site.btaПреди 95 години в Атина е открита Първата балканска конференция

На 5 октомври 1930 г. в столицата на Гърция, Атина, е открита Първата балканска конференция. Тя е организирана по инициатива на бившия гръцки министър-председател Александрос Папанастасиу. В нея участие взимат шестте балкански държави – Албания, България, Гърция, Румъния, Турция и Югославия. Според книгата на историка Стефан Анчев „Балканите – начин на употреба“ в хода на разискванията широка популярност получава призивът „Балканите – за балканските народи“. Развива се и идеята за Балканска федерация.

Конференцията продължава до 11 октомври 1930 г. Участниците изработват устав, с който се учредяват ръководни органи, включително Общо събрание, Съвет, Бюро и Секретариат. Приети са резолюции, които се застъпват за редовни срещи на външните министри и конкретни мерки за насърчаване на сътрудничеството, сред които са договори за правна помощ и митнически облекчения.

В периода от 1930 до 1933 г. са проведени общо четири подобни конференции. На всички тях българската делегация настоява за разрешаването на въпроса с правата на малцинствата преди да се пристъпи към подписването на общ пакт. Въпреки дипломатическите усилия, България остава изолирана от своите съседи, които сключват Балканско съглашение през 1934 г., което цели да запази статуквото, установено от Версайската система след Първата световна война. В този смисъл Балканските конференции изиграват ролята на политически и обществени сондажи преди подписването на договора за Балканска Антанта.

Първата балканска конференция е отразена в „Български бюлетин“ и „Преглед на чуждия печат“:

Атина, 5 октомври 1930 г. /АТА/ Откриването на Първата балканска конференция предизвика жив интерес. Околностите на парламента и водещите към него улици са препълнени от многоброен народ, който акламира сърдечно делегациите, отиващи в парламента, където ще заседава конференцията. Главните улици на града са украсени със знамената на шестте балкански държави.

Папанастасиу, бивш министър-председател, шеф на гръцката делегация, председателства заседанието, с което бе открита конференцията. Хорът на гръцката младеж изпя балканския химн, съставен за случая. Папанастасиу отправи братски позив към делегатите като припомни значението на конференцията. По негово предложение и сред ръкопляскания, шефовете на шестте делегации и председателят на международното бюро за мира бяха провъзгласени за почетни председатели на конференцията.

След това министър-председателят Венизелос взе думата и каза: „Позволете ми да изкажа радостта си да видя събрани тук представителите на всички балкански народи, които са дошли, за да работят за сближението на своите страни и да търсят средствата, които ще ги насочат към един тесен съюз. Всички знаят, разбира се, мъчнотиите, които представя осъществяването на подобен съюз. Всички ние си даваме сметка, че той може да бъде осъществен само на етапи. Обаче, ако вие започнете работата с точките, по които съгласието е най-лесно, ще създадете, сигурен съм, една атмосфера, която ще направи възможно постепенното уреждане на най-трудните въпроси, по които разногласията са понастоящем най-големи. Идеалът, който преследвате е тъй възвишен и тъй красив, че заслужава да се вдъхновяваме всички от него и да му дадем подкрепа с всичките си сили, за да осигурим окончателния му успех. От името на правителството и на гръцкия народ отправям към вас сърдечен поздрав и изказвам сърдечни пожелания за успеха на голямото ви начинание.“

След това, председателят на международното бюро за мира Лафонтен и шефовете на шестте делегации взеха последователно думата и изтъкнаха историческото значение на конференцията, която ще отбележи нова ера в историята на Близкия изток.

Наблюдателят на ОН (Обществото на народите) Уолтърс предаде на конференцията поздравите и благопожеланията на главния секретари на ОН.

