site.bta„Гьоте институт“ представя на открито ново германско кино

„Гьоте институт“ представя на открито ново германско кино
„Гьоте институт“ представя на открито ново германско кино
„Гьоте институт“ представя на открито ново германско кино, снимка – „Гьоте институт“

„Гьоте институт“ представя четири игрални филма от най-новото германско кино на открито, в своя двор. Селекцията се фокусира върху проблемите на подрастващите, отношенията между 30-годишните, агресията и човешките права, разказват организаторите. 

По думите им действието на всички филми се развива частично или изцяло в Берлин. Автори на подбраните заглавия са представители на новото поколение германски режисьори, а филмите от „Хофкино 2024" са създадени между 2020 и 2023 година. Входът е свободен.

11 ЮЛИ – „ПАШКУЛ“ (KOKON, 2020)

Горещо и лепкаво лято в квартал Кройцберг в Берлин. 14-годишната Нора излиза с по-голямата си сестра и приятелите си из квартала. Между плувния басейн и училището, по  покриви и партита, те подражават на образите, които виждат от медиите, изпълняват модели за подражание в съответствие с това, което очаква компанията им от връстници.  Нора е в центъра на всичко това и все пак в периферията. Тя наблюдава света около себе си и себе си в него. За нея това е лято на метаморфоза от дете към младо момиче. Събитията и преживяванията се преплитат интензивно, цветно и тихо, същевременно шумно. Случват се много неща за пръв път. Нора за пръв път има менструация, пуши марихуана, влиза в конфликти, открива любовта си към други момичета. С нея шумният квартал Кройцберг изведнъж изглежда безкрайно голям и пълен със скрита красота. Докато жегата се лепи по кожата ѝ, Нора губи сърцето си за пръв път и се научава да отстоява себе си.

Режисьорката и сценарист Леони Крипендорф е родена в Берлин през 1985 г. От 2009 до 2016 г. учи режисура в академията за кино и телевизия „Конрад Волф" в Постдам. Дипломният ѝ филм Looping е номиниран и награден за множество национални и международни филмови награди. През февруари 2018 г. участва в сценарния форум за таланти на „Берлинале“ – за сценарий за дебютния си филм „Пашкул“. В момента работи по два нови пълнометражни филмови проекти.

18 ЮЛИ – „ВСИЧКИ ГОВОРЯТ САМО ЗА ВРЕМЕТО“ (ALLE REDEN ÜBERS WETTER)

Клара е успяла жена. Далеч от източногерманските провинции, тя води независим живот като преподавателка в Берлин и завършва докторантурата си по философия. Между професионалните си амбиции, аферата с един от студентите си и с взискателното приятелство на дипломната си ръководителка има малко време за собственото си семейството. Когато Клара се връща у дома с петнайсетгодишната си дъщеря, за да отпразнува 60-ия рожден ден на майка си, тя се сблъсква с идеала си за свободен и независим живот. Въпросът е колко висока е цената, която трябва да плати за него.

Режисьорката Анника Пинске (1982), израства във Франкфурт на Одер, учи философия и литература в Хумболтовия университет в Берлин и в Потсдамския университет. По време на следването си стажува във Volksbühne при режисьорите Рене Полеш и Димитър Готшеф. В периода 2013-2015 г. е асистентка на режисьорката на филма „Тони Ердман“ – Марен Аде. През 2011 г. започва да учи режисура в Германската филмова и телевизионна академия в Берлин. Номинирана е за Германската награда за късометражно кино през 2015 г. с първия си късометражен филм Spielt keine Rolle. През 2016 г. печели награда с втория си късометражен филм Homework. И двата филма са отличени с наградата "Особенно ценни" от Центъра за оценяване на филми и са прожектирани на множество фестивали по света.  Пълнометражният ѝ дебют „Всички говорят само за времето“ отпразнува световната си премиера на Международния филмов фестивал в Берлин през 2022 г. и е номиниран за наградата за най-добър първи филм. В момента филмът обикаля фестивалите по света.

22 АВГУСТ – НИКО (NICO)

Уверената в себе си германо-персийка Нико обича работата си като медицинска сестра в гериатрична клиника. Всички я обичат заради лекия ѝ и проявяващ разбиране характер. Тя се наслаждава на берлинското лято заедно с най-добрата си приятелка Роза, докато нападение на расова основа внезапно не я откъсва от безгрижното ѝ ежедневие. Така Нико разбира, че не принадлежи към средата си, която винаги е считала за естествена, а осъзнава колко много расизъм всъщност я заобикаля. Измъчвана от спомените за ужасното нападение, Нико се затваря все повече в себе си. Не само най-близките ѝ хора губят връзка с нея, но и пациентите ѝ вече не припознават някога веселата млада жена. Нико осъзнава, че нещата не могат да продължават така и се записва на тренировки по карате. Така тя успява да канализира гнева си и да изпита собствената си сила, но също така губи връзка със себе си и стария си живот.

Родена през 1984 г. в Хаан, Северен Рейн-Вестфалия, режисьорката Елине Геринг започва кариерата си като операторка и редакторка в немски новинарски телевизии в Париж, Прага, Киев и Берлин. Работила е и за „Дойче веле“ в Кайро. Между 2009 и 2010 г. прави няколко късометражни и документални филма за неправителствени организации в Южна Африка. Завръщайки се в Германия, през 2014 г. заснема късометражен филм и същевременно започва да учи режисура в Германската кино и телевизионна академия в Берлин. „Нико“ е пълнометражният ѝ дебют в киното.

28 АВГУСТ – „СЛЪНЦЕ И БЕТОН“ (SONNE UND BETON)

Берлин-Гропиус, в рекордната жега на лято 2003 г. – парковете миришат на кучешки изпражнения, навсякъде има счупени стъкла, а по ъглите – дилъри. Който живее тук, е или гангстер, или жертва. Лукас, Джино и Юлиус са такива жертви. Нямат пари за басейн, нямат късмет в любовта и в домовете им има само напрежение. Когато искат да си купят трева в парка, те попадат между съперничещи си дилъри, които пребиват Лукас и искат 500 евро за защита. Как Лукас трябва да намери парите? Новият му съученик Санчес има идея: просто да проникне в училище, да измъкне новите компютри от склада и да ги продаде. Тогава ще се отърват от всички свои парични притеснения. Планът е успешен. Почти.

„Слънце и бетон“ е безкомпромисната екранизация на едноименния литературен бестселър на комика и водещ на подкастите Gemischtes Hack – Феликс Лобрехт.

Режисьорът Давид Внендт, роден в Гелзенкирхен през 1977 г., израства като син на дипломат в Исламабад, Маями, Брюксел и Мекенхайм в Рейнланд. След като завършва училище, започва работа в различни филмови, телевизионни и театрални продукции в Берлин и Париж. През 2004 г. завършва магистърска степен по бизнес администрация и журналистика в Свободния университет в Берлин. До 2011 г. Внендт учи режисура в Академията за филмово и телевизионно изкуство „Конрад Волф" в Потсдам. За дипломния си филм Kriegerin е удостоен с три германски филмови награди. Неговата успешна екранизация на бестселъра на Шарлот Рош „Влажни зони" отпразнува световната си премиера в конкурсната програма на филмовия фестивал в Локарно през 2013 г. Награденият филм-сатира за Хитлер „Той се върна" излиза по кината през 2013 г. „Слънце и бетон" е четвъртият пълнометражен филм на режисьора. 

/ДД

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:25 на 21.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация