site.btaИзложба представя плакати от постановки на опери от Вагнер, от колекцията на д-р Клаус Биланд

Софийската опера и балет представя изложба с плакати от постановки на опери от Рихард Вагнер, избрани от колекцията на германския музикален критик д-р Клаус Биланд, съобщават от операта.

„Рихард Вагнер е композитор – той създава музика, която като цяло поставя предпоставките за музикалното развитие на 20-ти век. Музиката не се вижда, въпреки че Вагнер позволява на Тристан да каже в делириума си в края на „Тристан и Изолда“: „Какво? Светлината ли е, което чувам?“. Това означава, че в един истински шедьовър с универсални измерения, какъвто е творчеството на Рихард Вагнер, границите между акустично и визуално възприятие се преливат – чувате музиката му и виждате пред себе си какво ви казва тази музика. И виждате тази колекция от плакати за постановки на Вагнер, събирана през последните 30 години от целия свят, и ще чуете музиката зад тях, особено ако познавате музиката на Вагнер“, казва Биланд.

Експозицията е подредена в навечерието на Вагнеровия фестивал и премиерата на „Лоенгрин”. 

Тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ е централната част на изложбата. „Работата по това най-голямо музикално театрално произведение, създадено от човек, занимава Вагнер в продължение на около 25 години, значителен период от живота му. В четирите музикални драми той проектира своята визия за един по-добър свят, демонстрирайки несъвместимостта на властта и любовта. С „Пръстена“ Вагнер предлага социално революционни идеи и концепции от голямо значение за живота на нас, хората и обществата като цяло, с реално измерение на универсалност. Това може да се види в различни аспекти на плакатите за „Пръстенът“ от тази изложба“, коментира  д-р Клаус Биланд.

Плакатите са от София, Есен, Минден, Буенос Айрес, Копенхаген, Виена, Вроцлав. Има поредица от репродукции на картини, направени за датския Гьотеборг „Пръстен“ и хумористични цветни плакати „Пръстен“ на германския Детмолд. Много от плакатите се обръщат към митовете, залегнали в „Пръстена“ и други произведения на Рихард Вагнер, като „Летящият холандец“ от Националния театър в Манхайм, „Танхойзер“ от фестивала в Хайденхайм в Германия, „Тристан и Изолда“ и „Майсторите певци от Нюрнберг” – с дървен модел на обувка – както и „Парсифал”. 

„Плакатите, които виждате за последната творба на Вагнер – „Парсифал“, предлагат широк набор от визуални асоциации с многото теми и послания на този шедьовър – от страдащ Парсифал в Стокхолм до асоциацията на Сиена с Храма на Граала в София. Един плакат от Вроцлав в Полша сякаш събира много от асоциациите, които човек може да развие за „Парсифал“. Не на последно място, виждате и самия червен Граал от изложба в Байройт“, разказва д-р Клаус Биланд.

/ДД