site.btaСливенската сага с избора на митрополит приключи, следва патриаршеската, каза за БТА богословът проф. Иван Желев

Сливенската сага с избора на митрополит приключи, следва патриаршеската, каза за БТА богословът проф. Иван Желев
Сливенската сага с избора на митрополит приключи, следва патриаршеската, каза за БТА богословът проф. Иван Желев
Проф. Иван Желев. Снимка: БТА/архив

Както и да я приключиха сливенската сага, за която се писа и коментира пет месеца, сега наред е по-важната битка: за "бялото було", т.е. за патриаршеския пост. Наистина много скандали се изредиха около избора на новия Сливенски митрополит в месеците след смъртта на митрополит Йоаникий на 9 януари тази година. Просто "трябваше" да се избере правилният човек. И той беше избран, макар и със забавяне на избора с два месеца. А древното правило повелява: епархия да не остава повече от три месеца без свой епископ, каза за БТА богословът проф. Иван Желев в коментар какво предстои в Българската православна църква (БПЦ) след избора на новия Сливенски митрополит и за предстоящия избор на български патриарх.

"Случи се обаче така, че след митрополит Йоаникий на 13 март почина и българският патриарх Неофит. Според устава на Българската православна църква изборът на нов патриарх трябва да се проведе до четири месеца след овакантяването на поста. И Светият синод на БПЦ, пак според изискванията на устава, определи този избор да стане на 30 юни. Теоретично можеше да стане и на 12 юли включително, но някои митрополити се страхуваха, че на 4 юли още един възможен кандидат за поста навършва изискваната възраст от 50 години, и предпочетоха да го изключат от битката. Просто защото някои хора гледат на тези неща наистина като на битка, а не като на обикновени уставни действия за доброто на Църквата ни, далече от лични ползи и изгоди", заяви проф. Желев.

Какви са изискванията за избор на патриарх на БПЦ?

За патриарх се избира един от митрополитите, т.е. клирици с епископски сан, които поне от пет години управляват епархия. Епархиите в нашата Църква са 15 - 13 в страната и две зад граница, каза проф. Иван Желев. Той добави, че освен това, митрополитът-кандидат трябва да е навършил 50 години. 

"На тези две условия отговарят засега 9 митрополити: Американско-канадско-австралийски Йосиф, Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Варненско-Преславски Йоан, Русенски Наум, Врачански Григорий, Видински Даниил. От тях с гласуване вътре в синода между митрополитите на 20 юни ще бъдат излъчени трима, които ще се изберат с гласовете на две трети от членовете на синода. И тъй като синодните членове сега са 14 (защото няма патриарх, който е едновременно и софийски митрополит), всеки кандидат за патриарх трябва да получи поне десет гласа. Тези трима кандидати се предлагат на патриаршеските избиратели, иначе казано - на членовете на патриаршеския избирателен събор, за да изберат те бъдещия български патриарх", обясни проф. Иван Желев.

Той каза, че "по данни от църковното обществено мнение, изразявано вече основно в социалните групи, най-големи изгледи за включване в тричленната листа имат митрополитите (по реда на старшинството им, основано на избора за митрополит) Гавриил, Николай, Йоан, Наум и Григорий Врачански, който сега е и наместник-председател на синода".

"Независимо от заявката на митрополит Николай в медиите, че не желае да е в листата, всеобщо е мнението, че той ще бъде включен в нея, още повече  че не е депозирал писмено в синода такъв отказ. А кого ще предпочетат патриаршеските избиратели, това е трудно да се предскаже отсега", коментира богословът.

Избирателите на патриаршеския събор ще са около 145

Патриаршеските избиратели са около 145. Сред тях на първо място по право са митрополитите и епископите на БПЦ, общо около 30 души (има някои неясноти около статута на един-двама епископи). Прибавят се по петима избиратели (трима клирици и двама миряни) от всяка епархия, а от Софийска - двойно число (десет), защото те избират както патриарх, така и свой митрополит, каза проф. Желев.

Той добави, че тези избиратели от епархиите са общо 80 души и те се избират само за избора на патриарх, с което се изчерпват задълженията им. Този път техният избор ще се проведе във всички епархии на 2 юни тази година. Следващата категория са представителите на ставропигиалните (т.е. подчинени пряко на синода) манастири (Рилски, Бачковски и Троянски) и на двете средни духовни училища (семинарии) в София и Пловдив, все по един човек или общо петима души. Прибавят се и по двама представители на епархийските манастири, по един монах и една монахиня, или общо 30 души.

"Така се получава сборът от 145 души. Естествено, може да се случи някои да не могат да дойдат поради болест или други причини, но така или иначе избирателното тяло е достатъчно представително и напълно в духа на съборността, т.е. на колективната форма на управление, която води началото си още от апостолско време, от първи век след Христа. Затова беше всеобщ протестът, когато през март някои синодни членове се опитаха да премахнат участието на нисшия клир и на миряните в избирането на митрополити и патриарх", заяви проф. Иван Желев.

Той обясни, че "изборът на патриарх ще се проведе в синодната палата на 30 юни, неделя, и веднага в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" ще се състои интронизацията или встъпването в длъжност на избрания патриарх". "На това събитие ще присъстват висши представители на държавната власт и представители на поместните православни църкви. Вече патриарх Вартоломей заяви, че ще присъства лично на встъпването в длъжност на бъдещия ни патриарх", каза проф. Желев.


 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:59 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация