Сигурността е водеща тема в Италия в последно време и то не само заради домакинството на най-мащабната спортна проява на планетата – Зимните олимпийски игри, открити на 6 януари в Милано и Кортина, обобщават италиански медии, сред които АНСА и "РАИ Нюз", както и европейското издание на "Евронюз".
За игрите в Милано от САЩ дойде високопоставена делегация, включваща вицепрезидента Джей Ди Ванс, неговата съпруга Уша и американския държавен секретар Марко Рубио. Заедно с тях пристигнаха и агенти от специален отдел на федералната американска Агенция за имиграционен и митнически контрол, които по време на големи прояви, в това число и предходни издания на Олимпиадите, се грижат за сигурността на американските делегации. Заради действията на същата тази агенция в Минеаполис, където по време на антиимиграционни операции бяха фатално простреляни двама граждани, решението да бъдат изпратени нейни агенти в Италия породи обаче протести на няколко пъти в Милано. Италианските власти омаловажиха ролята в Италия на тези американски служители. А премиерката Мелони заяви, че онези, които организират сега протести срещу тях, после настояват САЩ да продължават да се грижат за сигурността и отбраната на Европа, за да не трябва Европа да инвестира средства в превъоръжаване и в сигурност, припомнят АНСА и "Фанпейдж".
На 31 януари обаче темата за сигурността в Италия придоби ново измерение. В Торино се състоя голям протест срещу затваряне на местен културен център. Според десницата става дума за център на леви анархисти, а според левицата става дума за левичарски център, който подпомагал в социален план и жителите на Торино, припомнят световните агенции.
Центърът „Аскатасуна“ от десетилетия съществува в северния италиански град, който е столица на областта Пиемонте, пише "Евронюз". Името му идва от баския език и означава „свобода“. Така се казва и едноименна организация, зародила се в Торино през 80-те години на миналия век и подкрепяща редица каузи, в това число и стремежа за независимост на баските територии. Първоначално активисти на „Аскатасуна“ окупират сграда на улица „Вероленго“ в Торино, но са изгонени оттам през 1996 година. След което на 15 октомври през същата година около 60 активисти на същото движение се настаняват незаконно в четириетажен палат на булевард „Кралица Маргарита“. Въпросната сграда днес се откроява с яркочервения си цвят. Построена е през 1880 г. и е била седалище на благотворителни групи. По-късно е придобита от общината в Торино и постепенно е изпразнена и изоставена, докато в нея не се самонастанява „Аскатасуна“.
С идването на „Аскатасуна“ там в сградата е обособен истински социално-културен център. Той организира там концерти, благотворителни вечери, кинопрожекции, спектакли, семинари, творчески ателиета и установява силни връзки с жителите на околния квартал, като организира и дейности, подходящи за местните деца. В центъра има и отдел, който се грижи за хора в затруднено положение, както и библиотека, звукозаписно студио и фотографско ателие. Всички тези дейности се развиват открито и властите на града са напълно наясно, че в сградата кипи усилен живот, въпреки че хората, които я обитават, са се самонастанили там незаконно.
Постепенно активизмът на обитателите на палата добива и политически измерения и „Аскатасуна“ се включва в организирането на улични протести срещу крайнодесни партии, в защита на палестинската кауза, срещу инфраструктурни проекти, като например този за високоскоростната железопътна линия Торино-Лион. Протести са организирани и в знак на солидарност с Кюрдската работническа партия и срещу ареста на нейния лидер Абдула Йоджалан, когато бе задържан в Кения от турските тайни служби. „Аскатасуна“ организира и протести срещу бомбардировките на НАТО в Югославия. Организацията участва редовно и в синдикалните манифестации по повод Международния ден на труда и се съюзява с представители на протестни движения срещу капитализма. Представители на „Аскатасуна“ участват масово и в протестите срещу домакинството на Генуа на срещата на върха на Г-8 през юли 2001 година. „Аскатасуна“ подкрепя и борбата на сирийските кюрди срещу ислямистите от „Ислямска държава“.
