site.btaСъперничеството между Саудитска Арабия и ОАЕ премоделира Африканския рог

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) - две богати сунитски монархии в района на Персийския залив, доскоро изглеждаха част от един непоклатим съюз в Близкия изток срещу шиитски Иран и доминираната него "Ос на съпротивата". Сега обаче ситуацията като че ли е коренно променена. 

Саудитска Арабия и Иран подобриха своите отношения през 2023 г. Това стана с посредничеството на Китай - нещо показателно за амбициите на Пекин в Близкия изток - регион, където по традиция доминиращата външна сила са САЩ. Вашингтон впрочем бе дал предната година заявка за пренасочване на стратегическите си интереси към Азиатско-тихоокеанския регион, който все повече се превръща в епицентъра на геополитиката, икономиката и търговията.

И тогава дойде 7 октомври 2023 г.: датата на която палестинското ислямистко движение "Хамас" извърши безпрецедентна атака срещу Израел, променила съотношението на силите в Близкия изток, или по-скоро показала нагледно превъзходството на Израел над Иран и неговите съюзници.

В тази нова конюнктура започна да проличава все по-ясно пропукването на сунитския блок в Залива. И по-конкретно между ОАЕ, които установиха през 2020 г. дипломатически отношения с Израел, наред с още няколко арабски държави, през първия мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ, и Саудитска Арабия, която загатна подобни намерения, които в крайна сметка бяха поставени на пауза след атаката от 7 октомври 2023 г., посочва сп. "Форин Полиси".

Когато оглавяваната от Саудитска Арабия коалиция, включваща и ОАЕ, се намеси през 2015 г. във войната в Йемен на страната на международно признатото правителство срещу подкрепяните от Иран шиитски бунтовници хуси, тя изглеждаше като единен блок. В последно време обаче излезе наяве разцеплението между йеменското правителство, поддържано от Рияд, и подкрепяните от Абу Даби сепаратисти от Южен Йемен.

Съперничеството между Саудитска Арабия и ОАЕ се проектира и в по-широкия регион, включващ Близкия изток и Северна Африка.

То проличава все по-ясно и в Африканския рог. Този беден и размирен, но стратегически важен регион оттатък Червено море, е раздиран от конфликти - от борбата срещу джихадистите в Сомалия през гражданската война в Судан до съперничеството между Етиопия и Еритрея, към които може да се добави и де факто разделението на Либия.

През последните години ОАЕ станаха влиятелен фактор в Африканския рог посредством инвестиции за много милиарди долари, енергична дипломация и дискретна военна подкрепа, отбелязва Ройтерс. Присъствието на Саудитска Арабия в региона, от друга страна, не бие толкова на очи, но тя изгражда според дипломати съюз, включващ Египет, Турция и Катар. 

"Саудитите се събудиха и осъзнаха, че може да загубят Червено море. Те спяха през цялото време, докато ОАЕ си вършеха работата в Африканския рог", коментира пред Ройтерс високопоставен африкански дипломат. 

Първоначално съсредоточено в Червено море и Аденския залив - два ключови маршрута за корабоплаване, съперничеството сега се разпространява по-навътре на сушата.

"На дневен ред днес е Сомалия, но то също така се разиграва в Судан, Сахел и на други места", отбеляза цитираният дипломат.

Макар че има силни движещи фактори за тези вътрешни конфликти, намесата на двете сили от Залива принуждава централни правителства, местни власти и дори командири на милиции да вземат страна, отбелязва Ройтерс.

Майкъл Уолдемариам, експерт по Африканския рог от Университета на Мериленд, заяви, че някои държави от региона, например Еритрея, Джибути, Сомалия, както и суданската редовна армия, започват да изпитват неспокойство във връзка със силовата външна политика на Обединените арабски емирства.

"Саудитите може да се опитат да ограничат или да намалят (влиянието на) ОАЕ в Африканския рог, но остава да видим как ще стане това", каза Уолдемариам пред Ройтерс. Той добави, че Емирствата "имат много лостове за влияние в целия регион", включително с възможности "за бързо разполагане на военни сили и с плътни финансови връзки". 

Представители на ОАЕ твърдят, че страната поддържа държави срещу екстремисти. Експерти на ООН и западни дипломати обаче обвиняват Абу Даби, че понякога подхранва конфликти и помага на авторитарни лидери - обвинения, които Емирствата отхвърлят.

Конкретен пример за това е конфликтът в Судан, където има редица сведения, че ОАЕ подкрепят паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) срещу редовната армия.

Впрочем миналата седмица етиопските власти не подновиха акредитацията на трима кореспонденти на Ройтерс. Причина не бе посочена, но броени дни по-рано агенцията публикува репортаж за това как бойци на СБП са обучавани във финансирани от Емирствата лагери в Етиопия, отбелязва Франс прес.

Етиопските власти не отговориха на запитване на АФП за коментар по темата.

Саудитска Арабия, от своя страна, подкрепа суданската редовна армия, а нейният съюзник Египет разположи в района на границата си със Судан дронове турско производство, с които се нанасят удари по цели на СБП, посочва Ройтерс. Освен това еритрейският президент Исаяс Афеверки посети наскоро кралството - визита, в която анализатори видяха израз на подкрепа.

Според експерти като цяло е характерно за Саудитска Арабия, че често действа чрез съюзници и протежета, а не пряко.

Признаването на сомалийската сепаратистка област Сомалиленд от Израел за независима държава през декември е най-ясният пример за разпалването на напрежението, отбелязва Ройтерс. Централното правителство в Могадишу реагира гневно миналия месец, като обяви, че анулира всички споразумения с ОАЕ заради техните "враждебни действия" - нещо показателно за взаимните обвързаности в Близкия изток. Оттогава Сомалия подписа споразумение в областта на отбраната с Катар - малко, но богато и влиятелно емирство в Персийския залив - а Турция изпрати изтребители в Могадишу като демонстрация на сила.

Всички тези развития са показателни за дълбоката взаимна свързаност между конфликтите в Африканския рог и двете влиятелни сили от Залива. В резултат един от най-бедните региони на планетата все повече се превръща в арена на борба между богатите петролни монархии. Последиците от това може да бъдат много опасни и непредвидими.