site.btaТрансформацията на висшето образование чрез иновации и научни изследвания обсъждаха експерти

Предизвикателства пред образованието бяха обсъдени на панела "Трансформиране на висшето образование чрез иновации и научни изследвания" в рамките на Green Transition Forum 5.0, като участие взеха водещи експерти от образователната и научната сфера. 

„Най-голямото предизвикателство пред всяка образователна институция е как да подготви студентите за професиите на бъдещето, които дори не знаем, че ще съществуват след 10, 15, 20 и повече години“, каза проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в България. Тя отбеляза, че сега се създават кадрите на бъдещата икономическа система, които трябва да бъдат образовани в интердисциплинарност, а не само да бъдат специалисти в една сфера.

Чл.- кор. Евелина Славчева, председател на Българската академия на науките (БАН), подчерта значението на фундаменталните знания и научните изследвания. „Колкото и вдъхновяващи да са иновациите, за да се случат, има нужда от фундамент, от фундаментални знания, от фундаментални научни изследвания“, каза тя. Чл.-кор. Славчева отбеляза, че новите технологии често са във фокуса на вниманието, но зад тях стоят дългосрочни и по-незабележими научни изследвания, които изискват време, тишина и задълбочена работа.

Милена Стойчева, министър на иновациите в периода от 2023 до 2024 г., подчерта необходимостта от създаване на отговорен подход към новите технологии. "Изкуственият интелект е просто новата, следваща вълна висока технология. Както преди беше интернетът, сега е изкуственият интелект (ИИ)", каза тя. Стойчева призова за дългосрочна визия в сферата на ИИ и подчерта, че трябва да се мисли за това какъв ще бъде ефектът на новата технология след 10-20 години.

В рамките на дискусията д-р Момчил Карпузанов, академичен директор на магистърските програми в Американския университет в България (AUBG), разказа за притесненията си относно използването на изкуствения интелект в образованието. "Аз лично съм изключително критичен към прекалено свободния подход, който много от нашите студенти може би си позволяват. Със всяка вълна на ентусиазъм критичното мислене е още по-задължително", каза той. Карпузанов подчерта, че макар ИИ да има бъдеще в образованието, бъдещите студенти и ученици трябва да упражняват своето критично мислене така, както спортистите упражняват своите мускули за състезания.

Проф. Елена Радева, преподавател по бизнес администрация в Американския университет в България (AUBG), представи своя подход към използването на изкуствения интелект в обучението. "Много се зарадвах, когато изкуственият интелект навлезе в нашия живот и въобще не се притесних. Просто това ми беше възможност да си преосмисля преподавателската работа и да съм сигурна, че развивам нещо, което е за мен най-важно - критичното мислене", каза тя. Радева отбеляза, че умението за критично мислене е нещото, което тя се стреми да развива в класните стаи. "Ако нямат критичното мислене и нямат високата етика, въобще не се занимавам с обучението на ученици", допълни тя.

Георги Георгиев, програмен директор на Elevate Accelerator, подчерта, че е важно да се даде картбланш на младежите и да не ги е страх да се провалят. "Колкото и пъти да се провалиш, ако не се откажеш, може да звучи малко банално, но няма да се провалиш. Ти само имаш уроци, които взимаш", каза той.