Беше крайно време този ремонт да се случи, след като през годините минаха две експертизи от лабораторията в Университета по архитектура, строителство и геодезия. И двете бяха категорични, че сградата е много опасна, като според втората експертиза тя трябва да бъде изведена от експлоатация, защото застрашава живота и здравето на хората, които са в нея. Това казва пред БТА ректорът на Националната художествена академия (НХА) – проф. Георги Янков, по повод започналите строително-ремонтни дейности на северната сграда на академията.
По думите му вече близо осем години от НХА търсят финансиране за проекта: „Най-накрая, преди две години го намерихме и минахме всички етапи по уреждане на цялата документация, през всички възможни институции. Знаете, никак не е лесно да пристъпиш към такъв ремонт. И слава Богу, от началото на юли вече минахме към същинската част на реконструкцията. Това беше абсолютно спешен, належащ ремонт, иначе рискувахме тук да стане някоя беля“.
ПОДХОДЪТ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
„Тази сграда е първата, преди да се построи южно от нея червената сграда, която е като емблема на арх. Александър Смирнов. Северната сграда е построена преди това, доста бързо, за да отговори на нуждите на току-що създалото се тогава рисувално училище. В началото се появяват шест ателиета, след което стават повече – общо 12. Проектът е на австрийски архитект и тогава, навремето си, не е имал стоманобетонна конструкция, затова е направена с метални релси, с тухли между тях – така нареченият пруски свод“, разказва проф. Янков.
По думите му сто години по-късно, конструкцията вече се е компрометирала: „На много места корозията е изиграла своята роля и тези релси вече не са надеждни. И ние пристъпихме към реконструкцията по начин, съгласуван и с паметниците на културата (Национален институт за недвижимо културно наследство – бел. а.). Тоест, всичките обеми, външни и разделителни стени, които са носещи, ги запазваме. Същевременно с това, ние допълнително ги укрепваме със съвременна конструкция, спазвайки всички екологични норми, за безопасност, за топлина, за енергоемкост и така нататък. За да стане едно съвременно пространство тук и нашите студенти и преподаватели да могат да работят в подходящи условия“.
РИСКОВЕТЕ ПРИ РЕМОНТА
Не виждам кой знае какви рискове, казва ректорът на НХА: „Въпросът е, че трябва да се действа според предписанията на конструкторите. Тоест, в следващия етап, след като вътре се почисти, след като археолозите извършат всички проучвания, тези външни стени трябва да бъдат подпрени с едни метални подпори, така че да не застрашават – да паднат навън или навътре, след което, лека-полека, ще се укрепи цялата сграда от основите до самия покрив“.
Това е етап 2 от реконструкцията. Етап 1 бе реализиран и финализиран към края в началото на 2020 година, а това е именно бялата сграда, която се прояви на ъгъла на булевард „Васил Левски“ и улица „Оборище“ – така нареченият нов учебен корпус, припомня проф. Янков.
Допълва, че етап 2 включва реконструкцията, укрепването и довършването на тази северна част, като в края – там където имаше ресторант, се появява едно завършващо тяло, за да има симетрия. „Така ще се създаде повече пространство за ателиета и подходящи помещения за обучение„, казва още той.
УНИКАЛНИ ДЕТАЙЛИ И ЕЛЕМЕНТИ
Северната сграда, на първо място, е уникална със своите обеми и пропорции, направени специално за художествено училище – с високите по шест метра тавани, с широчината и дължината на атлиетата, с широките врати – това всичко се запазва и ще остане, казва ректорът на НХА.
„Доколкото е възможно, на около 70 процента, запазихме и оригиналната настилка – плочките, които са правени в тогавашния завод за керамика „Изида“ в Елин Пелин. Те са изключително ценни. Нашите студенти ги откъртваха една по една, складирали сме ги и ще се появят тук-таме – като реплика и като мост между миналото и настоящето“, разказва проф. Янков.
