site.btaГеорги Милков: България сама спаси медиците си от фалшивия процес на Кадафи

Когато заговори за журналистика, трудно можеш да останеш безразличен към нея. Освен негова професия, тя е и съдба, която му се разкрива, докато кара военната си служба преди близо три десетилетия. В казармата влиза бунтар, без ясни идеи за бъдещето и разпределен за танкист. И благодарение на една „желязна“ причинно-следствена връзка съдбата му намига, че той е роден за журналист. „Аз съм малко по-висок от стандартите за танкист, но по логиката на военните окръжия се оказа, че трябваше да бъда такъв. Така се озовах в българската модификация на танк Т-55, която е още по-тясна, и по време на кормуванията изпитвах доста неудобства, сред които и редовните удари в корпуса с глава. И поради тази причина обичам да казвам, че ако дотогава не съм знаел какво да правя с живота си, защото бях завършил МГ, нашите искаха да ме правят архитект и бях в личен бунт срещу тях, та вероятно заради тези удари вътре в танка ми се наместиха критериите на живота. Това всъщност е истинската метафора – че понякога трябва да минеш по трудния път, за да разбереш призванието си,“ шеговито описва предисторията на избора си на поприще Георги Милков в подкаста БТА Паралели.

А после идват и същинските истории по пътя, преживени лично. И тъй като са безброй, започва да ги събира и описва в книги. За заглавие на втората от тях, която излезе в началото на лятото, ползва случка в Африка от участието му в български риалити формат. Тогава в една ранна утрин посреща изгряващото слънце заедно с носорог, спрял до палатката му. Оттам се ражда „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. И заедно с избора на заглавие издава едно професионално „изкривяване“, което всъщност се оказва ценен опит.

„Като човек, който е изкарал в класическите вестници толкова дълго време, заглавието винаги е важно. Помня първите си стъпки във вестника и в професията, в които ни учиха как се пишат заглавия. Понякога това може да бъде безотговорно занятие, защото като прочетеш заглавието, то те хваща, но после виждаш, че няма нищо общо с написаното. Така че това е част от професията и от добрите неща, които съм научил – заглавието е важно. Но целта не е само да хваща окото, а също е и метафора за изненадващите неща, които животът ни поднася и към които аз самият съм се хванал, че имам интерес,“ обяснява Милков.

В наши дни обаче си дава сметка, че професията не е същата, както когато е започвал. Но продължава да говори за нея с чувство на топлина и привързаност, защото продължава да смята, че е загубила от значимостта си. Съгласен е, че през годините тя е претърпяла много промени, но същността, това, за което журналистите са призвани, не вярва, че е се е изгубило. Не приема, че старите й „златни“ правила са безсмислени днес. 

„През годините това да работиш журналист се оказа не толкова перспективна работа, а помня времето, когато не беше така. То се случи и с много други достойни професии като например лекарската и учителската. Но това не е само проблем на България и нашето общество. Това е световен проблем. Затова говоря със симпатия за професията и милея за нея, защото понякога ме боли докъде бяхме докарани,“ споделя журналистът. А технологиите с безграничните правомощия за създаване на съдържание, които внедряват, на свой ред я подлагат на още изпитания без край, тъй като усещането за истинност може да „бяга“ в много други посоки и реалности. Често спекулативни и пропагандни. Оттук идва и неговото притеснение, че покрай бързата възможност за реакция с технологиите под ръка процесът по верифициране и проверка на информацията от всички възможни източници става „досаден“.

Освен обективността технологиите отнемат и първенството на медиите в сензационното придобиване и разгласяване на новините. „Идеята да си първи вече дори не е фикция, защото всеки може да го прави, да стриймва, шерва и споделя, без да е нужно да се замисля за отговорността на това, което прави“, гласи неговото заключение. В съвсем недалечно бъдеще, става дума за месеци, когато говорим за изкуствен интелект /ИИ/, хората, особено тези, които получават информацията през дисплея на телефона, ще бъдат подложени на истинско изпитание, защото възприятието за реален и дигитален свят изцяло се припокрива.

