site.btaОБНОВЕНА Правителството на Република Северна Македония не възнамерява да променя конституцията и да върви към ЕС, каза пред "Дойче веле" Стево Пендаровски

Правителството на Република Северна Македония няма намерение да върви към ЕС при настоящите условия и да променя конституцията, каза предишният президент на югоизточната ни съседка Стево Пендаровски в публикувано днес обширно интервю на "Дойче веле" под заглавие "Стево Пендаровски: Вървим към страни, които не са демократични".

Част от интервюто "Дойче веле" публикува вчера под заглавие "Пендаровски: С Румен Радев не може да се преговаря".

Ние сме първият случай в историята на европейската интеграция, при който от позицията на кандидат за членство се поставят условия към страна член на ЕС ... България да признае 14 присъди от Страсбург (Европейския съд по правата на човека – бел.ред.), да признае съществуването на македонско малцинство и т.н. Всички тези послания са предназначени за вътрешната публика. Това правителство няма никакво намерение да променя конституцията, да включва българите или да върви към Европа. А това е единственото условие, коментира Пендаровски.

Той смята, че настоящият президент на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова не би могла да постигне напредък по въпроса за евроинтеграцията на страната при евентуални двустранни разговори с българския президент Румен Радев на срещата на върха на НАТО в Хага следващия месец, тъй като българският държавен глава е „инициаторът на блокадата“ на евроинтеграцията на Скопие.

"Защото Румен Радев е архитектът на българската блокада спрямо (Северна - бел. ред.) Македония. Имал съм много разговори с него на международни събития. Той дойде на встъпването ми в длъжност през 2019 година и още тогава твърдо защитаваше позициите на българския национализъм от (времето на - бел.ред.) комунизма," каза пред "Дойче веле" Пендаровски.

По думите му не може да се „очаква от онзи, който е създал проблема да го реши“.

"Не може да гледате с него опери и културни събития и да издействате промяна в позицията, тъй като този човек вярва в това, което е направил," коментира Пендаровски.

Той отбеляза също така, че не е случайно, че правителството на Република Северна Македония избира от всички 27 страни членки на Евросъюза точно Унгария като свой стратегически икономически партньор.

"Може да си представите какви са реалните амбиции за европейско интегриране на това правителство, което заявява, че от Орбан (унгарския премиер Виктор Орбан- бел.ред.) може да се научи много," каза Пендаровски.

По думите му управляващите се насочват към държави, които имат антиевропейски възгледи, които са „черните овце“ в ЕС.

Следва пълният текст на интервюто:

ДВ: Парламентът гласува споразумението за стратегическо партньорство с Великобритания. Правителството го обяви за историческо, със заявка за големи ползи за страната. Критиците казват, че става дума за нов голям дълг с неясни условия и още по-малък контрол върху разходите. Какво мислите за това споразумение?

Пендаровски: Споразумението за стратегическо партньорство между Македония и Великобритания не е подписано. Това, което ни беше дадено да видим и беше ратифицирано в сряда, не е споразумение за стратегическо партньорство. Според съдържанието си, то би могло да бъде меморандум за сътрудничество, даже първоначално писмо за намерения, в което двете правителства изброяват четири области, по които тепърва трябва да седнат работните групи и да уточняват по какви проекти биха работили. И според това общо съдържание не става въпрос за нищо стратегическо, а става дума за кредитиране на проекти, които тепърва ще бъдат уточнени от двете страни - британско кредитиране за инфраструктурни проекти в (Република Северна Македония -бел.ред) Македония. Те обявяват, че може да има второ споразумение след това, което би било за стратегическите аспекти на двустранните ни отношения с Лондон. Да сме живи и здрави, може би и това ще се случи един ден. Но това няма нищо общо със стратегия, това е принципно споразумение да седнем и да видим какво ви трябва за кредитиране.

Интересът на (Република Северна -бел.ред.) Македония към това споразумение е ясен, поне засега, това са кредитите, които правителството ще получи. Но какъв, според вас, е интересът на Обединеното кралство към това споразумение? Какво печели Лондон от това? Трудно е да се повярва, че това е някакъв вид алтруизъм...

