site.btaМузеят „Кон-Тики“ в Осло връща артефакти на чилийския Великденски остров

Музеят „Кон-Тики“ в Осло връща артефакти на чилийския Великденски остров
Музеят „Кон-Тики“ в Осло връща артефакти на чилийския Великденски остров
Директорката на музея Лив Хейердал (вдясно) и членът на делегацията Лаура Тарита Рапу Аларкон. Снимка: Lise Åserud/NTB Scanpix via AP

Артефакти и човешки останки, взети от норвежки изследовател и антрополог в края на 40-те години на миналия век, се връщат от Музея „Кон Тики“ в Осло на отдалечения чилийски Великденски остров в Тихия океан, съобщи АП.

През 1947 г. изследователят Тур Хейердал плава със сал, наречен „Кон-Тики“, от Перу до Полинезия за 101 дни, за да докаже теорията си, че тихоокеански острови, южно от Екватора, са били заселени от мореплаватели от Южна Америка. 

Той донася 5600 предмета от Великденския остров, известен още като Рапа Нуи. Това е третият път, в който се връщат взети от него предмети. 

Много от тях се съхраняват и излагат в Музея „Кон-Тики“ в Осло, столицата на Норвегия, като някои са върнати през 1986 г., а други - през 2006 г. Връщането е резултат от сътрудничеството между музея, Чили и местните власти на Рапа Нуи.

„Дядо ми би се гордял с това, което сме на път да постигнем“, казва Лив Хейердал, ръководител на музея и внучка на изследователя. 

Тя заяви пред норвежката информационна агенция Ен Ти Би, че предметите са били донесени в Норвегия „с обещанието, че един ден ще бъдат върнати“. 

Сред тези, които се връщат този път, са човешки останки, наречени Иви Тепуна, и скулптирани камъни.

Деветчленна делегация е пътувала до Норвегия тази седмица, за да подготви прибирането на предметите. Четирима от тях прекараха нощта в музея в Осло, заедно с останките, като част от ритуална церемония за връщане на духа на останките.

„Първо трябва да се събудят духовете, а след това да се говори с тях на нашия изконен език. След това се приготвя храна, за да се яде заедно с тях, при което миризмата на храната отива при духовете“, разказва членът на делегацията Лаура Тарита Рапу Аларкон.

„Важно е хора, които притежават културата, да участват в процеса“, казва Лив Хейердал. „Разбира се, че тези останки трябва да бъдат върнати и това е правилно, защото те принадлежат на Рапа Нуи“.

През 2019 г. споразумението беше подписано в Сантяго, Чили, по време на посещението на норвежкия крал Харалд. През 2020 г. обаче пандемията КОВИД -19 спира всички дейности, съобщават от музея.

Книгата за пътешествието на Тур Хейердал - той почина през 2002 г. на 87-годишна възраст, се превърна в международен бестселър, а филмът за пътуването му спечели „Оскар“ за най-добър документален филм през 1951 г. 

Рапа Нуи е най-известен със стотиците моаи - монолитни човешки фигури, издялани от камък преди векове от рапануйците на този отдалечен тихоокеански остров. 

Великденският остров, който обхваща около 164 квадратни километра и е дом на около 7700 души, половината от които са с местен произход, е образуван преди поне 750 000 години от вулканични изригвания и е един от най-изолираните обитаеми острови в света. 

Разположен на 3700 км от Южна Америка, през 1995 г. Рапа Нуи е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. През 2019 г. той е официално преименуван на „Рапа Нуи - Великденски остров“ от предишното си име, което беше само Великденски остров.

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:25 на 12.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация