Министерството на образованието и науката (МОН) организира днес дискусията "Образователната структура в системата на училищното образование", която се състоя в Националната спортна академия "Васил Левски".
Форумът беше открит от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. В него участваха също народни представители, директори на училища, учители, социални партньори, преподаватели във висши училища, експерти от МОН и от Регионалните управления на образованието (РУО), и други. Основната цел на събитието беше да се обсъдят актуални предизвикателства и възможности за развитие на образователната структура, както да се съберат експертни мнения и предложения за усъвършенстване на организационната рамка в сферата на училищното образование.
Минаха девет години от влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), и това е достатъчно време да направим анализ на образователната структура. Основният въпрос е кога да се завършва основно образование. Факт е, че ние сме една от страните в света, в която най-рано се завършва основно образование - след седми клас, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред журналисти на дискусията "Образователната структура в системата на училищното образование", която се организира днес от МОН.
Народният представител от парламентарната група (ПГ) на "Възраждане" Ангел Янчев благодари за поканата за този национален образователен форум. С Ивайло Папов сме членове на ПГ на "Възраждане" и сме членове на Комисията по образованието и науката в Народното събрание. "Беше много информативно, стана ясно, ако на някои не му е било ясно, че предвижданите, евентуално и дискусионни, промени са в резултат на доклад на ОИСР. И за нас от "Възраждане", един такъв доклад може да има стойност само за сведение и не представлява аргумент за това да променяме в някаква посока образователната структура", каза Янчев. Министър Красимир Вълчев отговори, че "никаква препоръка нямаме да изпълняваме на ОИСР, не сме задължени, нямаме такива взаимоотношения с тях". Това, което обсъждаме и това, което евентуално трябва да го направим, трябва да го направим заради собствената си образователна система и собствените си деца, добави министърът.
Темата за образователната структура е много важна. Образователната структура - от предучилищното образование до 12-и клас, не е просто административна рамка, тя е гръбнакът на нашата образователна система. Тя определя не само продължителността на етапите в образованието, но и логиката за натрупване на знания, последователността на формиране на умения и изграждането на ценности в децата и младежите, каза Данко Калапиш - директор на 107-о Основно училище "Хан Крум", който беше модератор на форума.
В свят на постоянни промени, на нарастваща конкуренция, задачата пред нас е да създадем гъвкава, устойчива и ориентирана към бъдещето ни образователна структура. Такава, която подготвя не просто ученици, а мислещи, адаптивни и отговорни граждани. Образователна структура, която да е свързана с особеностите на психичното развитие и социалната адаптация на младите хора. Нуждаем се от ясни отговори как да осигурим по-добра връзка между предучилищното образование, началния, прогимназиалния и гимназиалния етап, както и каква да бъде ролята на професионалното образование в 21-ви век, как да постигнем баланс между академичните знания и практическите умения, отбеляза Калапиш. Той заяви, че тази тема не е свързана с работата само на едно министерство или на една институция, а е кауза на цялото ни общество.
Проф. Николай Попов - преподавател по сравнително образование от Софийския университет "Св. Климент Охридски", представи на форума образователната структура в 37 страни, сред тях всички членки на Европейския съюз (ЕС), други страни и съседни държави. В Европа има огромно разнообразие на видовете училища, каза проф. Попов, представяйки данни за структурни модели и за възрастта за постъпване в училище. България е единствената страна в Европа, в която продължителността на основното образование е седем години. Нито една от 80-те или 90-те страни, които познавам, не диференцират учениците в седми клас, каза проф. Попов.
На форума стана известно, че в съвременните образователни системи в Европа преобладава моделът с по-дълъг основен етап на обучение. В общо 21 от изследвани 37 европейски държави тази степен се изучава в продължение на девет години, в осем държави основното образование е 8-годишно, в други шест то продължава десет години. В една страна основното образование е 11-годишно, като единствено в България то е само седем години В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в отделни щати в САЩ, децата отново учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално обучение.
Международният опит и редица изследвания показват, че по-краткото основно образование, както и последващото ранно разпределение на учениците в специализирани профили, в нови училища, а понякога дори и в различни населени места, се оказва негативно за тяхното развитие. Сред отрицателните ефекти са по-ниските академични резултати на децата, по-слабата функционална грамотност и приложимост на знанията, засилване на разликата между слабите и силните ученици, разделение между елитни гимназии и масови училища, по-трудна интеграция, недостатъчно подготвени кадри за икономиката и други.
Успоредно с това проучванията показват, че по-дългото основно образование носи повече позитиви както за децата, така и за цялото общество. Учениците в тези държави имат по-високи постижения по четене, математика и природни науки, притежават по-добра функционална грамотност и ключови умения, а образователните системи в по-голяма степен осигуряват равни условия за качествено обучение.
Проф. Галин Цоков - директор на Института по образование, представи сегмент от образователната структура, който е свързан с основното образование. Той направи и исторически преглед на българската образователна структура.
Ректорът на Шуменския университет проф. Наталия Витанова каза, че образованието има нужда от много сериозни промени. Бих подкрепила увеличаването на задължителното образование в училище, както и по-ранното започване на училище - на 6 години, добави тя.
Заместник-председателят на Синдиката на българските учители (СБУ) Иван Кънчев, от името на СБУ, изказа благодарност към организаторите на дискусията, защото тя е полезна. СБУ, когато изготвяше преди години становището си по проекта на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), беше категоричен, че основното образование трябва да се завършва в девети клас. "На всички ни е ясно, че промените ще бъдат огромни, смяната с годината на основното образование означава, че най-малко ще има промяна на всичките учебни програми - като започнем от пети до 12-и клас", каза Кънчев. Той отбеляза, че е важно и мястото на учителя и подобни промени изискват изключителна подготовка и квалификационни форми за учителите, които трябва да бъдат заложени в промените още при предлагането им.
Директорът на 18-о Средно училище "Уилям Гладстон" Ралица Кирилова каза, че има нужда от промяна и уточни, че говори като родител, учител и директор. "Всички, които преминаваме през ада на прогимназиалното образование в къщите си, сме твърдо убедени, че бомбата, която системата залага в най-уязвимата възраст на учениците, трябва да бъде обезвредена. Как да се случи това е въпрос на много знания, умения и анализи", добави тя.
