Членовете на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) към Европейския парламент (ЕП) продължиха работата по становището относно въздействието на социалните медии и онлайн средата върху младите хора. Депутатите обсъдиха серия компромисни изменения, които засягат прилагането на Акта за цифровите услуги, възрастовите ограничения за достъп до платформи и мерките за защита на непълнолетните.
Докладчикът Лаура Баларин (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите) подчерта необходимостта от „по-амбициозно и бързо прилагане“ на Акта за цифровите услуги и посочи, че са необходими допълнителни механизми, включително правила за подвеждащ маркетинг от инфлуенсъри, ограничаване на достъпа до т.нар. тъмна част на мрежата и създаване на експертна група за определяне на механизъм за възрастови ограничения. Тя даде пример с Австралия, където профилите на деца под 16 години се затварят автоматично.
Андреас Циодрас (ЕНП) определи текста като „многообхватен документ за защита на непълнолетните“, като изтъкна, че предстои финализирането на няколко ключови елемента. Според него има възможност да се включат допълнителни изисквания към бизнеса, включително за дизайн на приложения, който може да води до пристрастяване. Той настоя да не се игнорират разпоредбите на Акта за изкуствения интелект и да се използва терминът „осигуряване на възрастта“ като стандарт при достъпа до социални медии.
Ивайло Вълчев (ЕКР), докладчик в сянка, предупреди, че социалните мрежи могат да създават „сериозни рискове за младите хора“, включително тревожност, нарушения на съня и липса на концентрация. Той подчерта, че институциите трябва да работят в партньорство с родителите и учителите. Според него решенията трябва да бъдат „реалистични, изпълними и пропорционални“ и не бива да създават нови проблеми. Вълчев изрази скептицизъм към въвеждането на хармонизирани възрастови ограничения и централизирани системи за възрастова проверка, които според него пораждат притеснения за личната неприкосновеност и не отчитат културните различия между държавите членки. Той определи като непропорционално предложението за персонална отговорност на ръководствата на големите технологични компании.
По думите на Никола Минчев (Обнови Европа) текстът е „балансиран и амбициозен“, като той изрази несъгласие с част от предложенията за възрастови ограничения. Според него предоставянето на достъп между 13 и 16 години само със съгласие на родителите „заработва добре на теория, но не функционира на практика“, тъй като лесно може да бъде заобиколено и прехвърля прекомерна отговорност върху родителите, докато платформите остават необвързани.
Катарина Барли (Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент) подчерта, че дебатът трябва да бъде разглеждан в по-широк контекст. По думите ѝ „целият интернет трябва да бъде по-безопасен“, а проверките за възраст няма да решат проблема сами по себе си. Тя настоя за решения, които да гарантират неприкосновеността на личните данни и да предотвратят предоставянето на чувствителна информация на платформите.
Според Кристел Шалдемозе (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите) системите за възрастова проверка „няма да бъдат пълно решение“, но все пак могат да помогнат за защита на непълнолетните, докато платформите не подобрят безопасността си. „Нямам доверие на социалните мрежи – те имаха възможност да защитят непълнолетните“, каза тя.
В заключение Баларин определи проблема като „глобална пандемия“, която изисква интегриран подход. Според нея са необходими решения в различни направления – образование, подкрепа и безопасна дигитална среда, включително създаване на „неутрален цифров портфейл за идентификация“, който да гарантира неприкосновеността на личния живот.
Гласуването по становището в комисията ще се проведе на 29 декември.
БТА припомня, че Европейският парламент вече прие доклад, с който призова държавите членки да въведат минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи без съгласие на родител или настойник, както и абсолютно ограничение от 13 години за използване на социални платформи, услуги за видеосподеляне и чатботове с изкуствен интелект.
В документа се настоява изпълнителните директори на големите технологични компании да носят отговорност, ако платформите нарушават правилата за защита на непълнолетните онлайн.
Инициативата е подета в момент, когато няколко държави членки подготвят национални ограничения заради нарастващи опасения относно въздействието на социалните мрежи върху психичното здраве на децата. Докладът бе приет в края на ноември с 483 гласа „за“, 92 „против“ и 86 „въздържал се“, като основната съпротива дойде от политически групи в десния спектър.
Очаква се документът да има значително влияние върху предстоящите законодателни предложения – ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и новия Акт за цифрова справедливост, които Европейската комисия ще представи през следващата година.
/СЛС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
