site.btaСписание ЛИК е сцена както на българската култура, така и на общуването между културите, каза доц. Георги Лозанов

Списание ЛИК е сцена както на българската култура, така и на общуването между културите. Това каза главният редактор на изданието на БТА доц. Георги Лозанов по време на представянето на априлския брой на тема „България и световните изложения“ в зала „Максим“ на БТА днес. 

Този брой на списание ЛИК отговаря на една тенденция в редакционната работа на списанието, смята доц. Лозанов. По думите му преди 1989 г. общуването между културите върви по посока на отваряне на прозорец към чуждите култури и преди всичко към западната култура, за която към онзи период българският читател страда от дефицит на информация. След демократичните промени посоката е по-скоро обратната, отбеляза главният редактор на ЛИК. „Списанието следи начина, по който българската култура се възприема, стига до други култури и до публики от други страни. И в този смисъл е важна темата за представянето на световните изложения и участието на България в тях. Световните изложения всъщност са едни от големите сцени на междукултурна комуникация“, посочи доц. Георги Лозанов.

Според него погледът отвън помага много на човек сам да си даде сметка за собствените си качества, възможности, за това какво представлява той самият. Казвам „човек“, но това е валидно и за народите, посочи той. Допълни, че освен че взаимно се обогатяват, в общуването помежду си народите разбират много и за самите себе си. 

Всъщност, тези изложения са такива сцени на интензивно общуване между народите в този кратък период от време, като те общуват чрез най-доброто, което могат да покажат и кажат за себе си, обясни главният редактор на ЛИК.

По думите му това е култура на взаимен интерес, на взаимно уважение и на взаимна радост за това, че на планетата има многообразна културна среда с най-различни релефи. „Мисля си, че този брой, който представя световните изложения, се превръща в особено ценен сега, когато светът е доста напрегнат. И когато вместо радост и спокойствие от срещата с другия прехвърчат искри на много места. Понякога тези искри взимат тежки жертви“, посочи доц. Лозанов.

Той разказа още, че априлският брой на ЛИК има много сериозен акцент върху Япония. „Разбира се, причината е, че в момента Експо 2025 г. е в Осака и ние ще включим след малко от там генералния директор на БТА Кирил Вълчев и неговите събеседници. За първи път, впрочем, в историята на списанието то ще направи жива връзка при представянето си с Япония. И нещо друго се случва за пръв път - списанието е преведено на японски“, отбеляза главният редактор на изданието на БТА. 

„Както между хората, така и връзката между народите по някой път бликва симпатия, която даже не можеш да си обясниш. Любовта, например, е такова преживяване, доста необяснимо. Изведнъж се влюбваш и това е“, каза доц. Лозанов.

Според него нещо подобно се случва между България и Япония на ЕКСПО 1970. Тези държави са много далечни една от друга в почти всяко отношение, но чувстват взаимна симпатия и близост и този брой разказва за тази нея, каза главният редактор на ЛИК. „Моето впечатление, и това е хубаво, е, че загадката остава нерешена. Защо точно с Япония и какво точно се е случило между България и Япония, че те да се почувстват и досега по някакъв начин свързани повече даже отколкото сме с далеч по-близки държави и народи“, отбеляза още доц. Лозанов.

„Радвам се да се видим на днешния ден, когато в Осака отбелязват Деня на България“, каза по време на събитието Яница Христова, отговорен редактор на списание ЛИК. Тя разказа история от Деня на България, която се е случила обаче по време на изложението през 1970 г. „В броя може да откриете една много човешка и много топла история оттогава за двама влюбени японци – зъболекар от Токио и неговата приятелка, която е била в павилиона на електричеството на ЕКСПО-то тогава. Те решават да сключат брак в българския павилион по български обичай и в края на церемонията си обещават тяхната любов да литне към нашата страна. Надявам се 55 години по-късно да имат все още щастлив брак и да се радват на емоциите, които са имали и тогава“, разказа Христова. 

По думите ѝ априлският брой на ЛИК представя кратка история на световните изложения. „Когато стартира голямото изложение през 1851 г. това се случва в може би края на първата индустриална революция. Събитието е от такъв мащаб, който оставя такава следа и показва най-влиятелните промени в сферата на технологията и на икономиката тогава, че се превръща в традиция, която продължава и днес. През годините на изложенията са презентирани едни от най-впечатляващите открития, които използваме и днес“, каза Яница Христова. Тя даде пример с електрическата крушка, телефона, автомобилния двигател, шевната машина и др.

„БТА следи от максимално рано развитието на световните изложения и пример за това са новините от 1900 г. Само две години, след като агенцията съществува, тя се включва в отразяването на този тип събития“, допълни отговорният редактор на списание ЛИК.