Едно от геополитическите последствия на конфликта в Украйна е, че влиятелната преди Вишеградска четворка вече не е онова монолитно и сплотено регионално обединение, което Европа познаваше от последните години, особено покрай миграционната криза през 2015 – 2016 г. Това впечатление беше затвърдено съвсем наскоро при първото задгранично посещение на новия чешки президент Петър Павел, който заяви, че групата в момента се е превърнала в просто „консултативен форум“.
Макар и замислена не като обединение с чисто съвещателен характер, тя сега е именно това, каза Павел, който е бивш председател на Военния комитет на НАТО и обеща да задълбочи отношенията на страната си със Словакия и Полша, но не и с Унгария, отбелязва изданието „Юроактив“.
Миналия понеделник генералът посети Словакия за първото си задгранично посещение, след като беше избран за държавен глава, а ден по-късно направи визита и в Полша. В списъка на тази негова обиколка обаче не беше Унгария – четвъртата страна от Вишеградската група.
„Според мен в момента Вишеградската четворка е по-скоро консултативен форум без амбиции за задълбочена координация по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, а не такова беше предназначението ѝ“, каза Павел, след като се срещна в Братислава със словашката си колега Зузана Чапутова.
Павел беше критичен към Вишеградската четворка, и най-вече към Унгария, още по време на предизборната си кампания. Предшественикът му и предишното чешко правителство възприемаха страните от обединението като ключови съюзници, особено при прокарването на общи национални интереси на европейско равнище.
Но след смяната на властта в Чехия четворката загуби най-изявените си привърженици в Прага. Правителство и президент там призовават за задълбочаване на сътрудничеството с Полша, Словакия и балтийските страни, но не и с Будапеща.
Израз на това беше например обсъденото от Павел и Чапутова по време на срещата им възможно съвместно посещение на двамата в Киев през април. „За мен би било голямо удоволствие да се отправя на подобна визита“, заяви словашкият президент.
Друго проявление на задълбочаването на чешко-словашките отношения беше визитата на Чапутова в Прага през януари, която замина на нея веднага след втория тур на президентските избори, за да поздрави лично Павел за победата му в централата на предизборния му щаб.
Сътресенията във Вишеградската четворка започнаха миналата година непосредствено след началото на войната в Украйна. Няколко седмици след избухването ѝ беше отменена среща на министрите на отбраната на четирите страни, защото Чехия и Полша отказаха да участват в нея заради прекалено меката за тях позиция на Унгария спрямо Русия и започнатите от нея военни действия, посочва изданието „Политико“.
Тогава Будапеща беше ротационен председател на групата, поради което унгарската столица щеше да бъде домакин на заседанието. „Винаги съм подкрепяла Вишеградската четворка и много съжалявам, че евтиният руски петрол е по-важен за унгарските политици от кръвта на украинците“, написа тогава в остро послание в Туитър чешкият министър на отбраната Яна Чернохова.
Само дни по-късно полските медии съобщиха, че полският ѝ колега Мариуш Балшчак също ще пропусне срещата, а полският заместник външен министър Марчин Пшидач заяви пред полската телевизия, че унгарският министър-председател Виктор Орбан „прави грешка“ с позицията си за конфликта в Украйна.
Унгария се стреми да не заема страна в противопоставянето между Русия и Запада около конфликта в Украйна най-вече защото Москва е основният неин доставчик на енергоносители. Будапеща отказа и да предоставя унгарската територия за доставки на оръжие за Киев.
Полша, от друга страна, беше сред най-големите радетели за енергийното ембарго срещу Русия, а това обтегна някога добрите ѝ отношения с Унгария. Напрежението между тях накара главният редактор на специализираното издание „Вишеград инсайт“ Войчех Пшибилски да напише в авторска статия, че войната в Украйна е преформатирала динамиката на процесите в Централна и Източна Европа, включително слагайки край на оста Варшава-Будапеща, създала се в резултат на тесните връзки между двете управляващи консервативни партии в Полша и Унгария „Право и справедливост“ и ФИДЕС.
Подобно мнение изрази и политологът Иван Кръстев в интервю за „Евронюз“ по повод първата годишнина от началото на войната в Украйна. „В резултат на тази война Вишеградската група по същество вече не съществува. Ако трябва да бъдем честни, Вишеградската четворка се превърна в нещо като две плюс едно плюс едно“, заяви той.
Списание „Форин полиси“ отбеляза, че разделението в групата, което руската инвазия е предизвикала, е удар по позициите на Орбан и възможност либералният мейнстрийм в Европа да вземе реванш срещу него.
Вишеградската четворка възниква като политико-културно обединение на централноевропейските страни Полша, Чехия, Словакия и Унгария след падането на комунизма. Целта му е да осигури на четирите страни по-силен глас в международните отношения, включително в евроатлантическите структури, към които те се присъединиха заедно.
Дали сегашното разделение във Вишеградската четворка ще се окаже трайно и тя ще продължи да бъде само „консултативен форум“ и занапред, предстои да видим, но тежките разминавания в позициите на страните в нея правят много трудно завръщането към предишните отношения, поне докато не приключи конфликтът в Украйна.
/ЛМ/
news.modal.text