„Ако ИИ създава фалшива информация, няма живи хора, които да се преборят с това, Трябва да се разработят аналогични алгоритми, които да хващат манипулираното съдържание. Като всяко нещо, той е създаден да ни бъде от помощ, но зависи как се използва. Затова преди време Ватиканът много изненадващо за мен се оказа, че има отдел от хора, които разсъждават как да се противодейства на ИИ, защото има прогнози, че той е способен да промени дори религията, което е факт. Няма жив човек, колкото и навътре да е той в тези неща, който да може да цитира всички религиозни текстове за хиляди години, които са написани и установени. ИИ, обаче, може – той ти дава всякакъв отговор, веднага,“ обяснява пласт по пласт проблематиката на въпроса Милков. 

В този низ от предположения и неизвестни е много вероятно журналистиката според някои също да бъде „затворена“ в едно прозорче, в което потребителите пишат това, което ги интересува, и влизат в интеракция с нещо като съвременния Делфийски оракул. А той ще връща един-единствен отговор – ясен, категоричен, без да подлежи на други разсъждения. Ето защо Ватиканът кани останалите монотеистични религии в опит да наложат на разработчиците на алгоритми определени етични стандарти, тоест алгоритмите да бъдат основани на етика, или с други думи алгоретика, за да не се стигне до алгокрация. Това е заплахата за нашето бъдеще малка група от хора, които контролират целите масиви от информация, с помощта на изопачени картини от изчислителни модели да станат новите диктатори на обществата.

В нова книга, която подготвя, журналистът разкрива малко известни подробности около една болезнена драма за цялото българско общество. И на база на проучени разсекретени документи предлага различен прочит от наложената в публичното пространство теза в онези осем години. Става дума за процеса срещу несправедливо обвинените наши медицински работници от режима на Муамар Кадафи в Либия, започнал през 1999 г. Лично за себе си Милков стига до следния извод – ние сами спасяваме сънародниците си с известна чужда помощ отвън. „На всякакви нива тъканта на обществото бе засегната от този случай и като че ли всички се включиха в усилията по неговото решаване. Затова като ме питат кой спаси българите – г-жа Саркози ли беше /Сесилия Саркози-жената на президента на Франция в този период Никола Саркози- бел. авт./, ЕС ли беше, МИ-6 ли беше, всъщност, има един отговор на този въпрос. Българският народ с всичките му компоненти: и държавни, и силови, и аналитични, и обществени. Не е вярно, че отвън главно са се случили нещата. Първо, трябваше да бъдат убедени нашите международни партньори, без значение дали са от ЕС, към който ние по това време не принадлежахме, дали от Близкия изток, дали презокеански, че нашата кауза е морално вярна, тоест, че ние искаме помощ не просто за някакви граждани на страна на прага на ЕС, а граждани, които не са извършили това и имаме съответните доказателства. Те също трябваше да бъдат събрани междувременно. На свой ред тези доказателства трябваше да стигнат до конкретни хора на високи позиции,“ навлиза в детайли Милков. Така българската дипломация и държава чука на всяка възможна врата от Южна Африка, през Ватикана до Русия. 

Затова случаят е повод за национална гордост. В него доказваме, че държава, която изглежда много хаотична и разбъркана в редица процеси, сега успява да „завърти“ всяко малко колелце в един общ механизъм, което винаги е най-трудното за постигане при нас. “Четейки и припомняйки си цялата тази сага от 1999 г. до решаването й от документи на български посолства по цял свят заради ключовата дума „Либия“ видях една картина, в която целият държавен механизъм е впрегнат за една кауза и видях как различните нива извън дипломацията – парламент, съд, служби и всички останали, си партнират заедно с най-дребните брънки от българската диаспора по света, Така например деца на българи от далечно канадско градче изпратиха рисунки до затвора на нашите сестри, за да им вдъхнат кураж,“ разказва той.

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud