Външният министър Николай Милков пред БТА:

site.btaСъюзниците от НАТО изразиха в Букурещ твърда решимост за предоставяне на максимална помощ на Украйна

Съюзниците от НАТО изразиха в Букурещ твърда решимост за предоставяне на максимална помощ на Украйна
Съюзниците от НАТО изразиха в Букурещ твърда решимост за предоставяне на максимална помощ на Украйна
снимка: БТА

Всички съюзници от НАТО изразиха твърда решимост, че на Украйна трябва да бъде предоставена максимално възможно много помощ, която да бъде ефективна, навременна и насочена към преодоляване на различните кризи, връхлитащи тази страна.  Това заяви в специално интервю за БТА министърът на външните работи Николай Милков, през втория ден от срещата на външните министри на страните членки на Алианса, която се провежда в румънската столица Букурещ. "Става дума не само за военните аспекти, а и за енергийната криза, за хуманитарната криза. В този смисъл България стои добре. Неща, които предоставяхме и преди, например зимни дрехи, оборудване, медицински комплекти, се оказаха много нужни на Украйна в момента. Доволен съм от този факт, че България отговаря на очакванията, на нуждите, които Украйна има", допълни той.

В интервюто министър Милков обобщи и какви теми са били разгледани по време на срещата на водещите дипломати на членовете на Алианса, а именно ролята на Китай, както и редица заплахи, например в областта на тероризма, на продоволствената криза, на прекъсването на веригите за доставки, които създават условия за рискове в сигурността по отношение на страни, особено от третия свят.

"В България правителството полага огромни усилия за овладяване на бежанската криза. На всички мигрантски кризи впрочем, и в частност на потока, който идва от Украйна. Предоставихме още в самото начало много добри условия на украинските бежанци. В момента сме на етап, на който полагаме усилия за тяхната интеграция в обществото, да не бъдат третирани изцяло като бежанци, които използват единствено облаги и стоят в държавните бази, а хора, на които се създават реални условия за живот, условия за работа. Аз съм оптимист по отношение на готовността на България да се справя с такава миграционна вълна. Това впрочем е и един от нашите критерии за членство в Шенген в бъдеще и това се наблюдава внимателно от нашите партньори", заяви министър Милков относно миграционната криза и евентуална заплаха от нова бежанска вълна от Украйна.

Министър Милков припомни, че в последната сесия от разговорите на външните министри, са участвали и Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова. "Това са страни, с които имаме близки възгледи по отношение на случващото се в Европа. Характерно в случая е, че за България това са много важни партньори, защото те се намират в наше съседство и тяхната сигурност е въпрос и на наша сигурност в много голяма степен", коментира той.

Относно стратегическата роля на Черно море министърът казва в интервюто: "Ние подновихме желанието си Варна да домакинства център за морско наблюдение в Черно море, но това не е въпрос, който се решава сега. Така или иначе, там имаме подкрепа на някои съюзници, Румъния например". 

"Въпросът с Шенген е сложен. Аз не бих се наел да го коментирам в момента, за да не подадем грешни сигнали в една или друга посока. Въпросът за нас в момента е обаче да предоставим максимално информация на нашите партньори, която да им позволи да вземат едно информирано решение в наш интерес", каза министър Милков по темата за присъединяването на страната ни в Шенген.  "Аз не мисля, че този вариант е много реалистичен, макар че никога не може да бъде изключван", допълни той относно вариант, при който България и Румъния да бъдат разделени за Шенген. 

В интервюто министърът коментира и отношенията на нашата страна с Република Северна Македония. "Надявам се постепенно да се изживеят тези напрежения, които в крайна сметка са вътрешно техни и те би трябвало да се разрешат по такъв начин, който да открие пътя на Република Северна Македония към членство в ЕС. Проблемът е при тях, но ние нямаме интерес този проблем да се задълбочава, в никакъв случай", коментира той.

Следва пълният текст на интервюто:

Министър Милков, какво да четем между редовете на срещата на външните министри на НАТО в Букурещ? Какво е най-важно за България? 

И текстът, и контекстът е много еднозначен. И в редовете, и между редовете, ние на практика виждаме дневния ред на НАТО и намеренията на съюзниците за укрепване на сигурността в Европа. Те търсят възможности да го направят по най-ефективния и бърз начин. Основната грижа, разбира се, е войната в Украйна, агресията на Русия. Тук имаме потвърдена решителност на всички съюзници, че на Украйна трябва да бъде предоставена максимално възможно много помощ, която да бъде ефективна, която да бъде навременна, която да бъде и насочено към преодоляване на връхлитащите различни кризи в Украйна. Става дума не само за военните аспекти, а и за енергийната криза, за хуманитарната криза. В този смисъл България стои добре. Неща, които предоставяхме и преди, например зимни дрехи, оборудване, медицински комплекти, се оказаха много нужни на Украйна в момента. Доволен съм от този факт, че България отговаря на очакванията, на нуждите, които Украйна има. 

Други теми, които бяха разгледани на срещата в Букурещ, бяха свързани с различни други предизвикателства, да не казваме непременно заплахи, например ролята на Китай. Като цяло тя беше определена като предизвикателство в един по-далечен план, като стратегическа конкурираща сила на международната арена, за която трябва да бъдем много бдителни. Следим за еволюцията на китайската страна. За това, че от една страна тя сътрудничи с Русия в международни организации и пряко, от друга обаче не се чувства съвсем комфортно от ядрената риторика на Москва и се стреми да се дистанцира от определени аспекти на руското поведение и на руската политика. Същевременно Китай също се опитва да се еманципира, да запазва самостоятелна роля, която на моменти е много по-силна като присъствие на международната арена, отколкото руската. Имам предвид конкретно икономика преди всичко, технологии, иновации и т.н., където Китай е водещ.

В румънската столица бяха разгледани накратко и други заплахи, например в областта на тероризма, на продоволствената криза, на прекъсването на веригите за доставки, които създават условия за рискове в сигурността по отношение на страни, особено от третия свят. 

Сега протече последната сесия, която е свързана с участието на партньори. Това са Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова, за които НАТО има специални пакети на сътрудничество, които отговарят на тяхното равнище на готовност да се включат в сътрудничеството с Алианса и същевременно отговарят и на специфичните възможности на страните да абсорбират подобна помощ на този етап. Това са страни, с които имаме близки възгледи по отношение на случващото се в Европа. Характерно в случая е, че за България това са много важни партньори, защото те се намират в наше съседство и тяхната сигурност е въпрос и на наша сигурност в много голяма степен.

И последно, много характерно за тази среща беше, че на нея присъстваха Финландия и Швеция като две държави, за които още не са приключили окончателно процесите на ратификация за членство в НАТО, но те вече са на масата, те вече се третират като съюзници и от ролята на други наши съюзници, както например имаше проблем с Турция, знаете, става ясно, че проблемите се изчистват и на практика Финландия и Швеция са третирани като пълноправни членове на тази Атлантическа общност. 

В първия ден от срещата на външните министри на страните от НАТО в Букурещ генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че руския президент Владимир Путин ще използва зимата като оръжие във войната и не изключи възможността от втора бежанска вълна към България и Румъния. Подготвени ли сме за такава?

В България правителството полага огромни усилия за овладяване на бежанската криза. На всички мигрантски кризи впрочем, и в частност на потока, който идва от Украйна. Предоставихме още в самото начало много добри условия на украинските бежанци. В момента сме на етап, на който полагаме усилия за тяхната интеграция в обществото, да не бъдат третирани изцяло като бежанци, които използват единствено облаги и стоят в държавните бази, а хора, на които се създават реални условия за живот, условия за работа. Аз съм оптимист по отношение на готовността на България да се справя с такава миграционна вълна. Това впрочем е и един от нашите критерии за членство в Шенген в бъдеще и това се наблюдава внимателно от нашите партньори. Усилията ни се оценяват по достойнство в това отношение. Разбира се, много обезпокояващо е, че атаките срещу цивилна инфраструктура целят именно това - генериране на нови бежански вълни, отслабване на съпротивата в украинското население и неговия морал. 