В края на ноември 2025 г. по време на общонационална стачка, в това число и такава на журналистите в Италия, активисти атакуваха редакцията на торинското издание „Стампа“, докато тя е празна заради стачните действия. Сградата беше вандализирана, редакционна техника - изпочупена, а по стените бяха изписани обидни надписи. Отговорност за това нападение пое друга анархистка организация, но някои от нападателите, според властите, са били директно свързани със социално-културния център „Аскатасуна“. В нападението срещу редакцията на вестника са участвали около 100 души. Мотивът им за атаката беше, че изданието отразявало пристрастно, според тях, информации, свързани с палестинската кауза. Групата нападатели е била част от протестно шествие в защита на имама от торинска джамия Мохамед Шахин, който е от египетски произход, но е живеел от над 20 години в Италия и който е обвиняван от италианските власти, че има радикални позиции относно израело-палестинския конфликт. Заради изказвания, разтълкувани като прославящи нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г. срещу Израел, Шахин беше задържан в център за мигранти, очакващи заповед за експулсиране от Италия. Според нападателите на редакцията на „Стампа“ изданието е публикувало статии обрисуващи в пристрастно негативна окраска Шахин. Задържането на Шахин породи редица протести и на други места освен в Торино, сред които Милано, Генуа, Флоренция и Неапол. Впоследствие съдия разпореди неговото освобождаване.
След вандализирането на редакцията на „Стампа“ италианските власти се солидаризираха с журналистите, а властите на Торино решиха да изпразнят сградата на „Аскатасуна“ от самонастанилите се в нея. Това решение влезе в сила на 18 декември 2025 г. и сградата беше изпразнена след близо 30 години незаконно, но толерирано досега самонастаняване на левичарите. Последваха серия от протести в Торино срещу това решение на местните власти. И така се стигна до протеста на 31 януари 2026 г., обобщават "Евронюз" и "РАИ Нюз"
В демонстрацията тогава, според организаторите, са участвали между 50 000 и 60 000 души, а според прокуратурата - не повече от 20 000 души. Протестният кортеж беше разделен на три групи, потеглили от три различни места в Торино. От протестното шествие обаче се отцепи група от около 1500 души, която се насочи към сградата на булевард „Кралица Маргарита“ и където беше обособен полицейски кордон. И там именно се разиграха ожесточени сблъсъци между тази група и силите на реда. При тези сблъсъци бяха ранени над 100 представители на силите на реда, сред които полицаи, карабинери и служители на Финансовата гвардия. Един от полицаите беше изолиран от колегите си, обграден от протестиращите, които започнаха да го бият, като един от тях дори започна да го удря с чук. Кадри, документиращи този линч, потресоха страната. Италиански политически представители изразиха възмущение, а италианският премиер Мелони посети пострадалите полицаи в болницата в Торино още на следващия ден и обеща скоростно приемане на пакет от мерки за затягане на сигурността в страната, предадоха АНСА и "РАИ Нюз".
Пакетът от обещаните от Мелони мерки беше приет вечерта на 5 февруари на правителствено заседание в Рим, предаде АНСА. Той предвижда лица, осъдени за тероризъм или за нападение над полицейски служители, да бъдат лишавани от право да се появяват на площади и на други обществени места или да участват в публични прояви, а чужденци, осъдени заради това, че са произвели взривни устройства, ще бъдат лишавани от право на влизане в Италия. Забраната за участие в събрания или прояви на обществени места ще се налага от съдия срещу лице, което има осъдителна присъда заради престъпления като терористични нападения, нанасяне на сериозни имуществени вреди, грабежи, нападения срещу служители на реда, здравни работници или съдии. Полицейски комисар може да разпореди осъденото лице да се явява един или повече пъти, в определени часове, в съответното полицейско управление или команден пункт в дните на демонстрации, за които важи забраната. Нарушаването на забраната се наказва с лишаване от свобода от четири месеца до една година. Предвижда се и възможността за така наречения превантивен арест на даденото лице, който може да продължи 12 часа. Мерките гарантират и правна защита за полицаите, действащи при самозащита. Но от пакета за сигурността в крайна сметка беше изключена идеята демонстрантите да внасят депозит за покриване на бъдещи щети, причинени по време на демонстрации и протести, така че „сметката да не трябва да се плаща“ от данъкоплатците. За включването на тази идея най-много настояваше вицепремиерът, министър на транспорта и лидер на дясната партия „Лига“ Матео Салвини, който обеща, че няма да се откаже от нея.
С цел борба с нарастващата престъпност с хладни оръжия сред младежите мерките, одобрени на 5 февруари, предвиждат и забрана за продажба на ножове на непълнолетни, както глоба 500 до 12 000 евро. Пакетът от мерки налага абсолютна забрана за носене на предмети с гъвкаво, остро или режещо острие с дължина над 5 сантиметра, автоматични ножове или ножове тип „пеперуда“, лесно укриваеми и често използвани, като неспазването на забраната се наказва с лишаване от свобода от една до три години. Включена е и забрана за носене, освен при основателна причина, на предмети с остро или заострено острие с дължина над 8 сантиметра“, като в този случай наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години. И за двете нарушения полицейски префект може да наложи допълнителни административни санкции на пълнолетни лица, като например временно отнемане на шофьорска книжка и разрешително за огнестрелно оръжие за срок до една година или забрана за получаването им, както и уведомяване на компетентните съдебни органи и полицейския комисар. Ако нарушението е извършено от непълнолетно лице, родителят или настойникът на непълнолетния подлежат на глоба от 200 до 1000 евро.
След приемането на пакета от мерки Мелони заяви, че той не представлява сбор от единични показни действия, а е част от цялостна стратегия за възстановяване на свободата и сигурността на италианските граждани след шокиращите безредици в Торино. „Продължаваме да добавяме елементи към един план, чрез който да стане ясно, че държава не си затваря очите, че защитава онези, които ни защитават и възстановява сигурността и свободата на гражданите“, заяви Мелони.
Вътрешният министър Матео Пиантедози заяви, че мерките, предвиждащи превантивно задържане на потенциални нарушители преди демонстрациите, не лишават хората от правото да се събират на демонстрации. „Превантивното задържане не е мярка, която убива свободата. То съществува в много правни системи“, заяви той. От своя страна правосъдният министър Карло Нордио заяви, че правителството иска чрез тези мерки да предотврати завръщането на организации от типа на лявата терористична италианска организация „Червените бригади“, припомняйки, че възходът й е бил подпомогнат от определени среди, включително леви интелектуалци и симпатизанти, спазващи закона. „Опитваме се чрез превенция да не допуснем повторение на онези тъжни моменти“, каза Нордио, визирайки левите терористи, извършвали политическо насилие през 70-те и 80-те години на миналия век, включително отвличането и убийството през 1978 г. на лидера на Християндемократическата партия Алдо Моро. Нордио добави, че тези години в Италия са били явление, „родено именно поради недостатъчно внимание, дори от страна на държавата, към тези форми на омразна агресия срещу силите на реда“.
На 5 февруари вътрешният министър Пиантедози съобщи, че предстои и представянето нов законопроект срещу имиграцията, въвеждащ своеобразна „морска блокада“. „Ще бъде разгледан по-широк пакет от имиграционни разпоредби, за да се подпомогне влизането в сила на новите европейски правила за имиграцията“, каза той. „Ще има и това, което журналистически се нарича „морска блокада“, тоест затваряне на териториалните води, с възможност, когато има споразумения със сигурни трети държави, мигрантите да бъдат прехвърляни на други места за изпълнение на процедурите по обработка на молбите им предоставяне на убежище“, заяви Пиантедози, припомня АНСА.
Според италианските власти много от около 1500-те лица, предизвикали сблъсъците на 31 януари в Торино, са дошли от чужбина, от страни като Франция и Белгия, за да всяват хаос след един мирен протест в града.
След приемане на пакета от мерки в областта на сигурността, се проведе церемонията по откриването на Олимпийските игри. Тя протече без никакви инциденти, освен освиркването на делегацията на израелските спортисти и на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на стадиона „Сан Сиро“ в Милано.
Ден след това обаче в Италия имаше няколко сериозни инцидента, свързани със сигурността, отбелязват световните агенции.
