site.btaЗаконната любов между „Аполония“ и сп. ЛИК продължава все по-страстно, каза доц. Георги Лозанов

Законната любов между „Аполония“ и сп. ЛИК продължава все по-страстно. Казвам, че е законна, защото какво по-законно от връзката между един фестивал за изкуства и едно списание за култура и изкуство. Това каза главният редактор на изданието доц. Георги Лозанов при представянето на списанието на БТА за литература, изкуство и култура в рубриката „Цената на успеха“ в 41-вите празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол днес. В него участват също генералният директор на БТА Кирил Вълчев, отговорният редактор на изданието Яница Христова, както и изпълнителният директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова.

По думите му през тази година се наложи тенденция в редакционната политика на сп. ЛИК да се опита да обслужи нещо, което, като че ли нямаме - национална културна стратегия. Знаем ли каква искаме да бъде българската култура, по какъв начин и до кого да стига, какви са нейните граници и те къде се разширяват. Въобще - онова, което се очаква от една национална културна стратегия, попита доц. Лозанов.

Той уточни, че има писани такива стратегии в Министерството на културата, но сякаш липсва отчетливост в обществото каква е културната стратегия на България. 

„Опитваме чрез списанието да подскажем такава стратегия, важни страни и аспекти, точки на устойчивост на българската култура. Затова тази година имаше един брой на списанието, посветен на културното наследство. Културното наследство, казано така е на ръба на скуката. Но всъщност културното наследство е един съвременен процес. Въпросът е сега какво правим с културното наследство - начина, по който го консервираме, реставрираме, представяме, обясняваме, интерпретираме е съвременен културен процес. И в този брой фактически се представя културното наследство като съвременна култура, като това, което сега правим, което ни се струва, че е важно като стратегически момент в българската култура“, обясни доц. Георги Лозанов.

Той даде пример и с броя, свързан с Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Главният редактор на списание ЛИК припомни, че около ЮНЕСКО имаше едно разклащане с това, че трябваше да бъдем домакини и бяхме на последната сесия, но хем бяхме, хем не бяхме докрай, защото тя се проведе в Париж. Тези обекти, които са защитени от ЮНЕСКО, трябва да доказваш, че са съхранени по начина, по който ЮНЕСКО очакват и има стандарти. Т.е. това е важен разговор, който трябваше да бъде проведен и аз мисля, че той мина през списанието и това беше оценено, даже от самата организация на ЮНЕСКО, отбеляза той.

Главният редактор на списание ЛИК посочи, че броят за Кристо и Жан-Клод е много важна стратегическа част извън това, че не са много големи творци в историята на съвременното изкуство. „Но там имаше една драматургична, конфликтна ос, свързана с това как приемаме собствената си културна идентичност, какви са нейните граници. Имаше опит Кристо и Жан-Клод през годините, през комунизма особено, а след това да бъдат абортирани от българската културна идентичност заради ред предразсъдъци“, каза до. Лозанов.

По думите му броят на списанието на БТА стъпва точно в тази точка и много ясно показва каква трябва да е съвременната българска културна идентичност, така че тя да може да бъде отворена към такива ключови фигури на световната култура. И въобще - границата между национална и световна култура къде минава, как се строи и как се отваря.

Главният редактор на списанието каза, че броевете на ЛИК от последната година могат да се възприемат като глави в една такава стратегия на националната културна идентичност.

Доц. Лозанов каза, че в последния брой едновременно може да се говори за културен туризъм и за туризма като култура. И той се прави като култура. И в тази култура е много важно какъв е образът на България, който искаме да лансираме по отношение на международната публика, за да може тя да дойде в България. 

„По отношение на това има голям дефицит – един доста схематичен, миришещ малко на хроничен образ на България, без да може да влезе в съвременните тенденции и най-вече едно притеснение от принципа на удоволствието в конструирането на този образ. Туризмът е свързан с удоволствие, с наслада. И културата също е свързана с наслада. Това е мислене за културата, обаче това преживяване на културата по Един консервативен начин винаги се възпрепятства“, обясни той. 

По думите му има нещо, което се нарича Достоевщина – да обичаш страданието си. И допълни, че непрестанно се набутваме в една Достоевщина. „Искаме някак си всичко да е страдалческо, драматично, по този начин да се представим на света - като унизени. Не - всичко е весело, спокойно. Съвременните културни идентичности не са враждуващи помежду си идентичности. Те са весели, безгрижни и казват „Ела“. И някак си ми се струва, че това трябва да бъде част от съвременната културна стратегия“, каза още доц. Георги Лозанов.

Представянето на сп. ЛИК се провежда от Созопол съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина. 

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Августовският брой на тема „130 години организиран туризъм в България“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/59.