site.btaСпоред министъра на образованието и науката Красимир Вълчев е необходимо учебните програми да се реформират и да станат по-рамкови

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев смята, че учебните програми трябва да бъдат реформирани и да станат по-рамкови. "Днешните ученици ще бъдат активни и през 2070 година, когато светът ще се е променил до неузнаваемост", каза той по време на събитието "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum), което се провежда в "София Ивент Център" (Sofia Event Center). Събитието се организира за пета поредна година от "Грийн транзишън форум" и Dir.bg. БТА е медиен партньор.

По думите на Вълчев, въпросът е как да се адаптират образователните системи, за да подготвят днешните деца за 2070 година. Отговорът обаче все още липсва.

Проблемът на нашата образователна система е, че наред с необходимостта да се гледа напред, тя носи и тежестта на нерешени въпроси от миналото, отбеляза министърът.

През последните 25 години в България са направени две образователни реформи, които са довели до смесени резултати - както положителни, така и отрицателни.

Като положителен аспект Вълчев посочи доброто застъпване на информационните технологии в образованието. "Смея да твърдя, че нашите деца относително добре се справят с информационните технологии", коментира той. Учениците постигат добри резултати и по чужди езици, а системата продължава успешно да осигурява базово образование. Международните оценявания след 4-ти клас показват по-добри резултати от средните за Европейския съюз.

Отрицателните тенденции се отнасят най-вече до резултатите по математика и природни науки, както и до намаляващата мотивация за учене. Двете реформи са направили учебните програми по-академични и амбициозни, което според Вълчев създава трудности. Учителите и учениците нямат достатъчно време, "препускат", възпроизвеждат култура на заучаване и учат за оценка, без да развиват реални умения. А именно уменията са това, което остава, посочи той. Това е и причината за слаби резултати на тестове и изпити, които измерват функционалността на знанията.

Вълчев подчерта, че проблемът не е само в програмите, а и в начина на оценяване. Ако децата се изпитват само за възпроизвеждане, те така ще учат. Ако се изпитват да разбират, ще учат по-дълбоко. Ето защо е особено важна квалификацията на преподавателите - да е насочена към мотивация за учене и развитие на култура на иновативни методи на преподаване.

Още по-важни ще стават базовите умения и дисциплини. Математиката ще играе ключова роля за изграждане на логическо мислене, а традиционните комуникативни умения ще имат още по-голямо значение.

Според министъра е необходимо учебните програми да се реформират и да станат по-рамкови. "Нашите програми са прекалено академични", подчерта Красимир Вълчев.