По думите му най-характерното и ценното в сградата е витото стълбище, което също ще бъде запазено: „Вече сме свалили дървения парапет, ще махнем металната част. Това всичко ще отиде на реставрация и консервация. След като бъде монтирано отново, това пространство ще бъде като експозиционна площ. Някъде по средата на сградата ще се появи и съвременно стълбище, с достъп за хора в неравностойно положение, с асансьор и така нататък, което трябва да отговаря на новите норми“.
АРХЕОЛОГИЯТА
По време на ремонта бяха открити късноантични гробове, между 3 и 5 век след Христа. „Помещения по помещения се копае на дълбочина, под непрестанния надзор на археолог от Регионалния исторически музей в София (РИМ). Всичко се описва, гледа се и като се приключи, се минава на следващия етап. Работим в синхрон с археолозите, така че да не спираме работата ни“, казва ректорът на НХА.
„Като хора на изкуството, ние изключително внимателно се отнасяме към историческите артефакти и по никакъв начин няма да допуснем нещо да бъде съсипано или унищожено. Както обаче ние трябва да гледаме напред, в името на нашите студенти и бъдещето на изкуството в България“, допълва проф. Янков.
„Сградата е върху част от източния античен некропол на Сердика, затова се знаеше и очакваше, че ще попаднем на ядро от гробни структури. Некрополът е известен много отдавна. Колеги са го проучвали преди нас, проучват го и сега. Той се разпростира от църквата „Света София“ и в източна посока се движи към парка „Заимов“, затова не е изненада за нас, че попаднахме на първата такава структура – тегулен гроб“, разказа пред БТА Елена Николова, археолог от РИМ.
От латински тегула означав керемида, плочка, показва научна справка, направена от БТА. Тегулен гроб е вид антично погребение, при което гробът е изграден или покрит с керамични плочи, наречени тегули. Подобни гробове са характерни за римските земи.
„Планираме да проучим археологически цялата площ, която е под крилото, плюс дворното пространство, където се извършват ремонтни дейности, за да можем да локализираме отделните гробни структури. Все още не знаем колко ще бъдат. Надяваме се да съберем достатъчно информация, която ще обогати всичките ни познания дотук за некропола. Очакват се предимно тегулни гробове. Ако се случи, може да имаме и зидани гробници. Такива са регистрирани извън оградата на академията при други проучвания през предходните години“, добави Николова.
ЗАСЕГА – ВИСОКА НАУЧНА СТОЙНОСТ, НО БЕЗ ЕКСПОЗИЦИОННА СТОЙНОСТ
По думите ѝ на този етап гробовете, които се регистрират, могат да имат висока научна стойност, но нямат експозиционна стойност: „Ако евентуално се стигне до гробница, която е със стенописи или по сложна архитектура, което не е изключение, както знаем от намерените вече тук на площада, тогава тя би изисквала експониране, и ще има наистина висока художествена стойност“.
„Подчертавам – всеки един гроб, който бъде открит на територията на академията и по време на нашите проучвания, има важна стойност, която ще донесе допълнителна информация за самия некропол, за неговата датировка и за хората, които са живели в града през античността“, каза още Елена Николова.
СРОКОВЕТЕ
По предварителни данни, за две години и половина, ремонтът трябва да е приключил, каза проф. Георги Янков.
„Единственото, което може да ни забави, е ако се появи някаква археологическа ценна находка, и това би трябвало да го съхраним и консервираме, и това би могло да забави срока. Иначе вървим в добри темпове досега“, обясни ректорът на НХА.
Както писа БТА, ремонтът на северното крило на НХА започна на 17 юни. Проектът за реконструкция е възложен на 19 ноември 2008 г. и одобрен през 2012 г. Това е първата сграда, собственост на НХА, построена през 1905 г. с подкрепата на тогавашния министър на просвещението – Иван Шишманов (1903-1907) и със съдействието на министъра на общите сгради и съобщенията – Димитър К. Попов (1902-1903).
Автор – Даниел Димитров
Оператори – Красимир Михайлов, Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
