site.btaПовече от година са реставрирани гоблените от колекцията на Националната галерия, каза пред БТА експертът д-р Елица Цветкова

Какво се крие зад реставрацията на текстилни произведения разказа за БТА реставраторът д-р Елица Цветкова.
Заедно с екипа й от четирима реставратори от Националната галерия, двама външни специалисти и стажант от Художествената академия, д-р Цветкова е работила по възстановяването на колекция от западноевропейски гоблени на Националната галерия. Изложбата на текстилните пана е представена в "Квадрат 500" до 3 август 2025 г., а медиен партньор на събитието е БТА.

Реставрацията на гоблените ни отне година и два месеца плътна работа, каза реставраторът. Ангажиментът беше интензивен, за да представим творбите в състоянието, в което са сега, допълни тя.

Всеки от гоблените първо се почиства откъм лицето и гърба, като се обезпрашава с прахосмукачка и след това се почиства с пяна, като се мокри съвсем малко. Докато гобленът е влажен, се изправят деформациите чрез разпъване върху плоскост, към която се закрепва с карфици и се оставя да изсъхне, уточни тя. След това се поправят неравните краища, придават се правилни очертания и се подреждат разнищените конци, за да се пришият върху ивиците, каза д-р Цветкова. Тя посочи, че при шиенето се използват конци с подходящ цвят, за да не си личи къде са направени корекциите. Цветкова отбеляза още, че изложените гоблени не са в оригиналния си цвят, тъй като са използвани дълго и с времето са избледнели.

Двата френски гоблена от продукция на Кралската манифактура на Обюсон бяха голямо предизвикателство, защото имаха много зони с разкъсвания и разнищвания, посочи експертът. По думите й те са направени с вълнена основа и коприна, която е сред най-деликатните материали и старее най-бързо. Бяха много нестабилни, отбеляза д-р Цветкова. Пришихме ги върху текстилна подложка, добави тя.

Д-р Цветкова посочи, че друго голямо предизвикателство е бил обемът на работата. Гоблените представляват 33 квадратни метра стар текстил от коприна, вълна и памук, каза тя.

История, втъкана в конец

Гоблените са били една от най-силните форми за изразяване на благородническа власт и финансова мощ, каза за БТА изкуствоведът Весела Радоева.

Имало е интерес към исторически сюжети и чрез гоблените богатите благородници и владетелите са внасяли разкази за историческото минало в замъците си, допълни тя. Шитите гоблени, които са се появили през ХХ век, са тъкани и създавани по картини, направени специално за целта от някои от най-известните художници в Европа, отбеляза експертът.

Гоблените, изложени в "Квадрат 500", са на много високо естетическо ниво и професионално изпълнение, каза Радоева.
Чрез тези произведения разкриваме богатството на колекцията на Националната галерия, отбеляза тя. В България няма друга институция, в която да се съхраняват гоблени от XVI до XVIII век, посочи Радоева.

Тя отбеляза също, че названието „гоблен“ не е просто име на предмет, а крие в себе си историческо значение. Първата кралска манифактура, създадена във Франция от един от министрите на Луи XIV, е тази на Гоблен. Гоблен е фамилия, която десетилетия наред се е занимавала с багрене на вълна и коприна, както и с изтъкаване на гоблени, обясни Радоева.

Прежди и поуки от Лафонтен

Шест тапицерии със сцени от басни на Лафонтен са част от гоблените в изложбата, посочи Радоева.
Те представят животни, символизиращи човешки характери и недостатъци. Използвани са като покривен текстил за фотьойли през XVII век. Създадени са в Кралската манифактура на Бове – една от най-известните френски кралски фабрики за гоблени, основана през 1664 година.

Най-голяма част е седалката, има също облегалка и огледални подлакътници, отбеляза Радоева.
Лафонтен е бил изключително популярен като автор и то точно чрез басните си, за да се правят такива алегорични текстилни произведения, каза още тя.