В Милано, един от двата града домакини на Зимните олимпийски игри, се състоя протест срещу тази голяма спортна проява, прераснал в кратки сблъсъци на демонстранти със силите на реда, предадоха световните агенции. Към края на демонстрацията няколко десетки души с качулки на главата започнаха да хвърлят камъни, бутилки с вода и пиратки по полицаите. Полицията прибягна до водни оръдия и до сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите. Няколко демонстранти бяха арестувани. По време на протеста демонстрантите носеха плакати, на които изтъкваха поредица от проблеми, свързани с Игрите. Според протестиращите Игрите са вредни от екологична и социална гледна точка. Противници на Олимпиадата критикуваха въздействието върху крехката планинска природа на олимпийската инфраструктура, на новите сгради, построени заради спортната проява и на автомобилния трафик, който ще се засили заради Игрите. Протестиращите се обявиха и срещу повсеместното използване на изкуствен сняг, който поглъща повече енергия и вода. Според други протестиращи в по-общ план Милано е станал град, в който не може да се живее заради силното увеличаване на цената на живота и притока на нови богати жители, привлечени от благоприятния данъчен режим. Според протестиращите това е рефлектирало и върху цените на недвижимите имоти. Властите освен това са похарчили милиарди евро за изграждане на нови пътища заради Игрите, но не и за защита на планините, казват протестиращите. Демонстранти критикуваха и решението на властите да изсекат стотици дървета, за да изградят писта за бобслей. Поради тази причина част от демонстрантите носеха и дървета от картон, които поставиха върху земята. Протестиращи скандираха и срещу присъствието на служители от американската Агенция за имиграционен и митнически контрол, натоварени с охраната на американската делегация на Игрите. Някои от протестиращите носеха и палестински знамена.
В същия ден сутринта възникнаха проблеми по няколко ключови железопътни линии в Италия. Властите ги определиха като саботажни дейности, за които никой обаче все още не е поел отговорност, допълват АНСА и "РАИ Нюз".
Първият инцидент беше предизвикан от задействане на възпламеняемо устройство, изгорило кабели за високоскоростните влакове в района на гара Кастел Маджоре, която е близо до железопътния хъб Болоня. Гара Кастел Маджоре се намира по железопътното трасе Болоня-Венеция. А от Венеция се отива за Кортина, втория град домакин на Зимните олимпийски игри. Инцидентът в Кастел Маджоре предизвика закъснения и на високоскоростните, и на обикновените влакове по засегнатото трасе, но също и по други ключови линии минаващи през Болоня. През тази гара минават и влаковете, свързващи Венеция с Милано. На моменти закъсненията на влаковете в събота бяха до 100 минути.
Силите на реда са открили и второ възпламеняемо устройство в района на Болоня, което не се е задействало. Ако това беше станало, щеше да пострада и железопътният трафик от Болоня за Анкона, която е на брега на Адриатическо море. Влаковете до там минават и през туристическия курорт Римини, идвайки най-често от Пиаченца или от Милано.
Трети инцидент имаше по линията, свързваща Анкона с Римини, в района на град Пезаро. Там е имало умишлен палеж, който е целял да навреди на механизма за смяна на коловозите. След намеса на пожарникарите там трафикът беше възстановен поетапно.
Разследването на инцидентите беше поверено на Отдела за общи разследвания и специални операции - специализирано звено към италианската полиция, което се занимава с разследвания на тероризъм, саботажи, политически екстремизъм, подривна дейност и сериозни заплахи за националната сигурност. По случая започна работа и прокуратурата в Болоня. В изявление министерството на транспорта и инфраструктурата на Италия каза, че след като бъдат установени извършителите на саботажите по железопътните линии, ще бъде предявен иск към тях за обезщетение за нанесените щети.
По повод на протеста в Милано, прераснал в сблъсъци на демонстранти със силите на реда, както и по повод на железопътните саботажи, Мелони вчера заяви, цитирана от италиански медии: „Хиляди и хиляди италианци в тези часове работят, за да може всичко да функционира по време на Олимпиадата. Много от тях го правят доброволно, защото искат тяхната страна да се представи добре, да бъде обект на възхищение и на уважение. Но освен тези хора има и други - враговете на Италия и на италианците, които протестират срещу Олимпиадата и кадрите с тях обиколиха телевизиите по целия свят, след като преди това други хора прекъснаха железопътни кабели, за да попречат на движението на влаковете. Искам да изразя солидарност, още веднъж, със силите на реда, с Милано и с всички онези, чийто труд ще бъде обезсмислен от тези банди престъпници“.
А италианската опозиция заяви, че правителството на Мелони се е провалило в гарантиране на сигурността, предаде АНСА.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
