site.btaЛюбомир Мартинов: В БТА изкарах втори университет

Никога не съм учил журналистика, но в Агенцията научих занаята, както и международните отношения и имах възможността да работя със страхотни журналисти, като започнем от бившата главна редакторка Аля Генчева, Милена Милева, Калина Любомирова и Петко Азманов. Тези хора направиха някакви чудеса с мен и общо взето след първите ми пет години в БТА вече бях научил повече, отколкото през цялото ми следване в университета. Тук усвоих  детайли за работата, където никъде другаде нямаше да мога да науча,  спомня си в БТА Паралели първите стъпки в Агенцията, журналистът Любомир Мартинов, който десет години по-късно е вече заместник-директор на дирекция „Международна информация“.

Посочва го лично човекът, който и досега оглавява дирекцията – Петко Азманов. Назначаването му трае броени минути. Засичат се в коридора и той го дръпва настрани с директното предложение иска ли да бъде негов заместник, на което Мартинов също не се бави да отговори утвърдително. Той работи в Агенцията от 2013 г., като постъпва точно в деня след държавния си изпит. Вече е спечелил конкурса малко по-рано, но моли да го изчакат да му мине изпитът, за да може да се концентрира изцяло върху работата. 

Описва началника си Петко Азманов, който му е личен пример като страхотен и изключително спокоен човек. „Искам да се науча да съм спокоен колкото него. Когато той е начело на дирекцията, като цяло повечето проблеми не достигат до нас. Той е като буфер и поема цялата тежест, като ни дава само най-важното, което пряко ни интересува. Когато трябва да съм на неговото място за седмица например, тогава настава малко хаос. Понякога всявам смут, защото не съм от най-прецизните с графиците и съобщенията от планьорка“, шегува се Мартинов. И разкрива любопитен факт за вътрешната организация на работата в дирекцията - тя не е „картографирана“ по региони заради неудобството от часовата разлика помежду им, която би довела до ситуация на ненормиран труд, включително и изцяло нощни схеми. Затова всички колеги в МИНФ следят максимално разнообразен новинарски поток от целия свят.

Той самият минава по този път: „Първоначално ми беше интересно да отразявам събитията в Близкия изток. Това не значи, че съм бил ресорен там. Покривах и Щатите, и Канада, и Южна Америка, но това беше районът, който най-много ме влечеше. Причината беше Арабската пролет (през 2010 г. тунизиецът Мохамед Буазиззи се самозапали след улична свада с полицията, което доведе до вълна от бунтове в Египет, Либия, Йемен и Сирия – бел. ред.) и разразилите се заедно с нея турбулентни времена, наситени с интересни събития“. След това се появява и групировката „Ислямска държава“, която завладява големи части от Сирия и Ирак. Разигралите се истории го провокират да започне да учи турски език, като възнамерява после да се захване и с арабски, но  не му остава време. Междувременно се сменят и координатите на новинарската му работа и той се концентрира върху Европа и отношенията между САЩ и Европа. От сегашна гледна точка го оценява като добро развитие, защото „на европейска почва“ може свободно да упражнява професията“. Ако отида в Близкия изток, има голям шанс да ми се случи нещо много неприятно“, лаконичен е Мартинов.

Идеята да стане журналист се заражда, докато е на стаж в Министерство на външните работи. Ориентира се сравнително бързо към професията - трябват му само няколко месеца, докато усети, че именно с това иска да се занимава. Улеснява го много и фактът, че в министерството го взимат на стаж в дирекция „Близък изток и Африка“ и е разпределен да отговаря за няколко държави в региона. Така всяка сутрин за него започва с преглед на новините от тази част на света, след което изготвя кратки сводки на вниманието на други отдели, за да ги облекчи с изваждането на най-важното от обширния информационен поток. „Оказа се, че ми е много интересно да пиша новини. Даже по време на стажа с няколко мои съученици започнахме блог, в който аз водех рубрика с името „Свят“ и там ми стана още по-интересно, защото започнах да пиша по-задълбочено и си позволявах по-разширени анализи“, разказва още той. 

Затова с още 15 души се явява на конкурс, обявен от Българската телеграфна агенция, от които до финала стигат той и още двама кандидати. Вече е наясно, че с политика не му се занимава,  защото обича да е от другата страна „на барикадата“ и да я наблюдава, отразявайки и коментирайки събитията, която тя поражда, но не и да участва пряко в държавните дела. Дипломацията също не влиза в плановете му. Обяснението е просто – въпреки че много обича да пътува, предпочита да го прави за кратко, сред което да се върне в България при семейството и приятелите си. „Два пъти съм опитвал да живея в чужбина – един път по време на бригада в Америка и веднъж по програмата „Еразъм“ в Корсика, но не ми се получава в дългосрочен план. А в БТА ми се изпълни точно тази мечта: да мога да пътувам в чужбина за кратко време и така обиколих 15 държави на четири  континента и това е страхотно“, доволен е от тази равносметка журналистът.

Докато е  на поредното си такова пътуване в чужбина е свидетел на едно предсказание. То идва в началото на 2019 г. на обучение по журналистика във Виена и негов автор е прословутият Франсис Фукуяма. Тогава той предрича, че ако демократите продължат да залагат на кандидати, надпреварващи се кой от кой е по-ляв, ще станат лесна плячка на Доналд Тръмп, който тогава е накрая на първия си президентски мандат и се готви за нов на изборите през 2020 г. Според Фукуяма единственият шанс на Демократическата партия да спечели тези избори е номинирайки умерен кандидат, какъвто именно е Джо Байдън. Впоследствие това наистина им осигурява победата.

С международния ни наблюдател не можем да подминем и темата за президентите републиканци, тъй като той познава биографията на Роналд Рейгън в качеството на неин преводач. На въпроса различават ли се с Тръмп, той отговаря – само донякъде. И двамата са безспорни фигури, които моделират според своята визия не само републиканската партия, но и целия политически ритъм на своето време. Освен това, и двамата се позиционират като аутсайдери, които се борят срещу статуквото и това им печели властта. Основна разлика е, че Тръмп идва на поста като абсолютен новак в политиката, докато Рейгън е последователно профсъюзен лидер, губернатор на Калифорния и губи първия си опит да стане обща номинация на партията си за президент.

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud