Представяне на списание ЛИК - „Българската следа в Космоса“

site.btaЕдинствените български градове, на които са кръстени астероиди, са Шумен и Пловдив, каза проф. Драгомир Марчев

Единствените български градове, на които са кръстени астероиди, са Шумен и Пловдив, каза проф. Драгомир Марчев
Единствените български градове, на които са кръстени астероиди, са Шумен и Пловдив, каза проф. Драгомир Марчев
Снимка: Станимир Савов/БТА

В Шумен ще заработи първият цифров планетариум у нас по проекта „Рацио“ ; Пловдив е единственият друг град в страната, на който е кръстен астероид. Това каза директорът на Астрономическия център в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ проф. Драгомир Марчев в Националния пресклуб на БТА в областния град, откъдето проследи представянето на новия брой на списание „ЛИК“, посветен на 45-ата годишнина от полета в околоземна орбита на първия български космонавт Георги Иванов и приноса на българската наука към космическите изследвания. В събитието се включиха чрез видеовръзка участници и гости от 35 национални пресклуба на БТА в страната и чужбина. 

Той говори по темата, както и по повод предстояща национална конференция на Съюза на астрономите в България, която ще се състои в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, по повод 25-годишнинината от откриването на Астрономическия център във висшето учебно заведение, открит през 1999 година, за да могат ученици, студенти, жителите и гости на града да наблюдават през телескопите на Центъра слънчевото затъмнение. "По този повод Съюзът на астрономите в България реши националната му конференция тази година да се състои в Шумен от 9 до 11 май. Това е едно признание за скромния екип на шуменския астрономически екип на университета и за града, който е сред малкото в страната, бих казал единственият, който извън София развива професионална астрономия. Нито колегите в Пловдив, нито в Благоевград имат обсерватория, каквато имаме ние на Шуменското плато“, една от най-модерните в момента. Благодарение на една обща колаборация и Националната пътна карта за научна инфраструктура по проекта „Рацио“ беше финансирана голяма част от апаратурата, която в момента работи в нашата обсерватория и я нарежда на второ място след Националната астрономическа обсерватория на Рожен“, заяви проф. Марчев.

Той припомни, че Астрономическият център на университета е ситуиран на покривната площадка на корпус три на висшето учебно заведение, а обсерваторията – на Шуменското плато, изградена под формата на информационен център, защото се намира на територията на едноименния природен парк. След изграждането на Астрономическия център е търсено място за професионална астрономическа дейност, тъй като в градски условия по-трудно се наблюдават обектите.

По думите му на конференцията, под патронажа на кмета на Шумен проф. Христо Христов и ректора на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, ще участват професионалните астрономи и членове на Съюза на астрономите в България. Ще бъдат представени научни доклади от колегите. Програмата ще бъде оповестена до няколко дни на интернет страницата на Шуменския университет. Докладът на нашия екип, естествено, ще бъде на тема 25 години Астрономически център, допълни той. 

Освен научна, имаме и популяризаторска дейност. Няма астрономическо събитие, на което да са били затворени вратите на обсерваторията. При някои от последните мероприятия имахме над 300 - 400 посетители. Нямаме постоянна щатна бройка за тези дейности, но с помощта на наши студенти и колеги се справяме, уточни Марчев. 

Той съобщи още, че в Шумен се очаква да заработи първият цифров планетариум по проекта „Рацио“, който е както за научна, така и за популяризаторска дейност. "В него участват Шуменският и Софийският университети. Ние ще сбъднем една наша отдавнашна мечта, в Шумен да имаме планетариум, за да можем през деня да показваме красотите на небето. Той ще бъде едни от най-модерните и съвременни цифрови планетариуми. Ще се помещава в залата на обсерваторията. Много често, когато идват деца в нея през деня, им показваме слънцето, чрез специален телескоп пригоден затова, но питат само това ли могат да видят, но това е звездата, която могат да видят през деня и остават малко разочаровани, особено по-малките. Те са свикнали да им покажеш цялата красота на нощното небе, което всъщност е работа на планетариума“. Фирмата, спечелила обществената поръчка няма да успее да си свърши работата за Деня на Шумен – 11 май, както и на кмета проф. Христо Христов му се искаше, но има вероятност планетариума да бъде изграден за патронния празник на Шуменския университет – 21 май. Всичко зависи от доставката на апаратура от Япония. Като най-далечен вариант за оборудването на планетариума виждам 15 септември, когато се открива учебната година и след обучителен период на екипа и първите тестове ще започне експлоатацията му", посочи проф. Марчев. 

Нашият малък екип работи по няколко задачи. "По едното направление наблюдаваме астероиди, като сме открили няколко. Наблюденията ни водят до уточняване на периода на околоостно въртене на астероидите. Предстои нашата обсерватория да бъде сертифицирана от Института за малки тела в Аризона. Условието е да имаме шест качествени наблюдения на различни астероиди. До момента са три, остават още толкова наблюдения, за да можем да получим уникален код на обсерваторията, с който вече ще можем да публикуваме нашите наблюдения директно в централния бюлетин за малки тела в Аризона. По-голямата част от колегите се занимаваме с изследване на променливи звезди. Немалка част от нас се занимават с променливи звезди при които се наблюдават избухвания. Сега цялата астрономическа общност очаква избухването на една такава звезда, която избухва в период от 30 години. Очакваме избухването ѝ всеки момент. Всяка ясна нощ наш 60-сантиметров телескоп, абсолютно роботизиран, задължително прави няколко кадъра или отделя половин час за наблюдение на този обект. През другото време изпълняваме наблюдателна програма по наши изследователски задачи. Имаме повече от 20 публикации в последните пет години, свързани с направени наблюдения, които могат да се видят на сайта на университета и обсерваторията, допълни проф. Марчев.

Той отбеляза, че достатъчно апаратура е купена по проекти и изрази надежда, че ръководеният от него астрономически екип от пет ще се увеличи, за да могат да се изпълняват повече задачи.  

Имаме подновен екип на Астрономическия център. С едно изключение, всички са мои студенти, което показва, че сме успели да запалим искрата или да поддържаме любовта към астрономията в нашите студенти така, че да ни станат колеги. Трима от тях са защитили докторски дисертации. Имаме една от най-високите оценки за акредитация на докторската ни програма „Астрофизика“, която дава националната агенция – над 9,5, при максимална оценка 10. Почти няма такава оценка извън Софийският университет. Предлагаме специалност „Астрономия“. До миналата година беше „Астрономия и метеорология“, но се оказа, че успяхме да привлечем професионални метеоролози в нашия екип и за да запазим тази акредитационна оценка си върнахме първоначално специалността „Астрономия“ като беше при нейното създаване през 2004 г. Тя е единствената в България като бакалавърска специалност“, каза пред репортер на БТА още проф. Марчев. 

(Видеозапис на интервюто е поместен в Пресклуб-архив на БТА). 

/ВД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:19 на 21.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация