори атомните електроцентрали, Германия се оказа, от една страна, зависима от най-замърсяващия енергиен източник, въглищата, а от друга стана зависима от вноса на газ от все по-враждебно настроената към ЕС Русия. 

Преди десетилетия Германия получаваше 25 процента от енергията си от атомни електроцентрали. Но след ядрената авария в японската АЕЦ „Фукушима“, предизвикана от мощно земетресение, последвано от цунами, Меркел обяви на 30 май 2011 г., че 17-те атомни електроцентрали в Германия ще бъдат затворени до 2022 г.

Германското правителство увеличи дела на възобновяемите източници като ветрогенераторите и сега те съставляват около 25 процента от енергийния коктейл, но това се оказва недостатъчно. Германия, както и останалата част от Европа, са изправени пред енергийна криза и повишаващи се цени на тока. Догодина ще бъдат спрени и последните ядрени реактори, което може да повиши цените на енергията още повече, а страната ще стане още по-зависима от въглищата и газа.

Три четвърти от Германците искат правителството им да предприеме по-драстични мерки за борба с покачващите се цени, а 31 на сто казват, че подкрепят ядрената енергия да остане, показва проучване на „Веривокс“ от края на септември, цитирано от „Дойче веле“. Статистиката показва 11-процентно увеличение на подкрепата за ядрената енергия.

След изборите на 26 септември на власт дойде правителство на социалдемократите, „Зелените“ и Свободната демократическа партия. В коалиционното си споразумение трите партии се споразумяха за изграждане на нови тецове, работещи на газ, както и за спиране на добива на енергия от въглища до 2030 година. Нито дума не бе казана обаче за удължаване на живота на ядрените реактори. 

На 13 октомври в отворено писмо, публикувано в германския вестник „Велт“, експерти предупредиха, че загубата на ядрената енергия няма да може да бъде компенсирана със соларни панели и ветрогенератори и ще доведе до използването на въглища и газ, което няма да й позволи да си изпълни поетите ангажименти за климата до 2030 година. Но имайки предвид, че на власт сега са „Зелените“, шансът за запазване на оставащите реактори изглежда почти нулев. 

Приемането на над 1 милион нелегални имигранти 

През 2015 г. Ангела Меркел отвори границите на Германия (и следователно на цялото Шенгенско пространство) за бягащите от конфликта в Сирия. С това тя спечели овациите на международната общност и си изгради имиджа на видна застъпничка на човешките права. Блокираните в продължение на няколко седмици сирийци на гарата в Будапеща бяха посрещнати в Берлин с балони и плюшени мечета. Самата канцлерка неведнъж позира за селфита с бежанци.

Решението на Меркел обаче създаде най-тежката мигрантска криза, която Европа е виждала след Втората световна война, тъй като насърчи още стотици хиляди хора, бягащи от бедността и конфликтите в Близкия изток и Северна Африка, да влязат в Европа, главно от Сирия през Турция и Егейско море в Гърция и от Либия през Средиземно море в Италия. Не закъсняха и проблемите. Приемането на такъв огромен брой хора опъна до краен предел възможностите на страната да интегрира новодошлите, породи тежко финансово бреме, предизвика разделение в обществото и доведе до проблеми за сигурността. 

На 19 декември 2016 г. камион се вряза в множество хора на коледния базар в Берлин. Тринайсет души бяха убити, а 55 - ранени. Извършител на терористичната атака бе Анис Амри, тунизиец, чиято молба за убежище е била отхвърлена, но който не е бил екстрадиран от Германия. След атаката той успя да избяга в Италия и четири дни по-късно бе убит при престрелка с полицията в Милано. Отговорност за атентата пое терористичната групировка „Ислямска държава“ и публикува видео, на което Амри се заклева във вярност на лидера й Абу Бакр ал Багдади.

В новогодишната нощ на 31 декември 2015 г. срещу 1 януари 2016 г. над 1200 жени станаха жертва на изнасилвания и други посегателства, в това число обири, в Кьолн, Хамбург, Щутгарт и други германски градове. По данни на полицията, цитирани от в. „Зюддойче цайтунг“ в статия от 10 юли 2016 г., извършителите са били около 2000 мъже. Около половината от тях са били в Германия от по-малко от година, каза говорител на полицията и свърза сексуалните посегателства с високите нива на имиграция, особено след 2015 година. Много от заподозрените бяха от северноафрикански страни, а не от Сирия, откъдето бе основният поток от мигранти през тази година. Фактът, че властите разкриха чак през юли огромните мащаби на издевателствата в новогодишната нощ и то едва след изтичането на поверителни документи в публичното пространство, наведе на мисълта, че първоначално е бил направен опит нещата да бъдат потулени. Към този момент, когато се знаеше за изолирани случаи на сексуални посегателства в новогодишната нощ, бяха осъдени само четирима души. 

