site.bta„Новите дрехи на краля“: Тежка сатира в приказно облекло

Театърът май стана единственото място, където може да се казва истината. Затова е много хубаво, че тази приказка разказва и показва, че нашите крале са доста голи, казва пред БТА режисьорката Бисерка Колевска по повод премиерата на „Новите дрехи на краля“. Представлението по Ханс Кристиан Андерсен е най-новото заглавие в афиша на Сатиричния театър.

В сценария на Евгений Шварц са преплетени три приказки – „Свинарят“, „Принцесата и граховото зърно“ и „Голият крал“.

„Целият жанр на спектакъла е комедия дел арте, тоест, всичко тук е пресилено. Лошите са много лоши, тъпите са много тъпи, красивите и влюбените са много влюбени. Разбира се, това е много тежка сатира и в същото време облечена в едно приказно облекло“, допълва режисьорката.

По думите на актьора Боян Арсов в драматизацията има много ясно заложени актуални съвременни социални послания и проблеми: „За нас беше предизвикателство и важно да ги изведем – отвъд хумора и на пръв поглед наивността на самата приказка, на ситуациите и на жанра. Мисля, че успяхме да напипаме тези места, които говорят отвъд сюжета и продължаваме да ги обогатяваме“. „Това е една гениална приказка. Все някой е на другата страна, но никой не е на страната на истината, която накрая лъсва, благодарение на детето, което се обажда и казва „Кралят е гол“, коментира той.

„За жалост, нищо не се е променило през вековете. Чак ти става мъчно как от нищо не се поучаваме и всички грешки се повтарят постоянно. Кралят винаги е лицемерен, кралят винаги е гол, но всички му казваме колко добре е облечен. Това лицемерие залива всички възрастни хора. Затова посланието ни е да се опитаме поне един път да кажем истината така както и само единствено децата я казват – непринудено“, казва Бисерка Колевска. 

В „Новите дрехи на краля“ сценографията е на Свила Величкова. Композитор е Петър Цанков, хореографията е на Зорница Петрова, сценичен бой – Емил Видев. Участват още Мартин Желанков, Анджелика Джамбазова, Стефания Кочева, Ирина Първанова, Константин Икономов, Асен Мутафчиев, Симеон Гълъбов, Любомир Ковачев, Антъни Пенев. Драматург е Богдана Костуркова. Помощник-режисьор е Живка Бадева.

Режисьорката Бисерка Колевска и актьорът Боян Арсов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за „Новите дрехи на краля“ – детска история или политическа и социална сатира, за паралелите между Андерсеновия крал и днешния свят, за колективното мълчание, за сценографските метафори и силата на театъра да „разсъблича“ истината.

Г-жо Колевска, това представление за Вас е по-лично, защото сте го правили преди време, отново в Сатирата. Какво е то днес – ремикс, продължение, изцяло нов прочит, или завръщане към приказката и към този театър?

Бисерка Колевска: Да, правихме го преди девет години, тук, в Сатирата, след което, по неизвестни причини, изпадна от репертоара. Сега, когато ми се обадиха, стана много интересно, защото от голяма сцена слязохме на малка. Почти всички актьори са абсолютно нови. И ние забравихме за първата версия. Направихме го чисто наново, защото самите актьори предлагат различни неща, а и актьорите са различни, с други умения. Затова просто загърбихме старото решение и подходихме съвсем по нов начин, защото и тук е много по-интимно, много по-наблизо е публиката, играе се по различен начин...

Боян Арсов: Репетирахме с много свобода. Сцени и етюди се раждаха по време на репетициите. Нищо не сме повтаряли от това, което е било, въпреки че някои от нас сме го гледали и си спомняме колко хубаво беше.

Сега стана ли по-остро представление отпреди девет години?

Бисерка Колевска: Представлението си е остро, само че сега така текат нещата в обществото, че звучи по-остро, отколкото тогава. Тогава беше по-спокойно време...

Виждате ли тази приказка като детска история или като политическа и социална сатира?

Бисерка Колевска: То е едновременно и двете. Самият Евгений Шварц е бил забранен автор и много от неговите пиеси въобще не са виждали бял свят. Когато тръгвала да излиза премиера, гледал някой комисар, и заглавието е сваляно от репертоара – точно, защото е силно сатиричен. За жалост, всички теми, които той поставя, са актуални и днес. Представлението е и за възрастни, и за деца, тъй като персонажите са приказни, много ярки, интересни. Той за това и пише приказки, защото по онова време не е можело да се говори истината, и езоповият език е единственият, който поне от време на време може да премине бариерата. 

Какъв е Вашият крал – наивен, циничен, самозаблуден или просто самотен?

Бисерка Колевска: В никакъв случай не е самотен. Той е един надут пуяк, който изобщо не е за поста, който заема. И точно защото съзнава това, той е тираничен, зъл, циничен, похотлив – всички лоши качества, които може да се изредят за един управник. 

Какви съвременни паралели откривате между Андерсеновия крал и днешния свят?

Бисерка Колевска: Както казах, за жалост, нищо не се е променило през вековете. То чак ти става мъчно как от нищо не се поучаваме и всички грешки се повтарят постоянно. Кралят винаги е лицемерен, кралят винаги е гол, но всички му казваме колко добре е облечен. Това лицемерие залива всички възрастни хора. Затова посланието ни е да се опитаме поне един път да кажем истината така както и само единствено децата я казват – непринудено. 

В приказката има сцена на колективно мълчание. Как превеждате това „мълчание“ на сценичен език?

Бисерка Колевска: Лошото е, че те не мълчат, а казват неистини. Всички се подмазват на краля, всички му казват колко е красив. Дори в тази парадоксална ситуация, когато той излиза гол пред целия народ, те продължават да го боготворят и да говорят колко красиво е облечен и колко е приказен, и колко е красив и непостижим. И в един момент, само първият министър, колкото и мъчно, и трудно да изрича истината, успява заедно с децата да каже на краля, че е гол. 

Усещане за страх, лицемерие, наивност има в тези приказки. Как се отразяват тези категории върху актьорската игра?

Боян Арсов: Това са едни категории – страх, лицемерие и наивност, които са част от актьорската игра, според мен неизбежна и неизменна. Въпросът е къде и какво актьорът ползва, колко го показва, колко го скрива... Моят герой Хенрих, който е свинарят в началото, се влюбва в принцесата и започва нейното преследване от кралство в кралство, за да я спечели за себе си и да се ожени за нея. Тоест, той не се страхува, в този смисъл. Напротив, убеден е и вярва, че планът му ще успее в името на любовта и в името на това да бъде с нея.

Наивността винаги е част от подобен жанр. Вяра и наивност – така се ни казвали в академията, когато бяхме студенти, така е и на практика. Всъщност, тези спектакли не са за подценяваме откъм актьорска гледна точка. Децата много правилно усещат винаги кое е вярно и кое не е, кога актьорите лъжат и кога не лъжат. Тоест, това е също голямо предизвикателство.

Как работихте сцените на колективна лъжа и самозаблуда?

Боян Арсов: За първи път работя с Бисерка Колевска и съм много щастлив, че ни се случи този процес. Работихме така изключително интензивно, много забавно. Сутрините минаваха на един дъх, като че ли. В драматизацията на Шварц има много ясно заложени актуални съвременни социални послания и проблеми, които беше предизвикателство и важно за нас да изведем – отвъд хумора и на пръв поглед наивността на самата приказка, на ситуациите и на жанра. Мисля, че успяхме да напипаме тези места, които говорят отвъд сюжета и продължаваме да ги обогатяваме...

Как изглежда Вашият свят – приказен, гротесков или реалистичен?

Бисерка Колевска: Целият жанр на спектакъла е комедия дел арте, тоест, всичко тук е пресилено. Лошите са много лоши, тъпите са много тъпи, красивите и влюбените са много влюбени. Разбира се, това е много тежка сатира и в същото време облечена в едно приказно облекло.

В този сценарий на Евгений Шварц са преплетени три приказки на Андерсен – „Свинарят“, „Принцесата и граховото зърно“ и „Голият крал“. Той така добре е оплел тези приказки, че всъщност принцесата преминава през тези три приказки и нейният баща е първият крал, а голият крал е... Но нека не издаваме всичко (Смее се – бел. а.).

Кое е по-трудно за изиграване – кралят, който вярва в илюзия, или поданиците, които се преструват, че вярват?

Боян Арсов: Това е една гениална приказка, наистина. Все някой е на другата страна, но никой не е на страната на истината, която накрая лъсва, благодарение на детето, което се обажда и казва „Кралят е гол“. В случая, мисля, че е по-трудно за изиграване поданиците, които се представят, че му вярват, защото те имат какво да загубят. Винаги е трудно да повярваш в илюзия, но на сцената това е един от първите принципи, които актьорът трябва да умее.

Какво място заемат тялото и костюмът – в крайна сметка, те са в центъра на историята?

Бисерка Колевска: В детските спектакли е много важно, поне за мен, да има ярки костюми с характеристика почти до кукла, до маска. Затова винаги, когато работим със сценографа Свила Величкова, търсим да хванем детското внимание – да е красиво, да е цветно. И без това ни е доста сиво ежедневието, поне на сцената да се радваме на красиви костюми и красив декор. 

Работите ли с конкретна сценографска метафора за „невидимите“ дрехи?

Бисерка Колевска: В сценографията децата накрая ще видят краля гол. Разбира се, той не е гол в истинския смисъл на думата. Иначе, в този етюд има пантомима между тъкачите, които се правят, че обличат краля. Това е една много смешна сцена. Надявам се, да се забавляват и малките, когато я гледат. То е чиста пантомима, тъй като дрехи въобще няма... Те се подиграват на краля, опитват се да го злепоставят, за да може по този начин да бъде прогонен и да спечели Хенрих своята любима Хенриета. 

Вярвате ли, че театърът все още може да „разсъблича“ истината така, както го прави тази приказка?

Боян Арсов: Убеден съм в това. Театърът е много силно оръжие на съвременното общество. Винаги в тези класически текстове се крият теми, проблеми, сюжети, които занимават и човъркат съзнанието и разума на съвременния човек. Колкото повече години минават, те продължават да бъдат такива именно заради тази сила, заложена в тях.

Бисерка Колевска: Театърът май стана единственото място, където може да се казва истината. И затова е много хубаво, че тази приказка разказва и показва, че нашите крале са доста голи. 

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева