site.bta Кирил Кадийски: Хубаво е да се издават книги, но ме тревожи, че хората все по-малко четат

Хубаво е да се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участват в интернет. Това каза авторът и преводач Кирил Кадийски на представянето на книгите „Звездна каторга. Новата Герника“ и „Стихотворения“ от Борис Пастернак. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

„Интернет бъка от пишещи и хора, които смятат, че това е тяхното признание, и че трябва непременно да кажат какво мислят. По принуда, понякога се налага да чета нещо в интернет и се смайвам колко неграмотен свят има. Не говоря за това, че малко са чели и не се наблюдават препратки към прочетени неща, но те са и граматически неграмотни“, каза Кадийски.

По думите му трагично е положението с истинската художествена литература: „Прекалено е от всички да се изисква да бъдат грамотни, но тези които имат претенцията да се занимават с литература, или дори да бъдат добри читатели, трябва да са що годе грамотни. По времето на Шекспир и преди това – на Данте, грамотните хора са били много малко, но са били истински грамотни. Докато сега всички се смятат за грамотни, а са безкрайно неграмотни. Тази масовост е пагубна според мен“.

„Читателите са в по изгодна позиция, защото от тях се изисква само да четат. Докато от пишещите се изисква не само да могат да пишат, но и да четат. От читателя не се изисква да пише, за да може да чете хубава литература. В този смисъл, тези, които сериозно се занимават с литература, трябва да гледат на нея като на нещо временно и не от днес за утре, или още по-лошо – от днес за днес. Защото тези, които гледат на литературата като нещо от днес за днес, при тях се получава от днес за вчера. И написаното от тях изчезва тутакси, както е написано – докато стигне до читателя, вече го няма“, коментира Кирил Кадийски.

Допълва, че у нас винаги се е спекулирало с понятията политическа поезия, тиха поезия и прочие: „Никога поезията не е била неангажирана или казано още по-конкретно – поезията винаги е била ангажирана. Дали това ще е Франсоа Вийон, дали това ще е Пиер дьо Ронсар, дали ще е Ламартин и Юго, и всички символисти, после авангардистите – Гийом Аполинер, Блез Сандрар, после сиреалистите – те са били винаги бунтари. Бунтът винаги е бил в основата на изкуството. Когато тези поети се бунтуват – все едно в коя епоха, те се бунтуват срещу една статукво. А това статукво винаги спъва развитието напред“. 

Според Кирил Кадийски интелектуалецът трябва да бъде винаги против властта, независимо коя е тази власт: „Няма значение дали ще бъде комунистическа, дали ще бъде фашистка, както е било в миналото,  дали ще бъде власт, която днес се нарича демократична. Поезията винаги трябва да говори със силни метафори и хиперболи, иначе става посредствена“.

„Тази политическа поезия, която пише напоследък Кирил Кадийски, е толкова зловеща и изтъкана от силни метафори, че ми прилича повече на картините на Гоя – онези със съня, който ражда чудовища. В този смисъл, наистина тя се опитва да събуди от някакъв сън и от неговите чудовища“, каза проф. Милена Кирова. Според нея големите метафори са твърде емоционални, за да говорят за личността на автора.

Както писа БТА, по повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателство „Колибри“ коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба, дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни. „Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа „Доктор Живаго" до последната му книга.