Законодателният акт на ЕС за изкуствения интелект вече е в сила, но реалните ефекти от него тепърва ще се проявяват в страните членки на блока. Макар регламентът да е задължителен за всички държави членки, неговото прилагане и контрол зависят от националните власти. Страните от ЕС обаче подхождат по различни начини. Разбирането на това как се създават законите на ЕС и как се прилагат е в центъра на инициативата на Европейския парламент и БТА, озаглавена "ЕС Право БГ".
Въпреки че повечето държави все още не са напълно готови за влизането в сила на закона, Европейският съюз като политически орган създава правен прецедент, започвайки пръв работата си по рамката за ИИ. Повече по въпроса бе обсъдено в епизода на подкаста "БТА Паралели", в който гостува журналистът от дирекция "Икономика" на агенцията Бойчо Попов.
Законодателният акт на ЕС за изкуствения интелект (Регламент (ЕС) 2024/1689 за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект) бе одобрен в Европарламента през март миналата година. Неговата цел е да гарантира безопасността и зачитането на основните права, като същевременно насърчава иновациите. След като премина окончателна проверка и бе одобрен и от Европейския съвет, текстът влезе официално в сила на 1 август тази година. Той обаче става напълно приложим 24 месеца след одобрението – тоест, през август 2026 г., когато в сила влизат последните изисквания, касаещи високорисковите системи с ИИ.
Италия вече прие закон за прилагането на акта на национално ниво, Испания създаде специализирана агенция за надзор на изкуствения интелект, а Германия все още финализира рамката за контрол и прилагане.
Италианският парламент одобри през септември закон за изкуствения интелект и така Италия стана първата държава от Европейския съюз с всеобхватни регулации за ИИ, съобразени с европейския регламент. Законът предвижда различни правила за различните сектори и изисква проследяемост и човешки контрол върху решенията, взети с изкуствен интелект. Достъпът до програми с ИИ за деца под 14 години е ограничен и се разрешава само с родителско съгласие.
"Този закон връща иновацията в рамките на обществения интерес, насочвайки ИИ към растеж и пълна защита на гражданите", заяви Алесио Бути, заместник-министър по въпросите за цифровата трансформация.
Правителството определи Агенцията за дигитална Италия и Националната агенция за киберсигурност като национални органи за развитието на ИИ. Нови наказателни разпоредби предвиждат затвор от 1 до 5 години за незаконно разпространение на съдържание, създадено с ИИ, като например дийпфейк.
В здравеопазването ИИ може да подпомага диагностиката и грижите, при условие че лекарите взимат крайното решение, а пациентите имат право да бъдат информирани.
На работните места законът изисква работодателите да информират служителите, когато се използва ИИ.
От друга страна, Испания все още няма закон на национално равнище, но по-рано тази година испанското правителство одобри законопроект, който налага големи глоби на компании, използващи съдържание, генерирано от изкуствен интелект, без това да бъде отбелязано. Целта на одобрения през месец март закон е да се ограничи дийпфейк съдържанието.
Прилагането на новите правила ще бъде отговорност на създадената наскоро Агенция за контрол и наблюдение на ИИ (AESIA), с изключение на конкретни случаи, свързани с лични данни, престъпления, избори, кредитни рейтинги, застраховки или капиталови пазари, които ще се наблюдават от съответните надзорни органи.
Министърът на цифровата трансформация Оскар Лопес заяви тогава пред журналисти, че законопроектът възприема насоките на европейския законодателен акт, който налага строги изисквания за прозрачност за системи с ИИ, определени като високорискови.
В списъка с високорискови системи попадат тези, които се използват например при диагностициране на заболявания, автопилотните системи на автомобилите, както и биометричната идентификация на лица, тъй като такива системи могат да бъдат замесени в престъпна дейност. Те са длъжни да отговарят на строги изисквания, преди да получат достъп до пазара на ЕС, като например преминаване през специфични и сериозни тестове, прозрачност и човешки надзор.
„Изкуственият интелект е мощен инструмент, който може или да подобри живота ни, или да разпространява дезинформация и да атакува демокрацията", каза Лопес.
Испания е сред първите страни от ЕС, които прилагат правилата на блока, смятани за по-обширни от системата в САЩ, която до голяма степен разчита на доброволно спазване и частични регулации на щатско ниво, отбелязват световните агенции.
Според законопроекта непозволеното използване на съдържание с ИИ без отбелязване се счита за „тежко нарушение", което се наказва с глоба до 35 милиона евро или 7% от глобалния годишен оборот на компанията.
Всекидневно компании дават знак, че искат отлагане на влизането в сила поне на някои части от това законодателство, заяви евродепутатът.
Преди няколко месеца големи европейски компании, включително германската софтуерна компания САП (SAP) и френският доставчик на решения за изкуствен интелект „Мистрал АИ" (Mistral AI), призоваха ЕС да спре прилагането на закона, защото според тях той излага на риск амбициите на Европа в областта на изкуствения интелект.
Законопроектът в Испания забранява и други практики, като използването на "сублиминални техники" за манипулиране на уязвими групи – звуци и изображения, които не се възприемат съзнателно, но успяват да въздействат. Лопес даде примери с чатботове, които насърчават хора с зависимости към хазарт, или играчки, подтикващи деца към опасни предизвикателства.
Испания е сред петте държави членки на ЕС, в които има внесен законопроект, което показва, че подготовката за влизането в сила на закона върви сравнително бавно. Това мнение защити в интервю за БТА Ева Майдел, член на Европейския парламент от групата на Европейската народна партия и съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения интелект.
Според нея това се очаква до доведе до решение за отлагане на влизането в действие на част от Закона за ИИ.
Сред другите страни, в които също все още няма приет закон, е Германия. През септември обаче федералното министерство за дигитализация обяви, че започва консултации с провинциите и асоциациите по законопроект за прилагането на европейския регламент. Законопроектът определя отговорните германски органи, регулира техните задачи и взаимодействието между засегнатите области, както и включва мерки за подкрепа на иновации и разпоредби за налагане на санкции.
„Залагаме на иновативно и ефективно управление на ИИ за Германия. Ключово е германските разработчици и потребители на ИИ да имат ясни и компетентни контакти. С Федералната агенция за мрежи и цифрови услуги като централен надзорен орган използваме съществуващия опит и осигуряваме правна яснота и бързи процедури, заяви министърът на въпросите по дигитализацията Карстен Вилдбергер.
Според министерството законопроектът предлага хибриден подход, който се базира на съществуващите надзорни структури и предоставя на пазара ясни точки за контакт.
За да се осигури еднакво тълкуване на закона ще бъде създаден Координационен и компетентен център за ИИ (KoKIVO).
Освен това, агенцията ще управлява фабрика за ИИ и е създала уебстраница, предоставяща информация и консултации на пазарните участници за правилното прилагане на регулацията.
/ЛМ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
