site.btaВ България липсва разбиране как функционира изкуството и трудът на артиста е недооценен, смятат Рада Якова и Христина Бобокова

В България липсва разбиране как функционира изкуството, а трудът на артиста е недооценен. Това мнение изразиха в интервю за БТА художничката Рада Якова и изкуствоведката Христина Бобокова, които са куратори на завършилия наскоро в Балчик фестивал за съвременно изкуство „Процес-Пространство“. 

Темата с трудностите при намиране на финансиране за изкуство е била обсъдена и с участниците на лекторския форум на фестивала. Според Якова у нас не липсват хора, които искат да дават средства, както и такива, които да ги усвояват правилно. „Необходимо е обаче управляващата класа да разбере защо е нужно финансиране за изкуството, иначе ние сме с вързани ръце. В България изцяло липсва разбиране как функционира изкуството. Все още в обществото не съществува представата, че художникът също плаща сметки и трябва да се издържа. Хората на изкуството всъщност би трябвало да държат обществото на по-високо ниво и е необходимо да им се пази достойнството, а те са поставени под всякакво ниво в материалния свят“, коментира тя. 

Според Якова някои от визуалните артисти се издържат само от творчеството си, но на много голяма част им се налага да работят и нещо друго. „Това невинаги е лошо. Понякога работата им, особено ако е свързана с изкуство, добавя към уменията им, но нека това бъде техен избор, а не насъщна необходимост“, каза тя. 

Според Христина Бобокова трудът на артистите е недооценен у нас. Тя забелязва това и при подготвянето на различни програми за финансиране, където средствата за хонорари и заплащане на творците са много малко. За нея това е абсурд, защото става дума за тяхната работа, а трудът е еднакъв, независимо дали си художник, музикант или писател.  

Тя смята, че колекционерите и меценатите продължават да се интересуват от традиционните кавалетни творби, но новите медии в съвременното изкуство като видео, инсталации, пърформанси, са по-специфични и имат нужда от по-различно пространство за съхранение и експониране. Понякога те са и свързани с конкретно място. Така тя си обяснява по-слабото им търсене, но подчертава, че все пак и към тях има интерес. 

Според изкуствоведката именно такива форуми като „Процес-Пространство“ имат функцията да възпитават обществото и да правят съвременните жанрове по-видими и по-разбираеми за хората. „Едно видео или инсталация имат дълбок смисъл и особено експонирани на правилното място имат много по-силно и дълбоко значение. Някои са натоварени с идеи и отношение повече, отколкото традиционните форми“, посочи тя. 

Липсата на разбиране и финансиране за изкуството у нас бяха обсъдени на дискусия в рамките на фестивала в Балчик. Лектори в нея бяха петима специалисти в сферата на културата - проф. Венелин Шурелов, който е художник, сценограф и преподавател, участник в тазгодишното издание на „Процес-Пространство“; Марина Щербенко от Украйна, куратор и директор на арт център в Киев, популяризиращ съвременно изкуство; арт-консултантът Деян Павлов, който живее в Мадрид; журналистката Катрин Зингер от Германия, основател на фондация „Зингер – Захариев“; продуцентката Катя Тричкова. Лекторски форум се провежда за трети път на фестивала, припомни Рада Якова и добави, че освен експертите и артистите, са присъствали колекционери, дарители и меценати.