site.btaТезата, че Захарий Стоянов не е нито русофил, нито русофоб, обедини историци на форум в родното му село Медвен

Захарий Стоянов не може да бъде определен нито като краен русофоб, нито като русофил. Около тази теза се обединиха професорите Пламен Митев и Пламен Павлов по време на Седмите четения, посветени на живота и делото на възрожденеца, в родното му село Медвен. Според тях Стоянов винаги е поставял на първо място българските интереси и националните каузи.

В доклада си професор Пламен Митев от Историческия факултет на Софийския университет очерта сложното отношение на Стоянов към Русия, отразено в публицистиката и историографските му трудове. „Ако внимателно изчетем и обективно разсъждаваме върху написаното от Захарий Стоянов, лесно ще установим, че той не е нито краен русофоб, нито русофил“, подчерта Митев.

Стоянов често изразява признателност към „великия руски народ“, интелигенцията и образованието в Русия, както и към оказаната финансова помощ за българските каузи. В същото време обаче остро критикува имперската политика: „тиранията, деспотията, строгостта на законите, беззаконието в Русия са многократно повече, отколкото в самата Османска империя“. В „Записки по българските въстания“ и в биографиите на Левски и Ботев Захари Стоянов отбелязва, че „в руската империя през XIX век се преследва всичко неруско“.

В своя доклад „Захарий Стоянов срещу домогванията на Азиатския департамент за Задунайская губерния“ професор Пламен Павлов от Великотърновския университет разгледа сблъсъка на възрожденеца с руската дипломация и плановете за превръщането на България в руска губерния. „Захари Стоянов е огромна фигура – той не е русофоб, но не е и русофил. Той е български националист“, подчерта Павлов.

Той очерта разликата между „патриотите-националисти“ и „рубладжиите – петата колона на тогавашна Русия“, като определи Стоянов като непримирим защитник на националните интереси. В „Авантюрите на руския царизъм“ публицистът разобличава „страшната корупция в самата Руска империя“ и достойно отговаря на натиска на „една огромна бюрократична машина, оглавявана от аристократи с огромни финансови ресурси“. „Никой не може да отрече неговия идеализъм, честност и непримиримост към корупцията“, каза още Павлов, според когото именно тази нравствена сила прави Стоянов „готов да постави живота си на карта за България“.

Сред участниците в Четенията бяха и доц. д-р Смилена Смилкова, председател на НЧ „Извор 1882“ – Медвен, с доклад за 140 години от Съединението, доц. д-р Николай Сираков от РИМ – Сливен („Съединението и участието на Захарий Стоянов“), д-р Георги Ковачев от РИМ – Сливен („Захарий Стоянов и Сливен“) и гл. ас. Николай Хрисимов от ВТУ („Вестниците на Захарий Стоянов“).

По време на форума бяха наградени победителите в конкурса за ученическо есе „Любовта на Захарий Стоянов към родината и какво е България за мен?“. Първо място спечели Камелия Златева от IX клас на СУ „Иван Вазов“ – Нова Загора, второ – Надежда Рашева от XI клас на ПМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен, а трето – нейната съученичка Валиана Янчева.

Световноизвестната оперна певица Татяна Шиварова, родственичка на Захарий Стоянов, поздрави участниците със свое изпълнение заедно със съпруга си Марцио Фуллин. Четенията завършиха с поднасяне на цветя пред паметника на летописеца.

Форумът бе организиран от Областна администрация – Сливен, Община Котел, Исторически музей – Котел, НЧ „Извор 1882“ – Медвен и кметството на селото. Той се провежда в навечерието на Съединението с цел да съхрани паметта за летописеца, публициста, бунтаря и държавника Захарий Стоянов, да допълни изследванията за живота и делото му и да върне фигурата му в учебните програми.