site.btaВъзкресението не може да се обясни, както не може да се обяснят любовта или милостта, каза отец Давид във великотърновския храм „Св. Мина“

Възкресението не може да се обясни, както не може да се обяснят любовта или милостта, особено на хора, които не ги носят в себе си и не са ги изпитвали, каза в днешната си проповед в храм „Св. Мина“ във Велико Търново отец Давид.

За любовта Свети Гавраил казва, че тя е това, когато знаеш, че твой ближен има нужда от теб късно вечерта и трябва да минеш през много опасни места, където е гора, има разбойници и зверове, да отидеш заради него и да се погрижиш за него. Тя е това, което направи и Йосиф Ариматейски, дръзвайки да отиде и да измоли тялото Иисусово. На следващия ден имаме мироносците, които отиват там, където знаят, че има стража и всички са се ожесточили срещу Христос и тях, за да сторят милост на своя учител. Когато го правят, те имат съмнения кой ще им премести камъка и кой ще им помогне да се погрижат за Него, но, отивайки там, виждат изненадата. Това са обяснения за Възкресението, любовта и милостта, каза отец Давид.

Според свещеника, в днешно време ние все повече сме оскъдни на любов. Днес не можем да подадем вода на жадния, много често не сме в състояние да се въздържим да не го обидим, камо ли да направим нещо добро, каза той. Затова е толкова трудно да обясним Възкресението, защото то е накрая на тази любов, на този подвиг в нашия живот. И ето, че тези, които изпитват любов, които не са били принудени да направят това, но са го направили, са първите, които свидетелстват за Възкресението. Тогава Бог показва в пълнота, всичко, което трябва да се случи. Но Евангелието продължава, като казва „Те се върнаха със страх и ужас голям.“ Ние, хората изпитваме страх, но когато надмогнем над себе си, тогава Бог ни се открива. Сякаш точно това е изпитанието, за да може човек да влезе в Рая. Това е и утехата, че православните имаме такъв Бог и такива Светци. Защото не е нужно да крием страха си зад омраза, да убиваме, за да наследяваме Рая. Нужно е единствено човек да намери сили да изпълни това, което Бог иска, а останалото Бог го прави с нас. Дори тогава, когато насилваме себе си в любовта, Бог пак е до нас и вижда, затова нека да опитваме, макар и малко, да проявяваме тази любов и милосърдие, за да може да видим и Възкръсналия.