Дебатът за миграцията в Германия и цяла Европа стана изключително разгорещен. Заради антиимигрантските си позиции партия „Алтернатива за Германия“ стана изключително популярна, а рейтингът на Християндемократическия съюз на Меркел спадна. Канцлерката уверяваше, че Германия ще се справи със ситуацията и призоваваше за спокойствие в момент, когато престъпността с участието на нелегални имигранти се увеличи драстично, наред с насилието, извършвано от крайнодесни екстремисти. Допускането в страната на над 1 милион души, голямата част от които просто търсят по-добър живот в Германия, безспорно бе най-благородното, но и създало най-много полемика решение в политическата кариера на Меркел. Критици го посочват като най-голямата грешка в политическата й кариера. Застъпници го аплодират както заради алтруизма в това решение, така и заради прагматичната му част - заради застаряващото си население и недостига на работна ръка, пристигането на огромен брой млади хора според тях е било необходимо и навременно. 

Законът срещу речта на омразата Мигрантската криза е неразривно свързана и с друго спорно решение на правителството на Меркел - налагането на цензура в обществения дебат, каквато Германия не е виждала след обединението си.

„Германските строги ограничителни мерки в интернет вдъхновяват диктатори от цял свят“ гласи заглавието на статия в сп. „Форин полиси“ от 6 ноември 2019 г., която продължава с подзаглавие: „Законът срещу речта на омразата, написан в Берлин, бе копиран от авторитарни режими от Каракас до Москва“.

Германското правителство започна да засилва цензурата в интернет след 2015 г., когато решението на Меркел да приеме над 1 милион нелегални имигранти бе посрещнато с недоволство, което ескалира от вербални нападки в интернет до физически атаки срещу бежански центрове в Германия. Усещайки, че губи контрол, тогавашният министър на правосъдието Хайко Маас написа строго писмо на „Фейсбук“, в което предупреди технологичния гигант, че въпреки нуждата от свобода на словото, „интернет не е място, където цари беззаконие и расистките нападки и нелегални постове могат да бъдат оставени да процъфтяват“.

Маас поиска много по-строг контрол върху съдържанието, нарушаващо германските закони. Компанията на Марк Зукърбърг и други технологични гиганти се съгласиха на доброволно споразумение, по силата на което поеха ангажимент да премахват до 24 часа съдържание, нарушаващо техните стандарти. Това обаче не задоволи правителството на Меркел и то прие закон, влязъл в сила в началото на 2018 г., който предвиждаше глоби до 50 милиона евро, ако социалните мрежи не премахнат до 24 часа нежеланото съдържание. 

Това даде на социалните медии ролята на киберченгета и ги насърчи да наложат прекомерна цензура в платформите си, за да се презастраховат и да избегнат глоби. След приемането на новия германски закон подобни мерки бяха въведени от страни като Венецуела, Русия, Беларус, Сингапур, Малайзия и Филипините. Някои от тях изрично посочиха германския закон като вдъхновение или оправдание за предприетите от тях действия. 

Затварянето на Германия заради Ковид

Пандемията от ковид се превърна в огромно предизвикателство за целия свят и Германия не бе изключение. От 2020 г. насам германските власти на няколко пъти затвориха ресторантите, театрите, кината, музеите, стадионите, фитнесите, нехранителните магазини, салоните за красота и общо взето всички бизнеси, които се смята, че не са от първа необходимост. Тези мерки помогнаха, от една страна, за спасяването на хиляди човешки животи, тъй като всеки локдаун допринесе за намаляването на заболеваемостта и смъртността, показват статистики на института за инфекциозни болести "Роберт Кох". От друга страна, мерките унищожиха редица бизнеси, доведоха до нарастване на безработицата и на инфлацията. 

От началото на пандемията в страната са регистрирани 7 милиона случая на инфекции и над 100 000 починали. Благодарение на факта, че вече 70 на сто от населението е ваксинирано, смъртните случаи по време на вълната от ковид през ноември и декември бяха над два пъти по-малко, отколкото през предишната голяма вълна през декември-януари.

През последните месеци зачестяват протестите на антиваксъри срещу зелените сертификати и на противници на локдауните. Привърженици на строгите ограничителни мерки пък ревностно защитават действията на властите в медиите и социалните мрежи.  

Да се нарекат „спорно решение“ локдауните, въведени от германското правителство за ограничаване на заразата с коронавирус, на пръв поглед е неуместно. Почти всички държави в света наложиха ограничения на обществения живот под една или друга форма, затвориха границите и икономиките си и впрегнаха всички налични ресурси в борбата срещу ковид. Германия дори не бе най-радикалният пример за локдаун в Европа. Но строгите ограничителни мерки, които наложи правителството на Меркел в координация с министър-председателите на 16-те федерални провинции, създадоха голямо разделение сред обществото и породиха вълнения, граничещи на моменти с размирици. Въпреки че поставянето на епидемичната ситуация под контрол беше далеч отвъд възможностите на един канцлер, борбата с ковид кризата ще остане лебедовата песен на Меркел и всички активи и пасиви от взетите мерки историците ще пишат след време на нейната сметка.