site.btaОБНОВЕНА СЕМ представи социологическо проучване за аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР

Съветът за електронни медии (СЕМ) представи резултатите на социологическо проучване на тема „Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната“. Данните на социологическата агенция „Алфа рисърч“ бяха обявени пред журналисти и представители на двете обществени медии. 

Проучването е направено по инициатива на Габриела Наплатанова, член на СЕМ и реализирано от социологическата агенция „Алфа рисърч“.

„За първи път Съветът за електронни медии“ инициира такъв тип проучване. Това влиза в нашите законови задължения, но с такъв обхват и предмет за първи път правим социология и благодарим на „Алфа рисърч“, че откликнаха с това амбициозно задание“, каза Наплатанова. По думите й това проучване, макар и да е моментна снимка на нагласите на аудиторията в България - какво иска да вижда, да слуша и да потребява като съдържание, то е и една отправна точка за размисъл какви пътища биха могли да се поемат в модернизацията на двете обществени медии, особено с оглед на евентуални бъдещи промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). 

Освен че българските зрители не са запознати с това що е то обществена медия, няма единно разбиране сред обществото какво е плурализъм, безпристрастност, обясни Геновева Петрова от „Алфа рисърч“.

Едва 53% посочиха БНТ и БНР като обществени медии, отбелязва тя. Данните показват, че участниците в проучването са посочили, че е важно обществените медии да се ангажират със социални каузи.

Данните показват, че и двете обществени медии са предпочитани от по-възрастната аудитория, а най-малък е делът на младежката аудитория. 

Огромна част от аудиторията в България гледа телевизия в реално време. Практиката за отложено гледане все още не е силно застъпена в българското общество, отбелязва още Петрова.

ЕКСПЕРТИТЕ

За проучването са интервюирани медийни експерти. По думите на Геновева Петрова мненията им са доста разнопосочни. Според тях е необходимо приемането на промени и дори на нов закон за радиото и телевизията, който да е съобразен с промените в социалната среда.

Много силни препоръки от страна на експертите са да има и законодателна част, която да касае конкретно обществените медии. В момента действащият закон ги поставя на една нога с търговските медии, отбеляза Петрова. По думите й втори важен елемент се отнася до начина на финансиране на обществените медии. Общото мнение е, че настоящият модел „час програма“ си е изживял възможностите.

Проучването показва, че аудиториите не споделят ентусиазъм да плащат за използване на медийно съдържание. Те са и доста поляризирани да се допуска ли повече търговска реклама в обществените медии. Според данните аудиториите на двете обществени медии оценяват изключително високо липсата на реклами и това е голямо предимство.

Друго важно наблюдение се отнася до кадрите. Експертите споделят доста систематично предизвикателствата и  проблемите, пред които са изправени и БНР и БНТ по отношение на кадрите. Зрителите и слушателите оценяват професионализма на журналистите от обществените медии. Но за да се изгради добър професионалист в журналистиката, е необходимо време и след това мотивация той да бъде задържан там, коментира Петрова. 

Данните от проучването показват, че въпросът с плурализма е важен и труден. И интервютата с експертите, и фокус групите показаха, че е необходимо да се дефинира ясно какво е то гледна точка, дезинформация, институционална позиция. Нужна е преди всичко останало консесусно дефиниране на тези понятия. Много често и БНР, и БНТ са критикувани, че като покажат гледната точка на властта, не са плуралистични, обясни още тя. 

Геновева Петрова очерта три постижения на БНТ и БНР на базата на изнесените данни – висока степен на удовлетвореност на собствените им аудитории, че изпълняват функциите си. Второто е свързано с информационните и образователните функции на двете медии и третото важно постижение е свързано с високата им чувствителност и ангажираност със социални каузи.

Сред препоръките към екипите на двете медии бяха да акцентират повече върху това, че са обществени, за да може обществото да добие разбиране защо те са важни и с какво могат да бъдат полезни. Второто направление за подобрение е дигитализацията, а третото - да положат усилия да се постигне по-добро развитие и все пак да не се изпусне това, което БНР и БНТ имат като предимство пред останалите медии. 

ЗА БНТ

Данните от проучването сочат, че БНТ предизвиква по-висок интерес при хората с по-високо образование. Най-голям дял - 54 на 100 зрителите гледат основно новинарските емисии и в частност „По света и у нас“. 53% гледат филми по БНТ, а 30% - публицистика. Изводът е, че водещото съдържание, което привлича в най-голяма степен зрителите на БНТ, са новини, филми, публицистика, обобщи Геновева Петрова. 

Данните обобщават топ пет водещи характеристики, с които аудиторията свързва БНТ: представянето на важна и полезна информация за различни групи от обществото, добре подготвени журналисти с високи професионални стандарти, съпричастност с проблемите на обществото, участие в предаванията на експерти в съответните области, както и това, че е медия, на която може да се има доверие. 

Според анкетираните хора в най-голяма степен БНТ изпълнява функциите си по достъпност и професионални стандарти. Данните показват също, че голяма част от зрителите на обществената телевизия искат да има повече културни и образователни програми.

„Аз вярвам, че това социологическо проучване е наистина изключително добър начин още веднъж да сверим часовника си какво още можем да направим“, каза Антон Андонов - член на УС на БНТ.

Разбира се, не ни изненадват данните за възрастната аудитория, знаем, че сме длъжници на младежката аудитория, допълни той. 

Според него трябва да се помисли стратегически с хоризонт 10-20 години, защото младежката аудитория, която сега е на 10-14 години, след 10-20 години ще бъде активната част от населението. Те са по-насочени към развлекателното съдържание, за чието финансиране са необходими много пари и няма как да се конкурираме с търговските медии, обясни той.

Андонов посочи, че наистина е необходим нов ЗРТ. Ако получим около 1-2% във финансирането си отгоре за дигитално съдържание, можем да постигнем изключителен пробив. За да се случат нещата още по-добре и да има развитие трябва да има още по-добро финансиране, отбеляза още той. 

Андонов коментира и идеята за евентуално закриване на програмата БНТ 4. „Нашите сметки към момента са, че евентуално закриване на БНТ 4 може да спести на БНТ и българската държава около 1,4 милиона лева, което не е малко“, каза Андонов.

ЗА БНР

По думите на Геновева Петрова това е радиото, което достига до максимално широк кръг от аудиторията в страната. Най-голям дял от аудиторията на БНР слуша музика, на второ място са новините. Повечето от анкетираните са отбелязали, че искат да има още повече музика и концерти, както на български, така и на чуждестранни изпълнители. 37 на сто искат още повече новини. 

Елементите, които формират публичния образ на БНР, отново са, че предоставят важни елементи и информация, съпричастност към проблемите на обществото, добре подготвени журналисти с високи професионални стандарти, участие в предаванията на експерти в съответните области, както и това, че е медия, на която може да се има доверие. 

Мнозинството от слушателите одобряват и смятат за важно поддържането на съставите на БНР и това те да продължат да съществуват, сочат данните от допитването.

Проучването показва също, че до голяма степен профилът на регионалните програми на БНР се влияе от общия профил на слушателите на БНР и демографската структура на съответния регион. 

Генералният директор на БНР Милен Митев коментира данните от социологическото проучване, като уточни, че някои от тях са логични, други го изненадват. 

Според него е хубаво, че почти еднозначно хората искат да има музикалните състави на БНР. По думите му е притеснително, че една немалка част ги подкрепят, искат да ги има, без да се интересуват какво същност се случва със съставите.

„Обществото не е достатъчно заинтересовано от съставите. Да, знаят, че е нещо хубаво и искат да ги има, но не си дават сметка какъв ресурс и какво е необходимо, за да бъдат поддържани тези състави. И може би това известно неглижиране е довело до днешното положение, в което музикалните състави на БНР са по-ниско заплатени от всички свои колеги, които работят във филхармонии, опери и други културни институти. Дано това бъде преодоляно в близко бъдеще“, каза Митев.

Според генералния директор на БНР безспорно се налага темата за ЗРТ. Факт е, че ние вече правим и много други неща освен линейни програми, което е голяма част от нашия бюджет, които не могат да се впишат в изискването час програма. Бих казал, че ние трябва да привлечем младежката аудитория с нови медии, нещо ново, нещо различно, което да им покаже, че обществените медии съществуват. Необходимо е да разширяваме нашето портфолио от медийни услуги, обясни той. 

Относно разбирането кои медии са обществени – това е проблем с медийната грамотност, също наболял проблем в българското общество. По думите му БНР отдавна полага усилия в посока на това да се промени възприятието на аудиторията. „И се мъчим да обясним, че ние сме обществени, а не държавни. Доколко успяваме и доколко хората го разбират, доколко хората приемат думата обществен и разбират какво стои зад нея, е вече съвсем отделен въпрос“, отбеляза той. 

ОТЗИВИ

Изнесените данни предизвикаха дискусия сред присъстващите. 

Какво означава обществена медия – в изследването хората са намерили характеристиката – БНР е близо до хората, има съпричастност с проблемите на хората. Ето това е обществена медия, каза Валери Запрянов от обществения съвет на БНР. 

Пролет Велкова от СЕМ отбеляза, че плурализмът е пряко свързан с обществения интерес. „Ако ние по-ясно разбираме какво е обществен интерес, редакциите с по-голяма лекота биха стояли зад този обществен интерес и така обществените медии ще се идентифицират пред обществото като такива - през обществения интерес“, каза тя. Според нея най-голямата защита на обществената медия е защитаването на обществения интерес.

Ние, като Съвет за електронни медии, категорично сме институцията, която държи на диалога в нашето общество и в медийното пространство, каза Къдринка Къдринова от СЕМ. Моето мнение е, че хората трябва да бъдат чувани и да има диалог, допълни тя.

Албена Миланова, член на УС на БНР, отбеляза, че е много приятно изненадана от изследването. „Много важни неща ни казва, показва, че в много отношения сме на прав път и за мен в случая е точно навреме“, каза тя.

На първо място по отношение на ролята на СЕМ и защо и как възложихме това проучване - действително ние имаме не само такива законови функции, но и считаме, че тази социология е ценен източник, върху който да стъпи дебат за бъдещо на обществените медии, каза председателят на СЕМ Симона Велева. 

Именно диалогът за бъдещето на медиите в България, а и на обществените медии в частност като техен основен стълб, минава през такива обективни данни, допълни тя. 

Тя уточни, че всички данни са изпратени на БНТ и БНР, ще бъдат качени и на сайта на СЕМ. Според нея неминуемо трябва да се случат промените в ЗРТ и те ще се случат. Защото промените в БНТ и БНР се случват много по-трудно, отколкото в частния сектор.

„За СЕМ на първо място приоритет е независимостта на обществените медии, тяхната редакционна независимост, тяхната политическа независимост, тяхната функционална независимост, за да могат да създават именно това съдържание, което се дава по закон, а именно изпълняване на обществената функция в съответствие с обществения интерес и отговаряне на очакванията и представите на обществото“, каза тя.