Това е опит да направим актьорската игра възможно най-реалистична, казва пред БТА режисьорът Тимофей Кулябин по повод премиерата на „Хеда Габлер“ по Ибсен в Народния театър.
По думите му концепцията на спектакъла е доста специфична: „Имаме актьори, които играят в представлението, но не се появяват на сцената. Има няколко актьори, които играят извън театъра. Имаме директно излъчване от различни локации, така че не всички сцени се играят на сцената, а част от тях са извън нея“.
Историята може да бъде разказана в театъра по много различни начини, а ние използваме колкото се може повече подходи, допълва режисьорът. „Искахме да създадем усещането, че градът – София, също е герой. Не се преструваме, че сме в Норвегия или другаде. Ние сме в София, днес. А градът е жив като човек, който оказва влияние върху останалите“, казва още Тимофей Кулябин.
В актьорския състав са Радина Кърджилова като Хеда Габлер, както и Деян Донков, Дарин Ангелов, Бойка Велкова, Ана Пападопулу, Иван Юруков и Албена Ставрева.
„Мисля, че тук има много теми, но основната е изкуството, и то съвременното изкуство. Каква е неговата цена? Не говоря за финансова стойност, а за жертви – какво трябва да пожертва един артист, за да създаде истинско, съвременно изкуство. Какви са правилата и докъде може да стигне в намеренията си? Така че основната тема, според мен, е какво представлява съвременното изкуство и как то комуникира със съвременния живот“, обобщава режисьорът.
В екипа на „Хеда Габлер“ са също Олег Головко – сценография и костюми, композитор е Тимофей Пастухов, художник по осветлението – Серхей Рилко, видеорежисьор – Анастасия Журавльова, асистент-режисьор – Теодора Лилян. Премиерните представления са на 31 май, 1, 3 и 4 юни.
Тимофей Кулябин пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за избора на заглавието, за новаторството и как то променя възприемането на класическата пиеса. И още: Предимство или недостатък е да работиш за втори път с една трупа? Защо развива представлението на няколко локации извън Народния театър? Самота, власт, права, свобода, лицемерие, смърт – има ли акцент на някоя от тези теми или на друга тема?
Г-н Кулябин, правите второ представление в същия театър, със същия автор, но с друго заглавие. Кажете няколко думи за избора на заглавието.
- Всъщност, това беше идея на нашия драматург Роман Должански, защото имахме много интересен опит с „Нора“ преди две години. Когато започнахме разговори с театъра за нова постановка, това беше неговото предложение – да продължим с Ибсен, като дилогия, със същия подход и модерна интерпретация.
А „Хеда Габлер“ е една от любимите ми пиеси и също така една от най-популярните и сценично изпълними пиеси на Ибсен. Така че изборът беше много лесен.
Какво е впечатлението Ви от българската трупа, с която не работите за първи път? Предимство или недостатък е да работиш за втори път с една трупа?
- Да, актьорите, които играха главните роли в „Нора“, са и в „Хеда Габлер“. Имаме малко по-голям състав в главните роли този път, но това също беше част от концепцията – същите актьори, но в различна пиеса, с различни взаимоотношения на сцената.
Винаги е предимство, защото, когато идваш за втори път, вече познаваш всички, а и теб те познават. Знаеш как комуникира театърът, как работи. Вторият път винаги е много по-лесно. Актьорите са Радина Кърджилова, Иван Юруков, Анна Пападопулу и Дарин Ангелов. Те бяха в „Нора“ и сега участват в „Хеда Габлер“, плюс Бойка Велкова и Деян Донков.
Концепцията на спектакъла е доста специфична – имаме актьори, които играят в представлението, но не се появяват на сцената. Има няколко актьори, които играят извън театъра. Имаме директно излъчване от различни локации, така че не всички сцени се играят на сцената, а част от тях са извън нея.
Защо решихте да развиете представлението на няколко локации?
- Защото в пиесата много от важните събития не се случват в апартамента. Обикновено, действието се развива в апартамента на Хеда Габлер, но най-важните неща се случват извън него и героите влизат и разказват какво е станало навън. През цялото време се говори за неща, които са станали извън сцената.
И нашата идея беше, от една страна, да видим събитията, които обикновено остават „зад кулисите“, да покажем живота на героите по-обстойно от обичайното. От друга страна, искахме да създадем усещането, че градът – София, също е герой. Не се преструваме, че сме в Норвегия или другаде. Ние сме в София, днес. А градът е жив като човек, който оказва влияние върху останалите.
Беше много интересно и вълнуващо. За мен това е първи подобен опит, както и за актьорите. Например, Анна Пападопулу започва спектакъла на улицата и играе един час на улицата – в кафене, в хотел – и чак след това се появява на сцената. Това е много интересно. Вълнуващо е, защото поведението ѝ трябва да бъде много естествено, както в нормалния живот, на улицата – и същото да остане и на сцената. Това е опит да направим актьорската игра възможно най-реалистична.
Какво бихте искал зрителите да открият в своето преживяване на „Хеда Габлер“? Това е постановка, която включва и новаторски за България елементи. Смятате ли, че тези елементи могат да променят възприемането на класическата пиеса от публиката?
- Мисля, че могат да променят своя подход, като и към самото разказване на историята. Историята може да бъде разказана в театъра по много различни начини. А ние използваме колкото се може повече. Има и една стая, която е затворена за публиката – тя я вижда само чрез излъчване. Това създава усещане, че историята е по-съвременна и близка до нашето ежедневие.
В нашия ден, ние се движим и пребиваваме на различни места – животът ни не е само на едно определено място, както често е в театъра. Така че това е опит да се усети, че историята е реалистична и може да се случи с хора, които вървят по улицата.
Самота, власт, права, свобода, лицемерие, смърт. Има ли акцент на някоя от тези теми или на друга тема?
- Мисля, че тук има много теми, но основната е изкуството, и то съвременното изкуство. Каква е неговата цена? Не говоря за финансова стойност, а за жертви – какво трябва да пожертва един артист, за да създаде истинско, съвременно изкуство. Какви са правилата и докъде може да стигне в намеренията си? Така че основната тема, според мен, е какво представлява съвременното изкуство и как то комуникира със съвременния живот.
Автор – Даниел Димитров
Оператори – Красимир Михайлов, Борислав Бориславов, Даниел Димитров
Монтаж – Валя Ковачева
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
