site.btaВ Пловдив най-много е застъпен туризмът, свързан с археологическите, исторически и архитектурни забележителности, каза Татяна Йорданова

От видовете културен туризъм в Пловдив най-много е застъпен този, който е свързан с археологическите, исторически и архитектурни забележителности на града. Рядко се среща място с толкова голяма концентрация на паметници и артефакти, практически от всички исторически периоди -  от Праисторията, през Античността и ранното християнство, Средновековието, османския период, чак до Възраждането. Това каза Татяна Йорданова, уредник в аптека „Хипократ“ и екскурзовод към ОИ „Старинен Пловдив“. Тя гостува в Националния пресклуб на БТА в Пловдив по повод представянето на августовския брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“. Събитието се проведе от Созопол съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на агенцията в страната и чужбина.

Според Йорданова началото на организирания културен туризъм в Пловдив може да се отнесе след 1934 г., когато се провежда Първият национален мострен панаир и градът привлича много туристи. Божидар Здравков е първият кмет, който осъзнава стойността на пловдивската възрожденска архитектура. Затова той откупува и реставрира знаковата къща на Аргир Куюмджиуглу и я превръща в общинска къща музей, сегашният Регионален етнографски музей.

Божидар Здравков въвежда и практиката всички видни гости на Пловдив да се извеждат на разходка из Стария град, за да се запознаят със забележителните образци на възрожденското архитектурно наследство. Впоследствие тази разходка из Трихълмието се превръща в традиция, смята тя.

Татяна Йорданова разказа, че още през 1923 г., по повод 90 години от посещението на френския поет Алфонс дьо Ламартин, в къщата на Георги Мавриди е поставена паметна плоча. Оттогава тя е известна сред местните жители като къща „Ламартин”. Затова и кметът на Париж Рене Фуке през 1933 г. посещава Стария град и конкретно тази къща. Същата година Едуард Ерио, който е бил два пъти министър-председател на Франция, се разхожда из Стария град и най-дълго остава в къща „Ламартин”. През 1936 г. кметът на Букурещ се запознава със забележителностите на Пловдив. И много други гости на града посещават Стария град, който през 1956 г. е обявен за музеен квартал.

 „Следва силният период на 60-те, 70-те и 80-те години, когато Старият град се възстановява напълно благодарение на талантливия архитект изследовател Христо Пеев, Атанас Кръстев (Начо Културата) и цяла плеяда от архитекти, реставратори и музейни работници. Превръщането на Пловдив в привлекателна туристическа дестинация е национална кауза, в която участват на практика всички културни институции“, отбеляза Йорданова.  

Като наследници на тази сериозна традиция в последните години интересът на туристите към Пловдив се увеличава. Най-посещавани обекти напоследък в Стария град са Античният театър, Етнографският музей и къща "Хиндлиян", а в историческия център – Епископската базилика, посочи тя.

По думите й по отношение на държавите, от които идват туристите, статистиката е доста интересна – най-много посетители на обектите за 2024 г. и първата половина от тази година са българи, следвани от испанци, французи, италианци, германци, американци и англичани. Има и от по-отдалечени места по света - от Япония, Австралия и Латинска Америка, като някои от тези туристи са добре информирани, други не толкова, трети почти не разполагат с адекватна информация.

Според Татяна Йорданова това е разбираемо, защото въпреки огромното информационно поле във виртуалното пространство, не всичко, което се предлага, е миродавно. „Затова се намесваме ние, екскурзоводите, уредниците и културните информатори, които предлагат на туристите проверена и актуализирана информация, поднесена по интригуващ начин. Миналата година сме имали 170 тура с екскурзовод, а тази, до този момент, са 150. Имаме и попълнение от млади колеги, които са много добре подготвени и мотивирани“, отбеляза Йорданова.

„Пловдив е отправна точка към различни кратки маршрути“, допълни тя. Коментира, че не бива да се подминава и фактът, че средищното разположение на Пловдив в Горнотракийската низина, предполага, че градът може да бъде отправна точка към различни маршрути в региона – към много забележителности в Родопите (Бачковският манастир, Чепеларе, Пампорово, Широка Лъка, Гела, Ягодинската пещера, Дяволското гърло); към някои СПА дестинации (Хисар, Стрелча, Красновски минерални бани); към Розовата долина, Карлово, Калофер, Казанлък; към Хасково и Александровската гробница, Перперикон и Кърджали.

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Августовският брой на тема „130 години организиран туризъм в България“.