site.btaМОЛДПРЕС: Молдова отбелязва днес 34 години от войната в Приднестровието

Молдова отбелязва днес Деня на паметта и признателността - ден, в който из цялата страна се провеждат възпоменателни прояви в чест на героите, загинали във войната за независимост и териториална цялост през 1992 година, съобщава молдовската новинарска агенция МОЛДПРЕС.

В столицата Кишинев се състоя поход на паметта и митинг при мемориалния комплекс „Вечност“.

Възпоменателните събития в памет на героите, загинали във войната в Приднестровието, започнаха в 10:00 ч. с поднасяне на цветя пред паметника на Стефан Велики. В церемонията участваха президентът на Молдова Мая Санду, председателят на парламента Игор Гросу, премиерът Александру Мунтяну, ветерани и представители на държавни институции.

В 10:20 ч. тримата молдовски ръководители се присъединиха към ветераните от войната на Днестър за похода на паметта. Шествието се сформира на площада на Великото национално събрание и се отправи към паметника „Скърбящата майка“.

От 11:10 ч. при монумента „Скърбящата майка“ събитията продължиха с траурен митинг, а в 11:30 ч. бе запазена минута мълчание. След изказванията си участниците поднесоха цветя.

В интервю за МОЛДПРЕС директорът на националния архив на Молдова Игор Касу заяви, че войната в Приднестровието през 1992 г. е била започната от сепаратистки сили, подкрепяни от тогавашната 14-та съветска армия, която впоследствие става руска, под командването на генерал Александър Лебед, с одобрението на властите в Москва.

„Тя беше подкрепена от казаци от Донския регион, както и от някои украински екстремистки групи. Молдова имаше практически несъществуваща армия; повечето от присъединилите се към бойните подразделения бяха така наречените комбатанти и бяха бивши участници във войната в Афганистан, полицаи или служители на структурите за сигурност. Силите бяха неравностойни както по отношение на въоръжението и боеприпасите, така и по отношение на достъпа до информация в реално време за военните действия. Молдовските власти не успяха да възстановят суверенитета си над районите на левия бряг на река Днестър и над град Бендер на бесарабския бряг.“

Въпреки това руско-молдовската война, която приключи със споразумение, подписано от Борис Елцин и Мирча Снегур на 21 юли 1992 г., на практика и юридически означаваше признаване на независимостта на Молдова от Русия, новата имперска метрополия в постсъветското пространство. В момента съществуват основателни очаквания, че уреждането на приднестровския въпрос ще бъде решено в рамките на споразумението, което ще сложи край на руско-украинската война, започната от Русия преди четири години, на 24 февруари 2022 г., отбеляза Касу.

Конфликтът по Днестър официално започва на 2 март 1992 г., макар че първите прояви на напрежение се появяват още през 1990 г. В продължение на две години ситуацията в региона постепенно се влошава. В Дубосари възниква двувластие между сепаратистките и конституционните власти. Създадени са паравоенни формирования от гвардейци и казаци, а легитимните държавни институции са подложени на множество провокации.

Първите жертви са регистрирани през ноември 1990 г. на моста при Дубосари, където се стига до насилствени сблъсъци между силите на реда и привърженици на сепаратистите. През 1991 г. последват нови въоръжени инциденти, при които загиват няколко полицаи.

След като на 2 март 1992 г. Молдова става член на ООН, властите разрешават военна намеса за възстановяване на конституционния ред. Въоръженият конфликт продължава около четири месеца, като най-ожесточените боеве се водят в Кочери, Кошница и Тигина.

На 21 юли 1992 г. Молдова и Русия подписват Конвенцията за принципите на мирното уреждане на конфликта, с което се слага край на военните действия.

Във войната в Приднестровието участват над 30 000 граждани, включително военнослужещи, полицаи, доброволци и цивилни. Около 400 души губят живота си, а приблизително 1200 са ранени. В конфликта има и безследно изчезнали лица, включително сред цивилното население.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОЛДПРЕС)