Хирургията се развива много бързо. В следващите пет до десет години тя няма да е това, което е в момента. Надявам се пациентите да го разбират като възможност за по-добро лечение, за по-прецизна и адекватна хирургия, по-бързо възстановяване. Това каза ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. д-р Добромир Димитров, след като се завърна от участие в международен конгрес Society of Robotic Surgery 2025, състоял се във френския град Страсбург.
По думите на проф. д-р Димитров високите технологии помагат на хирурзите да се справят по-добре и качествено, да минимизират възможностите за неблагополучия в хирургията, което е един от подводните камъни и в момента.
За достъпността на пациентите до роботизираната хирургия проф. д-р Димитров подчерта, че българското общество е един от примерите, защото от 2008 г. то се възползва от нейните възможности. Важното според него е здравната система да бъде устроена така, че високите технологии да навлизат по-лесно, когато има достатъчно доказателства за тяхната полза.
„На световната карта ние сме едни от първите. Влезли сме в категорията на т.нар. ранно възприемащи високите технологии нации и трябва постоянно да се стремим да сме сред първите. Това е смисълът от развитието и от старанието ни да дадем по-добра грижа за пациентите. Като хирурзи сме наясно, че времената на отворената, конвенционалната, бих добавил и лапароскопската, хирургия отминават. Бъдещето и настоящето е на роботизираните системи“, подчерта проф. д-р Димитров. Той допълни, че това, което предстои, е много интересно с оглед на съчетаването на интероперативни оценки от изкуствен интелект, т.е. той да взема решения къде да се среже, може ли да се направи тази операция или този етап от нея. „Звучи различно, но аз си спомням един от епизодите на филма „Стар Трек“, който гледах като дете. Един от лекарите се учудва на пациент с голям белег, а друг му отговаря, че това е от смутните години на хирургията, където всичко е било отворено, с големи разрези и с голяма травма. Ето че това, което филмовата индустрия ни предложи преди години, сега става реалност – по-малки разрези, по-малка травма“, отбеляза ректорът на Медицинския университет в Плевен.
На въпрос дали все пак няма притеснение от това изкуствен интелект да взема решения вместо човек, проф. д-р Димитров каза, че динамиката на живота е голяма и времето, което трябва, за да се обучи един студент от университета до това да се утвърди като хирург отнема години, докато с наличието на изкуствен интелект, на високи технологии, на тези етапи, които са идентични и повторяеми до съвършенство, системите ще се справят при всички случаи по-добре. „Те ще го правят много по-качество от човека. Идеята е ролята на хирурга да бъде такава, че той да менажира и управлява по адекватен начин тази система“, допълни проф. д-р Димитров.
Конгресът в Страсбург, в който е участвал проф. д-р Димитров, е организиран от научно дружество с повече от 20 000 членове, утвърдило се като водеща платформа за иновации в минимално инвазивната и роботизирана хирургия. Сред 3500 делегати от цял свят са били и представителите на Медицински университет в Плевен - акад. д-р Григор Горчев, директор на Телекомуникационния център, проф. д-р Добромир Димитров, доц. д-р Зорница Горчева, заместник-ректор по международна и проектна дейност, и доц. д-р Мартин Караманлиев, ръководител на Центъра за компетентност. Българският екип е представил два доклада в сесиите, посветени на медицинското обучение и на дигиталната операционна зала, с което демонстрира активната роля на България в развитието на високотехнологичната хирургия. Участието се е осъществило с подкрепата на Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.
/ВД/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
