site.btaВ област Шумен са седем от стоте национални туристически обекта, каза директорът на местното общинско предприятие по туризъм

В Шумен и областта се намират седем от стоте национални туристически обекта. Това каза в Националния пресклуб на БТА в Шумен директорът на Общинското предприятие (ОП) „Туризъм, публични прояви и атракции“ Дияна Йорданова при представянето на августовския брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“.

На Шуменско плато е Мемориалният комплекс „Създатели на българската държава“. Близо до него, на платото, е Шуменската крепост, а в областния град - Томбул джамия, която е втората по големина на Балканския полуостров след джамията в Одрин. Друг обект от този списък е Регионалният исторически музей в Шумен – един от най-богатите и интересни музеи у нас. Излизайки извън рамките на града са Националните историко-археологически резервати „Плиска“, „Мадара“ и Велики Преслав“.  

В Шуменска област е и Държавното предприятие (ДП) "Кабиюк", където на 30 август бе открит първият паметник на Александър I Български у нас. „Защо не и ДП "Кабиюк" да бъде включен в списъка на националните туристически обекта в България. През юни пък имаше предложение от три неправителствени организации, подкрепени от Община Шумен, да се добави и още един обект в списъка на националните ни туристически обекти – пещерата Бисерна на Шуменското плато. Ако бъде добавена, ще бъде единствената в цяла Североизточна България, тъй като останалите осем пещери, които са част от националния списък са предимно в западната или югозападната част на България. Пещерата е известна и уникална с това, че тя е дом на повече от 14 вида прилепи, ако не се лъжа, заради това работи сезонно, два пъти в годината – през пролетта и есента. На 3 септември т.г. отново ще бъде отворена за туристи“, каза още Йорданова.  

Ако е имало човек в България или чужбина да не знае за Шумен нищо, може би заради появата на черен хищник от семейство котки на Шуменското плато, със сигурност ще са запомнили ако не с вярното, то поне с някаква спекула името на града ни. Дано се отчете позитивно, надявам се, след време, може би не за този сезон, каза Йорданова. 

Тя припомни, че общинската администрация ще опрости наеми на наематели на общински обекти на Шуменското плато, а местната власт отчете, че въпреки появата на черен хищник през юни, има 10 на сто ръст на нощувките за първите седем месеца на 2025 г.

„Успяваме да компенсираме прекалено силните месеци, които бяха преди появата на този хищник. Сравнено само за края на юни и почти целия юли - отчитаме спад на туристите, тъй като голяма част от статистиката ни включва посетителите на Мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“, а пък Шуменското плато не беше много достъпно или притегателно заради хищника в този период, но месеците преди това бяха достатъчно силни, за да може през първото полугодие все още да се отчита ръст. Това е от гледна точка на посетителите, за които ние водим статистика. При нощувките също има ръст спрямо същия период на миналата година, което трябва да ни прави оптимисти и по-скоро да ни казва – продължавайте, имате още много работа“, отбеляза Йорданова. Тя уточни, че ОП „Туризъм, публични прояви и атракции“ с  рекламни дейности също се опитва да компенсираме тези загуби, след като цялото плато беше празно и в активния летен сезон нямаше почти никакви туристи. 

Още през миналата година стартирахме серия от туристически изложения, конференции или срещи на тема културен туризъм, припомни още Йорданова. Тогава си направихме един списък с най-популярните, с допълнения към него - на туристическите обекти на територията на цялата област и си казахме, че без тези имена не отиваме никъде. Включихме ги във всички презентационни материали с кратка или подробна информация в зависимост от мястото и аудиторията. Когато Шумен присъства на някое изложение винаги сме с "тежката информация", защото има областни градове, които имат един, два, до три обекта, докато за Шумен е трудно да се каже кое е най-интересното място, защото трябва да изброим минимум шест обекта, а отделно списъка надхвърля още тридесет - ако хората имат любопитство и към не толкова популярните, но доста вълнуващи и запомнящи се различни туристически или исторически обекти, посочи Йорданова. 

„Изброените културно-исторически обекти задължително са част от всички нови рекламни материали на хартиен носител. С екипа ми отделихме и специално време и място те да бъдат представени по един подробен начин в социалните мрежи, а от няколко седмици разпространяваме и професионални видеоклипове, които акцентират върху популярните и не толкова известни туристически обекта, като всеки един е представен отделно, за да може хората визуално да ги възприемат и да правят по-лесна асоциация с какво точно Шумен е известен и защо трябва да бъде посетен“, каза още Йорданова и обобщи, че културно-исторически обекти са представени на хартиен носител във всички туристически брошури, каталози и карти, както и в дигитални формати. 

Според нея част от аудиторията предпочита да възприема информацията на хартиен носител, а друга – присъства изцяло в интернет. „Затова ние развиваме на две места предоставянето на тази информация. Не пропускаме и живият контакт – чрез Туристическите информационни центрове и посетителския център към Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“, а и на място, когато се срещнем с гости по време на туристическо изложение. Все още е рано да се каже кой е най-удачния вариант, защото хората са различни и ние се опитваме да достигнем до всеки един от тях по различни начини. Нещото, което в по-дългосрочен план стартирахме, преди месец, е дигитализацията на част от услугите, които общинското предприятие по туризъм предоставя. Освен на сайта visitshumen.bg, който е доста богат на информация, вече има възможност и за закупуване на билети. Това е друга форма на дигитализация, предназначена за по-достъпен начин туристите да закупят билети за посещение на желания от тях обект“, допълни Дияна Йорданова. 

Повече от 11 700 елементи на движимото културно наследство на Шумен са дигитализирани. Те са обработени в създадената в Регионалния исторически музей в града дигитална лаборатория, в оборудваното с нов скенер дигитално студио в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ и с придобитата фотографска техника в Художествената галерия „Елена Карамихайлова“, както информира БТА в началото на май 2023 г.