site.btaКомисията по културата и медиите в Народното събрание обсъди социалното положение на творците, работили в областта на българското киноизкуство

Комисията по културата и медиите в Народното събрание обсъди социалното и пенсионно положение на творците, работили в областта на българското киноизкуство. На заседанието присъстваха и представители на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) - председателят Милко Лазаров, главният секретар Михаил Мелтев, Илия Данчев и Емануил Захариев.

Председателят на комисията Тошко Йорданов от парламентарната група на "Има такъв народ" приветства гостите и им даде думата, за да изложат проблемите.  

„Благодаря, че цяло едно заседание отделяте на нас. Ясно е, че този казус би трябвало да бъде в изпълнителната власт, но за съжаление, чукането на онези врати е по-сложно, отколкото при вас", отбеляза Михаил Мелтев. Той разказа, че в СБФД 126 пенсионери са под екзинстенц-минимума. "При всяко едно общо събрание или ежедневни срещи те чукат на вратата и плачат, защото много трудно се оцелява в съвременните условия. 56 човека получават под минималната пенсия при нас. Хора като Боян Папазов или Руси Чанев получават пенсия в размер на 830-860 лева. Това са хора с определени заслуги в областта на културата и смятам, че не заслужават такава съдба на старите си години", каза Мелтев, който е главен секретар на СБФД.

Според него причината да се стигне до това положение е, "защото системата на заплащане на труда в кинематографията се формираше на много ниски заплати и доста високи постановъчни възнаграждения". Мелтев отбеляза, че така се е стимулирала заетостта на творците. "Това е един американски модел, заимстван още от 20-те години, преминал през Съветския съюз, пристигнал при нас, но за съжаление, въпросните постановъчни възнаграждения не се правят отчисления, пенсионни отчисления или пък здравни, които сега вече бяха въведени. Така при формиране на пенсия на тези хора се взима предвид само ниската заплата, т.е. трудовият договор, на който те са работили", каза главен секретар на СБФД на заседанието на парламентарната Комисия по културата и медии.

Мелтев посочи като втора причина за положението на пенсионирани членове на СБФД размера на трудовия стаж. "През 1990-1991 г., с едно министерско постановление, се отмени законът за кинематографията, беше закрито ТСО „Българска кинематография“ и студията за игрални филми, студията за научно-популярни филми станаха нещо като производствен склад. Всички творци, всички хора, пряко ангажирани в производството, бяха освободени. Възприе се френският модел, създаде се Националният филмов център, но реформата зацикли. Последваха нулеви години за българското кино и хората, които от трудов договор преминаха на граждански договор, с огромната амбиция, че сега свободата ще ни донесе страшен изказ и нашето кино ще литне нагоре, всъщност увиснаха и почнаха да търсят алтернативи, за да оцелеят. Така имаме нулеви години между 1991-а и 1998-а на филмопроизводството и много колеги дори не можаха да оформят необходим стаж за пенсия", допълни Михаил Мелтев.

Любен Дилов от ПГ на ГЕРБ-СДС апелира към представителите на СБФД да проверят още веднъж списъка с хората, които се нуждаят от финансова помощ, за да няма някой изостанал. „В противен случай ще трябва да вървим цялата процедура отново", каза той.

Даниел Лорер от ПГ на ПП-ДБ каза, че е солидарен. "Намирам за тъжно, че повече от 30 години след прехода, ние все още трябва да коригираме някои основни провали, които сме имали тогава, особено в областта на културата“, отбеляза народният представител. Лорер допълни, че казусът с 56-имата филмови дейци, които се прехранват с пенсия под минималната, следва да бъде решен. „Било то с новия бюджет догодина или министерството следва да предприеме някакви допълнителни мерки. Смятам, че ще срещнете пълното разбиране на колегията", каза той.

Според Тома Биков от ПГ на ГЕРБ-СДС „казусът е по-общ, защото той не засега само киното". Той отбеляза, че трябва да се зададат ясни критерии, ако ще решава само този казус. Биков отбеляза, че "Министерството на културата има различни фондове".

Според депутата Националният дарителски фонд „13 века България“ не работи. „Те не правят нищо от много години“, отбеляза Това Биков по време на заседанието. Той е на мнение, че фондът се занимава само с имоти. „Фонд „13 века България“ с други фондове в него би могло и през бюджета да се осигури някаква базова сума, която за държавата няма да е чак толкова голяма, но ще бъде някаква помощ за хора на изкуството", допълни Биков. Той обясни, че „през Министерството на социалната политика този казус не може да бъде решен“.

„Там си имат ясни критерии и точки. Смятат според пенсионната система. Тя може да не е справедлива, но е такава, каквато е", каза Биков. Депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС отбеляза, че за решаване на въпроса с лошото социално положение на хора на културата и изкуството "по-амбициозното е да се опитаме да видим дали може ли да се направи някакъв фонд за подкрепа или в рамките на някои от съществуващите фондове. Хората да кандидатстват - тези, които имат нужда". Според Тома Биков не всички имат нужда. "Някои по документи получават много ниска пенсия, но всички знаем, че имат някакъв доход, който не ги поставя в чак толкова лошо състояние", уточни той.

„Ако на дейците им се да дадат 500 лева на месец, това отива към 780 хиляди на година, което не са свръх много пари за държавата като цяло", каза още Биков. Според него това няма да е устойчиво решение на цялостния проблем. "Ако се примолим на Министерството на финансите да даде един милион за някакъв фонд, които да стоят, и да кажем, който има нужда да дойде със съответните документи и докаже, че е в положение, което изисква съответната финансова помощ, това може да е решение на казуса", каза народният представител на заседанието на Комисията по културата и медиите.

Костадин Хайджийски от ПГ на „Величие" се съгласи с предложението на Биков. "Мисля, че това наистина е най-добрият вариант", каза Хаджийски.

„Единият вариант е персонални пенсии на тези 56 човека. Ние предвиждаме по 300-350 лева, което означава, че това е около 235 хиляди лева годишно, но това е към държавния бюджет. Втората форма, евентуално, би могла да бъде някаква еднократна помощ, която, разбира се, няма да помогне много", отбелязва Михаил Мелтев от СБФД. "Това, което господин Биков подхвърли, всъщност бихме могли да ползваме полския опит, тъй като в закона за киноиндустрията, в преходни и заключителни разпоредби, се говори за правата върху старите филми, които БНТ излъчва. 50 на 50 се делят авторските възнаграждения, които отиват към „Филмаутор“, а другите 50 процента отиват в НФЦ и те се употребяват за фестивали и други дейности", допълни той. Според него примерно 50 на сто от тази сума може да бъде заделена за фонд, какъвто предложи Тома Биков. 

Председателят на комисията Тошко Йорданов отбеляза, че предложението на Тома Биков е най-чисто, защото така ще може всеки индивидуално да кандидатства по ясни критерии. „Ако човекът отговаря на тези критерии, той ще получава някаква компенсация. Това е най-чистият вариант. Такъв вариант има в Канада, такъв вариант има в Германия, такъв вариант има и във Франция".

Комисията обобщи, че ще бъдат проведени разговори с експертите в Министерството на културата във връзка с обсъждания казус.