***

Атина, 5 октомври 1930 г. /АТА/ При откриването на конференцията председателят Папанастасиу пожела добре дошли на балканските делегации… Той изказа също благодарностите си на правителствата на балканските страни за действителната подкрепа, която са оказали на инициаторите на конференцията. „Балканските народи, каза Папанастасиу, пострадали повече от всички други от убийствените и ожесточени борби, които познават повече от всички други разрушителната сила на войната, желаят горещо мира, за да могат да съсредоточат всичките си жизнени сили за подобряване на съдбата им. Само един съюз би могъл да ги освободи от кризата, която тежи върху земеделските и други съсловия. Благодарение на този съюз ще бъде възможно да се създаде широк балкански пазар за всички произведения от тази област.“

Като припомни след това, че идеята за Балкански съюз датира отдавна, Папанастасиу изтъкна, че докато в миналото тази идея е имала утопичен характер, днес след ликвидирането на националните спорове, които някога хвърляха балканските народи едни срещу други, тя има положителния характер на една идея, чието осъществяване е възможно и дори неизбежно. Ако би било възможно да проговорят душите на всички онези, които са страдали и които са паднали в дългите борби за националната идея на отечеството, те биха ни казали: „Съединете се!“ Ораторът завърши, като подчерта, че осъществяването на целта на конференцията ще отбележи нова ера на преуспяване и напредък. „Светът има обичай да ни смята за огнище на недоразумения. Но ето, че за пръв път ние се намираме всички събрани по своя собствена воля и решени въпреки всички пречки да циментираме едно здраво и трайно разбирателство между нас.

Днес ние ще докажем с поведението си през време на конференцията и след нея, че ние, балканските народи, сме в състояние да станем господари на нашите съдбини.“

След обяд делегациите ще присъстват на всебалканските атлетически игри в атинския стадион и след това на един прием в тяхна чест, даден от председателя на републиката.

***

Атина, 6 октомври 1930 г. /БТА/ През време на разискванията в политическата комисия по гръцките предложения за Локарнски пакт, българската делегация направи предложения по въпроса за малцинствата, мотивирано в дълго изложение, което се прочете изцяло. В предложението се заявява, че за да се отстранят мъчнотиите, предизвикани от малцинствения въпрос, необходимо е правителствата на всички балкански страни, както и малцинствата да изпълнят изцяло и лоялно задълженията, поети по договорите за малцинствата. В предложението се изказва пожелание Международното бюро за мира и балканските делегации да употребят своето влияние и да положат усилия за постигане тая цел, като докладват в следващата конференция за резултатите на своите усилия.

***

Атина, 13 октомври 1930 г. /БТА/ Балканската конференция бе закрита с едно тържествено заседание, което стана вчера в древния театър в Делфи. В заседанието бе одобрен устава и бе определен Истанбул за седалище на следната конференция. Събранието гласува с акламации един манифест към балканските народи, в който им се съобщава за щастливия развой на работите на първата конференция и се иска подкрепата им в делото за балкански съюз. В една внушителна историческа рамка и в приветствие на населението от областта балканското знаме, съставено от знамената на всички нации на Балканския полуостров, бе издигнато над амфитеатри. Заседанието бе приключено с вдъхновените речи на Папанастасиу и на представителите на другите делегации.

***

„Балканската лига“ била основана

Ватикана, 16 октомври 1930 г. /„Осерваторе Романо“/ помествайки атинското съобщение за основаването на „Балканската Лига“, пише: Никой не може да не забележи значението на това събитие, което би могло да има една вековна важност. Преди няколко дни ние изтъкнахме думите, с които Венизелос откри Балканската конференция. И ние не пропуснахме да подчертаем факта, че този, който произнасяше тия думи бе един човек, който трябва да познава, като малцина други, източния свят.

Така че ние, много повече от едно благопожелание и от един добър признак, предчувствахме, че и във вулканичния полуостров се извършва първия опит на една бъдеща Паневропа. Обаче, изповядваме се, че не сме мислили за едно тъй бързо сбъдване на атинските думи.

За това ние се радваме двойно. Наистина, преди да се изказваме за Лигата, трябва да познаваме нейния устав и за това нашите коментари биха могли да изглеждат ненавременни. Но както самият факт, че в атинската конференция се събраха 98 делегати от всички балкански страни, без изключение, се стори на нас и вярваме на всички искрени приятели на мира, като едно събитие на което всички трябва да се радват. Ние с още по-голямо основание можем да отбележим днес, като нещо необикновено факта, че тия делегати подписаха устава на една Лига. Колкото и ограничени да са членовете на тоя документ, той не ще може да не бъде един паметен етап към блестящата цел на европейския и световен мир.

Обичайните клеветници на тия усилия могат днес, ако искат, да научат нещичко. Балканският конгломерат представлява наистина един типичен пример не само на разновидности, но и на най-пълни расови, верски, културни, исторически и политически разногласия; но при все това днес от Атина телеграфират: „Основа се Балканската Лига“. Очевидно, не са унищожени, като по някакво чудо, всички ония вековни контрасти; дълбоки пропасти още остават, очаквайки да бъдат зарити. Не е толкова моралната сила, която е могла да действа в тоя случай…, но е преди всичко „натиска на нуждата“, който е действал тук. При липсата на по-добро, нека се радваме, че тоя натиск се е почувствал за благото на благородните балкански народи.

***

Балканската конференция

Лондон, 16 октомври 1930 г. /в. „Ниър Ийст“/ пише: Всички ония, които истински познават балканските работи не ще имат никаква причина за разочарование от Балканската конференция, която се състоя миналата седмица в Атина. Може да не са получени твърде конкретни резултати, но главната цел на събирането представителите на разните държави да разискват работи от общ интерес е постигната. Бяха обсъждани разни икономически въпроси и резолюциите по тях бяха гласувани единодушно. Ако тези резолюции могат да бъдат приложени на практика, ще бъде поставена една задоволителна основа за окончателно сътрудничество. Съществува твърде много съчувствие и приятелство между отделните лица сред балканските народи, но в миналото е направено твърде малко нещо срещу шовинизма на политиците и печата. Нека се надяваме, че конференцията ще е имала ефекта да направи проявата на съчувствията и добрата воля по-популярна, отколкото е била до сега. На досадния въпрос за малцинствата е обърнато известно внимание и Венизелос изглежда да е подтикнал работата още повече чрез по-късните си бележки пред българските журналисти.

Щом Гърция усвои едно правилно и смело поведение по въпроса, ще се даде пример за следване и на Югославия. В тази именно страна лежи мъчнотията на въпроса. Атинската Конференция би извършила много повече, отколкото се очаква, ако има за последица едно рационално уреждане на едничкия сериозен въпрос, който държи разделени балканските народи.

Седмичното списание „Нейшън“ (18.X) съобщавайки за разискванията и закриването на Конференцията пише: Резолюциите гласувани от една неофициална конференция не могат да обвързват правителствата, но тази конференция е само един измежду многото признаци за едно по-добро настроение в отношенията на балканските държави. През лятото Югославия и Румъния сключили икономическа спогодба и техните представители бяха дори натоварени да разискват митнически съюз. Венизелос напоследък даде един вид задължение да направи отстъпки на българското малцинство в гръцка Македония и е подновил предложението да позволи на българите да работят с едно експортно пристанище в Западна Тракия. Всички тези неща биха били пълна невъзможност преди няколко години. Те са важни сами по себе си; още по-важна е промяната, която те сочат.

Идеята за провеждането на балкански конференции се ражда по време на 26-ия конгрес на мира, проведен в Атина от 6 до 10 октомври 1929 г. Специален комитет под председателството на белгийския сенатор Лафонтен изготвя общите принципи за новите отношения между балканските държави. Целта е да се преодолее нестабилността и икономическите трудности, възникнали в региона след Балканските войни и Първата световна война, които водят и до множество нерешени териториални въпроси и етническо напрежение.