На този етап не мога да кажа, че има умора. Напротив, всички препотвърждават готовността на страните си и в бъдеще да бъдат активни помощници, активни контрибутори по отношение на сигурността на Украйна, включително с доставки на оръжия и хуманитарни материали. Напоследък е актуално генератори, трансформатори за електричество, които да подменят унищожените от бомбардировките трансформатори, които са за различни подстанции в цяла Украйна.

Като цяло не беше сигнализирана непосредствена опасност от нова бежанска вълна, но разбира се, остава някакъв риск. 

България граничи с двете враждуващи страни през Черно море. На срещата в Букурещ неколкократно бе подчертана стратегическата значимост на Черно море. Има ли очаквания към България и Румъния в тази посока и как това би рефлектирало в отношенията ни с Турция?

България много активно, може би най-активно от всички изказали се участници обърна внимание върху нуждата от повишено внимание върху Черно море. Но това беше посоката, зададена и от Турция, САЩ, Румъния. Има разбиране за стратегическата важност на Черно море, която едновременно съставлява и негова голяма стратегическа уязвимост. Много лесно биха могли да бъдат прекъснати различни линии на доставки, които текат по линия на Черно море. Това почти би изолирало страна като Грузия. Би унищожило корабоплаването, търговията, която се извършва в Черно море, сигурност на доставки. Виждаме какъв е проблемът със зърното, което излиза от Украйна. Много негативен ефект върху туризма би имало в следващия туристически сезон, ако ситуацията не се подобри, недай си боже да се влоши. 

В крайна сметка идеята за засилено присъствие на НАТО в Черно море, когато това стане възможно, това е формулата, остава изключително важна задача. Към момента се предприемат кризисни мерки. Ние подновихме желанието си Варна да домакинства център за морско наблюдение в Черно море, но това не е въпрос, който се решава сега. Така или иначе, там имаме подкрепа на някои съюзници, Румъния например. Въпросът с Турция остава висящ. Там трябва да се концентрират усилията в бъдеще, за да бъде решен този въпрос, който от много години не се решава. 

А членството на Украйна в НАТО остава ли висящ въпрос?

Членството на Украйна в НАТО по принцип е свързано с политиката на отворени врати на НАТО. То се разглежда в този контекст и беше споменато в много от изказванията тук, но не е било предмет на специално обсъждане в момента. Вратите на НАТО остават отворени за Украйна. Решенията от 2008 г. на един съмит, който се проведе именно тук, в Букурещ и в тази, същата зала, ще бъдат изпълнени в някакъв момент, но когато стане възможно. Това е формулата, която се налага. В момента усилията са концентрирани около максималната помощ, която може да се окаже на Украйна. Това е главната задача на този етап.

Вие пристигнахте в Букурещ директно от Хага. Успяхте ли да постигнете политически пробив по темата с членството на България в Шенген? Най-големите резерви идват именно от Нидерландия. Какви са политическите сигнали на този етап?

Въпросът с Шенген е сложен. Аз не бих се наел да го коментирам в момента, за да не подадем грешни сигнали в една или друга посока. Въпросът за нас в момента е обаче да предоставим максимално информация на нашите партньори, която да им позволи да вземат едно информирано решение в наш интерес. Става въпрос за три основни направления на дейност, която развиваме. Първото, разбира се, е политическото. В политическо направление ние се стремим да им покажем в момента, че в България функционират реално институции, защото тяхното опасение е, че няма редовно избрано правителство, че не е ясно парламентът дали ще просъществува. Това е разбираемо, това е законно притеснение. Не бих казал, че е странно, в никакъв случай. Но това, което ние ги убеждаваме, това е, че фактически служебното правителство функционира нормално, то функционира по отношение на Шенгенската тема така, както би функционирало и редовно избрано правителство. Ние сме внесли в парламента за разглеждане всички закони, които те очакват от нас да бъдат приети и то като част от пакетите, свързани с прилагането на плана за възстановяване и устойчивост, което означава, че отхвърлянето или неприемането на тези закони може да стане лесно. Няма страна, която да се лиши от средствата, които идват по този пакет, дори най-големите държави, дори държавите контрибутори. Така че приемането на тези закони е въпрос на кратко време. Ние имаме и уверението на парламентарни групи, парламентарни комисии, че те ще се разгледат своевременно. Там са сложени много неща, които са от интерес на Нидерландия по отношение на върховенството на закона - ключовия въпрос. 

Трябва да ги убедим и по отношение на това, че България е стриктно мониторирана и е изпълнила ангажиментите си по отношение на механизма за сътрудничество и проверка. Първоначално имаше опасения, които се повториха и на по-късни етапи, че България, понеже вече не е обект на разглеждане по механизма, че понеже нямаме доклад тази година по този механизъм, то, видите ли, не можем да бъдем оценявани. Всъщност тук се влиза в един параграф 22, това е една парадоксална ситуация, защото през 2019 година ние сме отговорили положително, положително сме оценени по шестте направления на CVM. И тогава е взето решение, което да отмени този механизъм на изготвяне на ежегодни доклади за България и това остана в сила пък за Румъния. Сега, в крайна сметка, това изведнъж се оказва, че едва ли не трябва да се превърне в негатив за България и в позитив за Румъния, че ние сме отговорили три години по-рано на тези изисквания. 

Ние се постарахме междувременно, с контакти и благодарение на подкрепата, която имаме от Европейската комисия, да бъде изготвена една проверка, която не е CVM проверка. Това не е връщане на механизма, но тя на практика покри основните направления, които би следвало да се следят и препотвърди факта, че България отговаря на изискванията за отпадане на този механизъм. Той отпада и за Румъния впрочем от тази година. Това е второто нещо, което искахме да покажем и да докажем на нашите партньори. Да се запознаят добре с тази комуникация на Европейския съюз, да преценят тя устройва ли ги като дълбочина на информацията и като обхват на проверките и дали те се нуждаят от допълнителна информация, благодарение на което пак да могат да вземат информирано решение. 

На трето място. Запознахме ги и постоянно се стремим да ги убеждаваме в начина, по който България охранява външната граница на Шенген. Това е вече от гледна точка на усилията на МВР, където всички знаем, че загинаха хора. Трима полицаи са загинали, един беше тежко ранен в усилията ни да се стремим да задържим този мигрантски поток извън Европа. Не искам да влизам дълбоко в тематиката на МВР, но това, което се опитваме да правим е да им показваме, че основната заплаха не идва по линия на Източнобалканския маршрут от тези мигранти, основните заплахи идват по други маршрути и трябва да се изследват в детайли мигрантските потоци, откъде идват и благодарение на какво идват. Включително благодарение на безвизови режими, които някои държави в Европа имат и това прави много по-изгодно и лесно купуването на билет до някои столици тук, в Европа, където вече трябва да се пресече една граница и се влиза в Шенген, отколкото да се минава през пет-шест граници, някои от които са тежко охранявани, както турската, както е непромокаема и българо-турската граница в много голяма степен. Тоест трябва да се проучат тези потоци, а да не се подхожда инерционно с идеята, че те най-вероятно идват от еди къде си. Това са предразсъдъци, с които трябва да се борим.

В тази връзка аз и днес проведох среща с моя нидерландски колега. Това е продължение на разговора, който имахме онзи ден, когато участвах в Хага в една конференция. Но не искам да скрия, че втората важна цел, освен участието в тази конференция, беше и това да се срещна с него. Заедно с министър Демерджиев се срещнахме и с министъра по миграцията, с председателя на парламентарната им комисия по външна политика, проведохме среща по тези въпроси. В момента контактите са просто ежедневни. Утре ми предстои, заедно с министър Демерджиев отново и заедно с министър Зарков, имаме зуум среща с цялата парламентарна комисия по външна политика на нидерландския парламент. Те ще се включат от България, а аз заминавам за Полша, където продължава друг форум. От две различни точки ще участваме в тази зуум среща. 

Тоест, всичко, което трябва да се направи, се прави и ще бъде направено, но за резултата към момента не можем да говорим. Рано е още да се говори и за варианти очевидно. Между да и не има много варианти. Те могат да бъдат с условности. Могат да бъдат: да, но... дата; да, но...условия. От моя гледна точка най-вероятно е да се приемат някакви междинни варианти, които да удовлетворят от една страна стремежа на ЕС към решения, защото всички са положително настроени, включително комисията и го очакват. И в някакъв смисъл вероятно политиците в тези скептични, така наречени държави, ще се опитат да отговорят също и на очакванията на тяхното обществено мнение. Нека да бъдем реалисти. Така че най-вероятно ще има някакъв вариант, който би могъл да бъде междинен. Аз се надявам, все пак, той да е по-добър за България. 

Възможен ли е вариант, при който България и Румъния да бъдат разделени за Шенген? 

Аз не мисля, че този вариант е много реалистичен, макар че никога не може да бъде изключван. Той е доста трудно да бъде реализиран и то веднага. На практика е невъзможно той веднага да бъде реализиран, тъй като има решения на Европейски парламент, има решения на различни органи в рамките на ЕС, които третират двете държави по един и същи начин и в пакет. За да бъдат разделени тези пакети, трябва да се стартират процедури, да се приемат решения. Не ми се струва много вероятно ЕП да е склонен да приема решение, което да дезавуира собственото му решение отпреди един месец. Много е трудно това да се получи според мен. И ще отнеме много месеци напред. Този вариант не е много реалистичен. Възможно е да се определят различни срокове обаче, тоест срокове за отваряне на различните граници - въздушни, сухопътни. Примерно изпълнението на определени условия, които са различни за страните. Защото ситуацията в страните не е еднаква, това е обективно, но това не бих казал, че би било разделяне, ако отпред пише едно да и след запетайката следват определени условия, които могат да бъдат и дълги, и сложни. Важното е да има "да" отпред. 

Ще има ли “да” в отношенията ни с Република Северна Македония? В началото на месеца призовахте България да върне един позитивен ред в двустранните отношения с Република Северна Македония. Възможно ли е? На фона на новината от последните дни - за стрелба срещу българския клуб в Охрид.

За съжаление реакцията в Република Северна Македония  е много силна по отношение на това, което им предстои да правят. Добре е, че ние свалихме напрежението от България, защото имаме прието решение на нашия парламент, с което се приема френското предложение. На пръв поглед такова решение прие и парламентът в Република Северна Македония. Но в обществен смисъл сякаш напрежението се прехвърли там. И то ескалира и се насочва главно към хората с българско самосъзнание, което ние не можем да оставяме никога без последствия. Надявам се постепенно да се изживеят тези напрежения, които в крайна сметка са вътрешно техни и те би трябвало да се разрешат по такъв начин, който да открие пътя на Република Северна Македония към членство в ЕС. Проблемът е при тях, но ние нямаме интерес този проблем да се задълбочава, в никакъв случай. Първо, защото става дума за репресии срещу хора с българско самосъзнание и второ, защото това забавя европейската интеграция, от което самите ние нямаме интерес. Ще продължим да полагаме усилия от българска страна. Защитаваме там нашите българи, които се чувстват българи. Опитваме се да стимулираме секторно сътрудничество, реактивирахме работата на работните групи. Предстои през следващата седмица един бизнес форум там, който евентуално да може да прехвърли акцента от тези постоянни дразнители, които съществуват към едни по-положителни страни на сътрудничеството, като прословутия 1 милиард евро стокообмен, който ще достигнем към края на годината, за 2022 г. Надявам се това да създаде една по-благоприятна сфера, в която да могат в малко по-спокоен план да си решат вътрешните въпроси. В крайна сметка искат ли и кога искат да се присъединяват към ЕС. За нас ситуацията е ясно. Ние дилеми нямаме. 

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:05 на 27.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация