site.btaКартините на Мария Столарова са сравнявани с филмите на Антониони, каза Мария Калчева, внучка на художничката, от чието рождение се навършват 100 г.

Картините на Мария Столарова са сравнявани с филмите на Микеланджело Антониони заради отчуждението на личността, но и красотата на индустриалния пейзаж. Това каза за БТА Мария Калчева, внучка на индустриалния пейзажист, от чието рождение днес се навършват 100 години. По повод годишнината семейството публикува части от личния фотоархив на художничката с любопитни снимки. 

Столарова прекарва много време, рисувайки заводите в Димитровград, Стара Загора, Раднево. В Раднево е създадена и една от най-емблематичните ѝ серии - известните “Бетонни елементи“, каза Калчева. Художничката развива и жанра на „портретите на цветя“, в които всяко цвете е представено като жив образ със собствен характер и вътрешен свят.

Призната е като грандамата на българската живопис и основател на индустриалния пейзаж в България. „Баба ми беше винаги изключително фина и елегантна дама, човек с много тънко чувство за хумор и много обичаше да ѝ разказват вицове. Запален планинар и душа на компанията. Със своето изкуство тя беше изключително стриктна. Всеки ден имаше точно определени часови диапазони, в които рисуваше. Аз и моята дъщеря сме кръстени на нея“, разказа Мария Калчева. 

В младостта си Мария Столарова печели купата на първото в България организирано състезание по фигурно пързаляне на езерото "Ариана", но избира да посвети живота си на изкуството. Спортът беше нейна страст, но не на първо място. Рисуването винаги беше водещо за нея, но изключително много обичаше фигурното пързаляне, посочи Калчева.

Мария Столарова прекарва зимите с приятели на заледеното езеро "Ариана" в София, където е организирано и едно от първите състезания по фигурно пързаляне, което тя печели. Купата дарява на Музея на спорта на Националния стадион "Васил Левски", за да я спаси от майка си, която я смята за изключително подходяща за съхранение на сладко, разказва нейната внучка. 

Художничката обича да изкарва свободното си време в тогавашния “Клуб на журналистите” на ул. „Граф Игнатиев“. По думите на нейната внучка Мария Столарова е част от изключителен интелектуален и артистичен кръг в България — сред близките ѝ приятели са били имена като Павел Вежинов, Валери Петров, Йордан Радичков, Григор Вачков, Магда Абазова, с която са състудентки от класа на Дечко Узунов, както и Дора Габе, Любен Зидаров и много други. Техните разговори и сътрудничества са я подкрепяли и вдъхновявали нейния артистичен път. Много обичаше да устройва балове с маски вкъщи, на които заедно се забавляваха. От тези балове и до ден днешен имаме шапки, перуки и носове, допълни Мария Калчева. 

Йордан Радичков често се отбива в ателието ѝ и за да не ѝ пречи, докато художничката работи, тя му давала пластмасови чинии, върху които да рисува и той. Това са илюстрациите, като например врабчетата, които впоследствие стават част от неговите творби, разказа Мария Калчева. 

През всичките години Мария Столарова успява да отстои тази своя естетика, така че творбите й да бъдат емблематични, запомнящи се и същевременно много важни за българското изкуство. Това каза в края на миналата година пред БТА директорът на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева при откриването в галерия „Дечко Узунов“ на изложбата „Мария Столарова. Отстоявана естетика“, с която в аванс се отбелязаха сто години от рождението на художничката.  

По думите на Аделина Филева произведенията на Мария Столарова носят една изключителна модерност. „Не само за своето време, а и днес. И ако скрием ордена на бригадирката, ще видим, че това е една много хубава млада жена, която е изобразена с едно влияние като че ли от европейската естетика. Така че тя наистина успява в това време, когато е доста трудно да имаш едни представителни портрети, които да бъдат човешки, да имат всички качества, да представиш индустриалния пейзаж и той да бъде нещо изключително като архитектоника, като начин на изграждане, като конструкция, като колорит“, казва директорът на СГХГ. По думите ѝ „тези на пръв поглед не особено важни натюрморти в нейните творби стават отличителни и важни“.

Мария Столарова е родена на 1 октомври 1925 г. във Варна. През 1949 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Дечко Узунов, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. 

В периода 1950–1951 г. тя е редактор във в. „Септемврийче“, а през 1952-1953 г. е редактор в издателство „Народна просвета“. От 1962 до 1964 г. работи към творческия фонд на Съюза на българските художници като ръководител на ателие „Бижутерия“, а от 1970 до 1973 г. – в Центъра за нови стоки и мода към Министерството на леката промишленост. 

Мария Столарова е новаторка в областта на индустриалния пейзаж. Композициите ѝ са освободени от натуралистични елементи и внушават чувство за хармония в могъщите индустриални конструкции – серия пейзажи от Димитровград (1962), Раднево (1966), „Бетонни елементи“ (1972, Художествената галерия в Стара Загора) и др. 

В периода 1977–1982 г. тя създава живописните цикли „Цветя“, „Каменна сватба“, „Спомени от панаира“ и др. Мария Столарова работи в областта на приложните изкуства, главно накити.

Сред открояващите се творби на Мария Столарова, създадени през 60-те и 70-те години на ХХ век, са „Индустриален пейзаж“, „Портрет на Методи Андонов“ и „Мерсия Макдермот“, натюрмортът „Камбанки“. 

В кариерата си има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия с експозиции в чужбина: през 1962 г. в Димитровград с индустриални пейзажи, през 1965 г. в Стара Загора, следвана от изложби в София през 1969 г. (индустриални пейзажи и портрети), 1971 г. (накити) и 1973 г. (индустриални пейзажи, портрети и цветя). През 1971 г. излага свои творби и в Будапеща, а през 1974 г. – в Лондон с живопис и накити. 

Творбите на Мария Столарова се притежават от Националната художествена галерия, както и от художествените галерии в Бургас, Варна, Стара Загора, Добрич, Кърджали и други градове. 

Тя е носител на орден „Кирил и Методий“ първа и втора степен. Удостоена е със званието „Заслужил художник“ (1985).

Мария Столарова умира в София на 12 септември 2016 г.