site.btaВсе по-съществена е нуждата научните данни за Антарктида да се получават в реално време, каза за БТА електроинженерът д-р Петър Сапунджиев

Все по-съществена е нуждата научните данни за Антарктида да се получават в реално време и това вече е възможно, каза в интервю за БТА електроинженерът д-р Петър Сапунджиев. 

Д-р Сапунджиев е част от българските антарктически експедиции за осми път тази година. В 34-тата експедиция той участва като логистик, въпреки че паралелно работи върху проектите си и активно сътрудничи на проектите на учените от Обединените арабски емирства Бадр ал Амери и Ахмед ал Кааби.

"Голяма част от изследователската работа на нашата база е свързана с измервателна апаратура, която следи процеси в атмосферата, в земята и в океана и събира данни за тези процеси. Тези данни после се използват от проекти и от учени, които анализират процесите, и съответно получаваме познание за това какво се случва на нашата планета", обясни д-р Сапунджиев и допълни, че досегашната практика е инсталиране на апаратурата на терен и събиране на данните на следващата година.

По думите му все по-съществена е нуждата тези данни да бъдат получавани не веднъж годишно, както е било досега, а в реално време, ежедневно. Освен това, с разрастването на изследователската дейност тук, има все по-голяма нужда от по-големи обеми данни. Това обаче не е било възможно доскоро.

"Тук единствената комуникация, която можем да използваме за предаване на данни, е сателитната. Сателитната комуникация е много изискваща към енергийното обезпечаване. Това означава, че ако искаме да оставим постоянно работеща сателитна комуникация за цялата година, за да може тя да оцелее при ниските температури, суровите условия и дългите тъмни зимни месеци, трябва да осигурим батерийна банка, която е по-голяма от къщата, което практически е невъзможно, отбеляза д-р Сапунджиев.

Все пак той се включва в решението на проблема с проект за създаване на една икономична сателитна система. 

"Въпреки че икономически това все още не решава напълно проблема, проектирахме специфична електроника, която по много прецизен начин управлява всички компоненти на системата. Това включва комуникационната част, мрежата и устройствата, компютрите и измервателната част", каза той. "Всичко това се включва в определен ред и в определени моменти от годината. Ние получаваме достъп до системата и данните, изтегляме нашите данни, след което системата отново минава в хиберниращ режим. По този начин се намалява консумацията и се намаляват изискванията към захранващата система. Това я прави много по-надеждна за дългите тъмни и студени зимни месеци". 

Резултатът е, че цялата система се побира в един херметичен куфар и тази година за първи път учените имат достъп до българската база през годината.

"Получавахме кадри, получавахме данни и този проект тепърва ще се разраства, защото всички изследователи, когато разберат, че има такава възможност, поставят по-големи изисквания към данните, които искат да получават от тяхната апаратура, докато нас ни няма тук", отбеляза д-р Сапунджиев.

До този момент чрез системата са получени метеорологични данни, които включват параметри на атмосферата, вятър и слънчева радиация, а една от целите, които екипът си поставя за вбъдеще, е тази система да бъде включена към сеизмичните проекти, така че да се получават десетки гигабайти информация дори през зимата.

През годините д-р Сапунджиев е участвал в няколко проекта в рамките на българските антарктически експедиции, като повечето са насочени към осигуряване на надеждност на измервателната апаратура и осигуряване на достъп до нея през цялата година. 

"Предходният проект изследва какъв енергиен добив можем да имаме от слънчева енергия през цялата година при различни повърхности, което е от голямо значение за апаратурата, която инсталираме на терен", посочи той. "Често пъти нямаме неограничена възможност да разположим нашите соларни системи на терен. Теренът е скалист и, знаейки в детайли какво можем да получаваме във всеки един момент през годината, можем много точно да дефинираме нуждите и това, което получаваме като соларна енергия. По този начин можем да изчислим и проектираме апаратурата така, че тя да има достатъчно енергия за цялата година".

На българската база има няколкогодишен, непрекъснат запис за соларната енергия и всеки научен проект използва тази информация. С тази информация е проектирана и всяка следваща енергийна система на базата.

В последните две години Българският антарктически институт работи в тясно сътрудничество с Националния център по метеорология на Обединените арабски емирства (ОАЕ). 

"Изследователите от ОАЕ дойдоха тук с намерението да поставим начало на дългогодишни изследвания за атмосферните процеси. В рамките на две години инсталирахме две метеорологични станции, една мареографска станция и една сеизмична станция. При проектирането на инсталациите използвахме всички данни, които сме натрупали досега за надеждността на такъв тип инсталации, и в резултат тази скъпа и модерна апаратура работи непрекъснато", разказа д-р Сапунджиев.

Той допълни, че тези данни са ценни за конкретни изследвания, свързани с нивото на океана, параметрите на водата като соленост, проводимост и температура, както и със сеизмичната активност.

"Плановете са да натрупаме все повече информация за процесите в океана. Това включва да инсталираме все по-сложна, все по-съвременна апаратура и на все повече места в района", заключи д-р Сапунджиев.

Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.

БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.

Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.

Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.