site.btaКирил Кадийски пише така, сякаш вече е станал класик, каза проф. Александър Кьосев на вечер, посветена на покойния поет

Кирил Кадийски пише така, сякаш вече е станал класик, каза проф. Александър Кьосев на вечер в памет на видния поет и преводач. Тя се състоя в „Каза либри“ в София.

На събитието бяха представени най-новите издания с творби на Кадийски – „Поезия 1“, „Поезия 2“ и тритомната „Антология на френската поезия“, съставена и преведена лично от него.

„Видях цяла вселена, огромно нещо“, каза за творчеството на Кирил Кадийски филологът и културолог проф. Александър Кьосев. Той го сравни с „особен изолиран свят в българската литература, който стои странично от нейните тенденции“. За него тази вселена е „величествена, експресивна и удивително монотонна“.

„През цялото време въображението на поета и на читателя са на една и съща сцена“, добави проф. Кьосев.

Той описа творчеството на покойния поет като космическа сцена с една единствена драма – тази на човешката преходност, както я разбира Кирил Кадийски.

Кадийски може да бъде объркан с бароков автор, с Шекспир. В творчеството му сцената е барокова, лирическият герой е романтичен, а литературните похвати са сюрреалистични, добави Кьосев.

„Много трудно можем да го сравняваме с други поети, защото той е самодостатъчен“, посочи той.

Модератор на дискусията беше проф. Людмил Димитров, преподавател по руска литература от XIX век в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

По думите му представените издания събират цялата поетическа дейност на Кадийски. Той обясни, че приживе творецът е успял да представи тритомника от преводи на френска поезия, но за издаването на неговит авторски творби не му е стигнало времето. Проф. Димитров посочи, че антологиите с авторска поезия са първото post mortem издание на Кадийски.

„Много ми е странно да говоря за него в минало време, защото, както се казва в класиката, гласът му чувам“, каза той. Проф. Димитров е автор на предговора към първия том от събраната авторска поезия на Кадийски.

По неговите думи Кирил Кадийски е въвел „твърде много“ иновативни стратегии в съставянето на поезия.

„Той можеше да направи по няколко превода на едно стихотворение“, каза още Димитров. Той обясни, че последните издания включват стихотворения с повече от един превод, като според него различните преводи са равностойни. 

„Кирил Кадийски смяташе, че поетическият превод е също лично творчество“, каза още Димитров.

Той посочи, че според Кадийски „няма превод на художествена литература, има нови произведения написани по оригинала“. Той обясни, че споделя това мнение на покойния поет.

„Кирил Кадийски не преведе нито един треторазреден и случаен поет“, каза още Людмил Димитров.

На събитието присъстваха литературни дейци като Елисавета Шапкарева, Методий Джанев, Георги Цанков, Силвия Вагенщайн. Някои тях се включиха в дискусията, споделяйки своите спомени за поета.

Тритомното издание на Кирил Кадийски „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“ бе представено на 17 юни 2025 г. във Френския институт.

Поетът и преводач си отиде на 31 август 2025 г.

Кирил Кадийски (1947–2025) е автор на множество поетични и есеистични книги и един от най-изтъкнатите преводачи на френска и руска поезия у нас. Негови издания излизат във водещи европейски страни, а френското списание „Нувел обсерватьор“ го нареди сред най-значимите съвременни поети. Отличаван е с престижни литературни и преводачески награди, кавалер е на френския „Орден за изкуство и литература“ и е член на редица авторитетни академии. Творчеството и преводаческата му дейност превръщат името му в мост между култури и епохи - наследство, което продължава да вдъхновява, казват от екипа на издателството.