Няма алтруизъм нито във вътрешната, нито в международната политика. От това, което знаем от британските медии, става въпрос за преговори, които тепърва ще се водят, от септември нататък, с няколко балкански държави за това тук да бъдат разполагани мигранти, които не отговарят на условията за пребиваване във Великобритания. Няма абсолютно никаква друга причина Лондон да ни дава пари за обновяване, там дори не става дума за строителство, а по-скоро за обновяване на няколко местни болници в (Република Северна – бел.ред.) Македония. Това със сигурност не е стратегически интерес на Великобритания. Но е в техен интерес да намерят, ако е възможно, повече центрове в този регион, който е на границата между ЕС и Близкия изток, където тези мигранти биха могли да пребивават. На практика това е акция, която вече е започнала във Великобритания и те търсят възможност за тяхното разполагане. Не казвам, че ще приемем това, но казвам, че според релевантни британски медии, които се позовават на британското правителство, тези разговори за създаване на транзитни центрове за мигранти ще започнат през септември и сред държавите, които се споменават е и нашата.

Добре, правителството вече отрече това, отговаряйки на критиките от опозицията...

То каза, че споразумението няма да съдържа такава клауза. Но имаме изявление на нашия премиер преди срещата с Киър Стармър, в което той казва на английски „все още не сме обсъждали този въпрос“. Но вие ме питате за интереса на другата страна, а Лондон има само този интерес.

От Тръмп получаваме само мита

С един друг стратегически партньор - САЩ, правителството изгражда, както казва, засилено партньорство. Премиерът Мицкоски вече обяви „новото нормално“ и каза, че сме на първа линия при президента Доналд Тръмп. Какво получихме досега от това засилено партньорство с администрацията на Тръмп?

Получихме мита. Единственото нещо, което „получихме“, защото това не е добра придобивка, не е добра новина за нашия народ, получихме мита като всички останали и не получихме изключение от митническата система на американския президент. Вече коментирах рязкото ни сближаваме с новата американска администрация, с тезата, че сме първи до американския президент, със заявлението, че всички останали ще се наредят зад нас. Ние, нали завзехме този периметър и се превъзнасяше ролята на някои от нашите емигранти и някои американски представители като Лутник (министъра на търговията на САЩ Хауърд Лутник – бел.ред) или Ричард Гренел (пратеника на президента на САЩ Доналд Тръмп - бел.ред.), че те могат да ни осигурят привилегировано положение в бъдещата политика на Тръмп. Аз това и тогава, и сега го наричам колосален аматьорски пропуск или погрешна преценка при избора на новите ви външнополитически приоритети. Защо? Вие трябва да прецените какъв профил има новият американски президент. По всички преценки - транзакционен, който се интересува от пари и ресурси от различен вид. Например, минералите в Украйна. Какво можем ние да предложим на такъв политик? Абсолютно нищо.

Да повторя, Тръмп е човек, който се интересува единствено от икономическите интереси на САЩ. „Америка на първо място“ не означава Америка на първо място в културен или демократичен смисъл, а само в икономически смисъл, само в смисъл на парите. Ние тук, повтарям, нямаме какво да предложим.

Разбирам критиките ви, но все пак бихте ли се съгласили, че е в интерес на (Република Северна Македония – бел. ред.) Македония като малка държава да търси съюзници и партньори, независимо кой управлява от другата страна?

Безспорно. Задачата на всеки от нас, когато сте на власт, когато има доверието на гражданите, е да търсите приятели. Аз говоря за пропагандата, която се произвежда тук от месеци, с твърденията, че това се случва за първи път в новата история, едно правителство да има такива отношения с Вашингтон.

Имали сме министър-председател на страната, а не президент, който е бил приет от Джордж Буш в Белия дом. Имали сме президент Борис Трайковски, който беше извън всички политически конвенции, който беше доста близък като човек с тогавашния американски президент. А сега да кажете „това не се е случвало преди, ще видите какво ще направим“ и сега се чудим какво друго можем да очакваме от тях освен мита.

Правителството няма намерение да върви към ЕС

От министъра на външните работи наскоро получихме, бих казал, една интересна нова крилата фраза, с която той каза, че САЩ са нашият стратегически партньор, а ЕС е нашата стратегическа цел. Дали това е някакво неособено сполучливо нюансиране, на което не трябва да се придава голямо значение, или може би показва някаква по-драматична промяна във външната политика на страната?

Това е гола реторика, която всъщност е специфична за нашия министър на външните работи. На всички хора, които са ангажирани от това правителство на полето на външната политика, им е съвършено ясно, че това правителство няма намерение да върви към ЕС при тези условия.

Ние сме първият случай в историята на европейската интеграция, при който от позицията на кандидат за членство се поставят условия към страна член на ЕС ... България да признае 14 присъди от Страсбург (Европейския съд по правата на човека – бел.ред.), да признае съществуването на македонско малцинство и т.н. Всички тези послания са предназначени за вътрешната публика. Това правителство няма никакво намерение да променя конституцията, да включва българите или да върви към Европа. А това е единственото условие.

Нашето правителство, не случайно, избира една от 27-те държави членки на ЕС, вероятно ще последват и други две, която да нарече стратегически икономически партньор. Това е Унгария. Можете да си представите какви са реалните амбиции за европейска интеграция на това правителство, след като имаме изявление, че има много какво да се научи от Орбан. Той е човекът, който измисли термина „нелиберална демокрация“, хвали се с него и се придържа към хора, подобни на него по света. И ние сега ще се учим от този човек?!

Защо не се опитаме да направим стратегическо партньорство с Германия? Ето, Германия сега има консервативно правителство. Те са заедно в ЕНП (с ВМРО-ДПМНЕ - бел. ред Дойче веле).

Значи намерението е да вървим към държави, Тръмп, които имат антиевропейски възгледи, и към държави в ЕС, които са „черните овце“. Унгария е държава, от която трябва да научим много и за която започна процедура за лишаване от правото ѝ на глас в ЕС. Какво ще научим от тях?

Докато в Македония все още обсъждаме как да продължим пътя към ЕС, в самия Съюз се случват вълнения. Въпреки изявленията на представители на ЕК, че пътят към членство е отворен за страните кандидатки, изглежда, че най-големите държави не мислят така. В миналото имахме Франция, която блокира разширяването, а сега Германия казва, че то трябва да се случи след реформите на Съюза. Въпросът е, при такава несигурност дали и кога ще има разширяване, трябва ли да се поставяме под натиск на всяка цена да правим отстъпки за нещо, което в крайна сметка не е сигурно, а именно пълноправно членство в ЕС?

Това, което казвате за споразумението на двете управляващи партии в Германия, е вярно. След приемането на този документ обаче Албания отвори още един клъстер в преговорите. Черна гора също напредва в преговорите, както и тези страни, които преди това бяха в Източното партньорство, като Молдова, която сега все повече се присъединява и заема това трето място на потенциални кандидати, където бяхме и ние.

Позицията на германското правителство е такава и е абсолютно идентична с позицията на Макрон, който казва първо задълбочаване, след това разширяване на ЕС. Тази позиция на германското правителство все още не е представена и все още не е потърсена подкрепа за нея в Брюксел от Европа за това тя да бъде общоевропейска позиция. И нека повторя, след като тази позиция беше приета, Албания продължи да напредва. Германия нямаше нищо против новите стъпки, предприети от правителството в Тирана.

Да, но тази стъпка не е спорна, напредъкът не е спорен, а онази последна стъпка - това е пълноправно членство. Ние десетилетия слушаме обещания от Брюксел, че са подготвени за разширяване, но държавите членки, които имат последната дума, казват друго. Днес и Франция, и Германия казват: няма разширяване, докато ЕС не бъде реформиран.

Ако направим реален анализ, откакто Макрон де факто ни наложи вето през 2019 г., искайки нова методология, до тази пряка и формално-правна блокада от България ние не напредваме. И не само ние. Черна гора също не напредна. Сега, откакто имаме тази позиция на другата голяма сила в рамките на ЕС, две държави напредват, откакто тази позиция беше установена. Не казвам, че накрая ще ги приемат, но със сигурност става дума за процес от около 3-4 години, в който те не могат даже технически по-бързо да завършат самите преговори.

Мисля, че ситуацията този път е по-различна. Нямам впечатлението, че Германия забравя европейската интеграция, защото знае много добре, че е по-добре да държи опасността от Русия по-далеч, а Балканите, дори изразено с един пренебрежителен речник, могат да им служат като „буферна зона“.

Отклонения към недемократични държави

След по-малко от месец правителството на Християн Мицкоски ще отбележи една година. Как оценявате работата му досега?

Трябва да ви кажа, че съм доста неприятно изненадан. Защото не вярвах, че ще бъдат толкова некомпетентни и че ще има такова катастрофално управление вътре в правителството. На практика имате премиер, който замества всичките 15-20 ресора в правителството, а останалите са просто фигури.

Имате ситуации, като например споразумението с Великобритания за финансово задължение, което е подписано от министъра на транспорта, а не от министъра на финансите.

Някои ходове ме притесниха, например, поставяте напълно неквалифицирани хора в жизненоважни държавни органи като Агенцията за национална сигурност. Човек, който не може да предостави сертификат, че знае английски език и е трябвало да фалшифицира диплома, именно от България.

Имате премиер, който публично заплашва главния прокурора да си подаде оставката. Или истински класически взлом чрез интерпелация за членове на Съдебния съвет, които са избрани в парламента, защото са били избрани от предишното политическо мнозинство. 

Познавайки в исторически смисъл ВМРО-ДПМНЕ, от 1990 г. до днес, и особено управлението на Никола Груевски, когато това беше сравнително стегната машина за автократично управление, тези са далеч от този профил на управление... лутат се и това, което ме учудва: в нито една ключова област, включително външната политика, нямат цел.

Каква е тяхната цел? Какъв е субстратът на политиката, която водят?

Същото е и с унгарския заем. Каква беше целта да вземат един милиард и след това да кажат: елате сега на гишето и кандидатствайте, общините и бизнес общността давайте проекти. Този кредит досега, а и по-нататък, ще се свежда до изграждането на детски градини и пет метра асфалт. Не само че не са стратегически инвестиции, но са маловажни инвестиции. Може би за тези хора, които живеят там... за страната като цяло, те не могат да вдигнат нейния БВП.

В споразумението с Великобритания, дори за съобщенията, че ще се строи нов клиничен център, в текста е посочено „реновиране“.

Все пак, не всичко е така. Ето, обявява се Коридор 10, който е стратегически проект от голямо значение за страната...

Безспорно е така, но Коридори 8 и 10 също имат голямо стратегическо измерение. Ако си спомняте, както унгарските, така и нашите, и сръбските представители казват, че с Коридор 10, който не е Солун-Скопие, а Солун-Будапеща, казват, че така се създава единен икономически регион. Икономически регион със Сърбия - страна, която не е член на НАТО, и Унгария, която е на път да загуби правото си на глас в ЕС. Тук мога да кажа, че вече има малки отклонения към държави и системи, които не са много демократични.

Мисля, че затова се настоява за изграждането на Коридор 10. Не забравяйте, че през последните 4-5 месеца нашите високопоставени представители са имали пет пъти повече срещи със Сиярто (Петер Сиярто – унгарския външен министър – бел.ред) и Орбан (Виктор Орбан – унгарският премиер), отколкото с всички други европейски представители взети заедно.

Добре, и къде мислите, че ни води това в такъв случай?

Ще се случи същото, както след като в Букурещ ни отказаха да се присъединим към НАТО, с неясна перспектива кога изобщо ще бъде разрешен този спор с Гърция. Знаете, чакахме 10 години, за да се реши този спор.

И всички важни съставки в македонското общество ще започнат да се събуждат отвътре... хората ще кажат: Чакайте, какво се случва, трябва ли да чакаме още 10-15 години, за да подпишете това, което Европа иска от вас...

Да, но данните не сочат в тази посока. Ето последния Евробарометър, който показва, че доверието в ЕС е спаднало до 54 процента.

Доверието в ЕС беше високо благодарение на албанците. Ако питате само етническите македонци, нашата подкрепа е около 30 на сто и такава подкрепа има само още в Сърбия.

Тогава как можем да очакваме обществен натиск за продължаване на пътя към ЕС, когато няма подкрепа за това?

За съжаление, нашият народ, с всичките проблеми, които имаше през тези десетилетия на труден живот, както македонци, така и албанци и други, на практика е под упойка и безчувствен за всички тези глупости, които му се сервират от различни политически елити. Не казвам, че това ще е проблем със сигурността, но ще бъде знак, че както македонци, така и албанци ще започнат още по-масово да напускат Македония завинаги.

Силяновска-Давкова е невидима

Президентът Силяновска-Давкова също отбеляза една година на поста този месец. Как оценявате работата ѝ?

Силяновска е невидима в областите, в които би трябвало да е най-видима. Правомощията на президента на държавата, както са установени от конституцията, са външна политика, отбрана и сигурност. И това последно, предложението за управител на Народната банка, дойде от управляващата партия. Това е публична тайна при нас. Същевременно в областта, където обаче имате изключителни правомощия, например директор на Агенцията за разузнаване или заместник-директор, началник на Генералния щаб и т.н., всички предложения дойдоха от управляващата партия. Значи на практика в това, за което имате изключителни правомощия, имате ситуация като с гуверньора сега премиерът да каже: Насрочих заседание в парламента с председателя (на парламента). Не ви пита, а вие сте този, който трябва да го предложи.

Представете си, при всички тези турбуленции, които се случват през последната година, не само Украйна, но и като цяло всичко, което се случва, включително новата администрация в САЩ, която разтърси целия свят, най-големите съюзници на Америка, вие нямате нито едно заседание на Съвета за сигурност. Така че, от кадровата политика до вашата практична конкретна политика, съдържанието в политическата област, вие на практика сте или последовател на правителството, или избягвате да поемате и изпълнявате функциите си съгласно конституцията.

Европейски представители обявиха инициатива за двустранна среща на президента на Република Северна Македония и българския президент по време на срещата на върха на НАТО в Хага, на която да присъстват първите хора на ЕС, НАТО и САЩ. Може би президентът Силяновска ще успее да излезе на преден план тук и да договори нещо с българския президент?

Не! Знаете ли защо? Защото Румен Радев е архитектът на българската блокада на (Република Северна Македония – бел.ред.) Македония. Водил съм много разговори с него на международни събирания. Той дойде и на встъпването ми в длъжност през 2019 г. и дори тогава твърдо защитаваше позициите на българския национализъм от комунизма. Този човек принуди правителството да приеме своя собствена декларация и в българския парламент, който има 250 депутати, тази декларация беше гласувана с 204 гласа. Спомням си, че тогава коментирах, че тази декларация беше приета със севернокорейски процент.

Този човек беше инициатор на блокадата на (Република Северна Македония – бел.ред.) Македония.

Не можеш да очакваш този, който е създал проблема, да го реши. Дори с Каракачанов в това правителство на Борисов, той не беше главният. Основният човек, който утвърди тази пътека, беше Радев. Не може да гледате с него опери и културни събития и да издействате промяна в позицията, защото този човек вярва в това, което е направил, и в това, че е накарал всички останали да повярват в тази позиция.

Преди малко повече от година напуснахте президентския пост. По време на мандата си имахте няколко изявления, в които остро критикувахте състоянието на обществото, говорихте за борбата с корупцията и т.н. Изглежда обаче, че в решаващия момент, като например измененията в Наказателния кодекс, се съобразихте с правителството. Това беше ли една от най-големите грешки на мандата ви или ще посочите и други?

Старата максима гласи „всеки човек прави грешки, докато е жив“. Не мога да кажа, че не съм правил грешки, със сигурност съм правил, но това, което мога да кажа, е, че никога не съм правил нито една грешка по отношение на стратегическите въпроси, пред които е била изправена (Република Северна Македония – бел.ред.) Македония, и по отношение на стратегическите цели на държавата. Те са три: влизането в НАТО, с което осигурихме сигурността на държавата - войната в Украйна ни показа какво означава да бъдеш под чадъра за сигурност на НАТО. Второ: интеграцията в ЕС и затова бях първият, който подкрепи европейското предложение, първи от всички, преди правителството. И трето: междуетническите отношения, които са изключително важни, въпреки че това правителство не мисли така. Независимо дали днес, преди 20 години или след 30 години, Македония винаги е била мултиетническа държава. Тези, които са начело на държавата, трябва да знаят това и да действат в съответствие с това.

Така че, по отношение на ключовите въпроси, не съм сгрешил.

По отношение на Наказателния кодекс, обясних: информацията ми по това време беше, че управляващото мнозинство, включително най-голямата опозиционна партия по това време, която формира кворум, са готови на всяка цена да върнат закона същия ден, защото правото ми на вето е отлагателно, а не абсолютно. В две предишни ситуации, когато връщах законите, знаех от управляващата коалиция, че нямат 61 депутати и те никога не ги върнаха.

За тези промени, по различни причини, бяха решени, и ключовата беше опозиционната партия, която можеше да не формира кворум - тя го направи, защото в крайна сметка от ефектите на промените на НК четири пъти повече техни членове имат полза, отколкото тези от другата страна.

„Пендаровски ще бъде там, където са демократичните сили“

СДСМ, партията, чийто депутат бяхте в парламента и кандидат за президент, поне според социологическите проучвания, едва ли ще излезе от катастрофата, която я сполетя на парламентарните избори. Виждате ли сценарий, в който тази партия би могла да се превърне в по-сериозна опозиция на правителството, особено след като прогнозите за местните избори не са блестящи?

Поражението на СДСМ миналата година беше безпрецедентно, най-тежкото в историята. СДСМ никога в историята си не е падал под 154 хиляди гласа. От тази гледна точка всички очаквания са, че не може да се върне към предишните числа за шест месеца или година. Не мисля даже, че местните избори през октомври са достатъчен период, с денонощна работа, дори при идеални условия, че партията може да се върне към това, което беше някога. На предишните местни избори СДСМ беше на около 260 хиляди гласа, което е доста голям спад. И от тези избори през 2021 г., до парламентарните избори миналата година, СДСМ загуби още 30-40 процента от електората си. Междувременно бяха създадени още една - две други политически партии със специално предназначение, които взеха още една част от електората на СДСМ. Бих изчакал още една година след местните, за да видя дали тази партия може да се върне на старите си пътеки. Значи, да обнови членския си състав с нови, свежи политики и с ясно разграничение от това, което не струваше и заради което загубиха изборите, а и аз като част от цялата тази структура.

Би било добре за демокрацията в (Република Северна Македония – бел.ред.) Македония, и за европейските ѝ перспективи, СДСМ да се обнови, кадрово, програмно и още повече политически, и за относително кратък период от време да стане сериозна алтернатива на това, което се случва.

Според мен настоящото правителство на ВМРО-ДПМНЕ няма адекватен кадрови потенциал, няма дори минимално добро политическо управление вътре между ресорите и, което е най-важното и най-пагубното за нас, на практика няма съдържание по ключовите основни насоки, по които тази страна трябва да се движи. Говоря за външна политика, отбрана, сигурност и най-вече за икономиката, в която сега сме свидетели с тези два големи заема показват, че нямат икономическа концепция за развитието на (Република Северна Македония – бел.ред.) Македония.

Планирате ли отново да се занимавате активно с политика?

Казвал съм това и преди, казах го и на новото ръководство на СДСМ, че нямах подобно намерение, когато приключих мандата си, защото постигнах най-много, което можех в тази йерархия. Същевременно, наистина съм неприятно изненадан от пътя, който новото правителство поема и в областта на междуетническите отношения вътре, чрез едно пренебрегване на тази област, в която трябва да се внимава много. Това винаги е много опасно в (Република Северна Македония – бел.ред.) Македония. И този път, по който поеха с тези икономически региони със Сърбия и Унгария, и този колосален пропуск с Тръмп, като гледам накъде вървим, мисля, че ще е необходимо, не само аз, но и всички хора, които са демократично настроени, да подкрепят тази структура, която сега е в опозиция, и която се опитва да остави зад гърба си всички провали, всички лоши политики и лоши кадрови решения, които несъмнено имаше, и да се опита да балансира този националистически и антиевропейски нагон, който има управляващата партия.

Казах им, ако смятате, че в каквато и да е роля мога да допринеса, аз съм на ваше разположение. През последните 30 години винаги съм бил на страната на онези, които искат демокрация и стабилни междуетнически отношения.