site.btaБръмбар буков сечко има отпреди да има хора, важно е да го пазим, каза пред БТА доц. Ростислав Бекчиев

Бръмбар буков сечко има отпреди да има хора, важно е да го пазим, каза пред БТА доц. Ростислав Бекчиев
Бръмбар буков сечко има отпреди да има хора, важно е да го пазим, каза пред БТА доц. Ростислав Бекчиев
Буков сечко. Снимка: Pixabay

Три вида или подвида бръмбара буков сечко се срещат в България. Балканите са кръстопът не само на човешката цивилизация, култура и религия. Още преди да се появят хората, те са били кръстопът за древни и интересни създания. Това показва проучване на четирима учени -  гл. ас. д-р Румяна Костова (Биологически факултет на Софийския университет),  гл. ас. д-р Симеон Борисов (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН (ИБЕИ-БАН), гл. ас. д-р Анелия Бобева (ИБЕИ-БАН) и доц. Ростислав Бекчиев (Национален природонаучен музей - БАН).

„Балканите са кръстопът не само на човешките цивилизации, а и на разпространението на буковия сечко. Малко е спорен статусът на различните видове и подвидове, които са в неговия комплекс. Защото, въпреки че е доста древно животно, те съвсем скоро са започнали да се отделят като видове. И затова се появяват тези спорове дали са отделни видове, дали са близки видове, или просто различни цветове и форми да кажем, които продължават да обменят активно гени“, каза пред БТА доц. Ростислав Бекчиев.

ЗАЩИТЕН ВИД 

По думите на доц. Бекчиев, с това проучване учените искали да отговорят на въпроса какво представляват тези животни. Защото те са защитени по българското и европейско законодателство.  „И за тях е важно да знаем какво представляват, къде живеят, какви са изискванията, кое да защитим с приоритет, защото въпреки че е широко разпространен вид, среща се в почти всяка гора и в България, и в Балканите специално, все пак той си има определени изисквания и по закон сме задължени да защитаваме хабитатите му“, обяснява ученият.

По думите му, това е един доста рядък вид и точно затова е и защитен. „При нас все още има много хубави, добре запазени гори, които са и свързани помежду си. Така че този вид е в добро състояние, за разлика от Европа, уточнява той. 

В началото учените започнали с изследване къде наистина живее този вид и какви са му предпочитанията. Затова направили хабитатен модел, в който се вземат точките, където е намерен видът с GPS координати, от тях на базата на това се изваждат горите, в които живее, климатичните фактори, които са за този пределен регион и на базата на едни доста сложни математически изчисления, се прави модел кои са най подходящите хабитати за него.

„Така разбрахме, че буковият сечко живее в гората, но всъщност си има своите предпочитания, свързани с възраст на гората, с тип гора – най-вече бук и габър, по-малко дъб. Харесва също и крайречни гори. Така че придобихме една по-добра представа къде да го опазваме, така че да можем да дадем и препоръки и при изготвяне на планове за управление за различни дейности на околната среда“, разказва ученият. На базата на тези данни започнали изследване по-дълбоко в гените на вида, за да разберат как се обменят гените. И евентуално какъв път е изминал този вид от Европа. Дали го е имало тук, защото буковите гори са относително млади за континента, обяснява доц. Бекчиев.

„Преди милиони години букът не е бил толкова разпространен. Той настъпва доста по-късно. Така че тези животни са били тук и със сигурност са общували помежду си. Това е едно животно, което не може да лети. При бръмбарите има две двойки крила – долни и горни. Горните са като един щит, който покрива тялото и долните крила. При видовете, които летят, това е много характерно за бръмбарите. Но при този долните крила на практика липсват – останали са съвсем малки люспици и горните крила са сраснали – образуват един истински щит. Той е като едно малко танкче. Доста здраво животно, но това, че не може да лети, определя една доста слаба разпространителна способност, т.е. той може да изминава доста малки разстояния“, разказва още той.

СЛАБО ПОДВИЖЕН, НО НЕ ЕНДЕМИЧЕН ВИД

„Интересното е, че в България водим два подвида, но не може да се каже, че е ендемичен (среща се само в определена местност или район - б.р.). Което пък е много интересно как едно такова слабо подвижно животно е успявало да се придвижва, да общува със сродните си популации, да обменя генетичен материал и да не стане ендемит“, казва ученият. Той уточнява, че това е много характерно за други насекоми, които са безкрили.

„България е много богата на такива ендемични видове, които само заради това, че се придвижват слабо, са останали на определени петна, планини и други по-скрити места. Но този някак си успява. И това е нещо, което ще продължим да изследваме“, разказва той.  И допълва, че е много чудно как точно това животно, което през живота си минава няколко километра, успява да поддържа необходимата скорост, така че да общува с достатъчно близки видове и екземпляри, за да не се превърне в нещо ендемично. 

По думите му, в Странджа се води един подвид, понякога дори отделен вид. „И той ще се окаже ендемичен за Странджа или най-малкото може би ще се среща в някаква част от Турция, извън турска Странджа, но за това нямахме достатъчно материал, за да го потвърдим. Със сигурност това, което може да се каже на този етап, е че гените, които има популацията в Странджа, са наистина уникални“, каза доц. Бекчиев. Според него някои учени директно биха го определили като нов вид. „Ние не сме го направили, просто защото все пак изследванията на гените си имат своите ограничения. Те са добър индикатор за много неща, но ако, поне според нас, един вид не е достатъчно добре подкрепен и като морфологични разлики, анатомични разлики, не е добра идея да бъде описван само на базата на гени“. Според него това е много модерна тенденция в науката в момента. „Ние сме малко по-консервативни и предпочитаме да продължим изследването, да видим структурата на тялото“, казва ученият. Той уточнява, че при насекомите много често се използва половата система за определяне на видовете. „Тоест, да продължим да дълбаем в този проблем и чак когато сме сигурни и достатъчно добре обосновани, да кажем кое е вид, кое е подвид“, отбелязва още доц. Бекчиев.

Според учения хубавото е, че самото законодателство е доста консервативно и дори да бъде установено, че това е отделен вид или подвид, той продължава да е защитен, защото важното е екологичната роля, която има и нишата, в която живее. „Така че дори и да се раздели, това по никакъв начин не променя това, че е защитено животно, което трябва да пазим и да имаме едно специално уважение към него“, уточнява той. 

БИЛИ СА ТУК ОЩЕ ПРЕДИ ХОРАТА

Сечковци и подобни на него са известни от няколко милиона години. Разбира се, понякога това са различни видове или родове, но пак много близки. За България точно нямаме такава информация. За всеки случай, са древна група, както повечето насекоми. Със сигурност, още докато тук са тичали лъвове и антилопи, те са били вече тук. Със сигурност преди хората, под всякаква форма, дори и по маймунска, уточнява с усмивка той.

В рамките на изследването учените разбрали няколко ключови неща. „Разбрахме, че България наистина има уникална природа. И самият факт, че тук имаме популации, които са наистина различни от останалите, в същото време, все пак поддържат връзка с други популации, е много важен. Това не се знаеше“, разказва доц. Бекчиев. Той допълва, че тези видове или екземпляри си общуват сега или в миналото, обменяли са гени във времето. „Но е интересно, че тези екземпляри, които изследвахме от Албания, са много близки с тези от Черноморието и от Югозападна България. Добре, Югозападна България – логично. Някак си са минали, не е чак толкова далече. Но как са стигнали до морето? Като минават вече през доста по-различни условия?“, разказва ученият.

Единият от видовете буков сечко се намира само в Балчик и е описан като подвид Morimus verecundus bulgaricus Danilevsky. Това е вид, който се среща в Кавказ, Иран, азиатската част на Турция. Една от хипотезите на учените е, че може би той е стигнал до Балчик точно пренесен от хора. „Засега няма как да го докажем, но е една доста вероятна хипотеза. При транспорта на дървен материал, яйца или ларви на този вид да са попаднали в България и той така да се е появил в ботаническата градина в Балчик. Защото засега не е намерен на друго място в България. Не значи, че го няма, продължаваме да го търсим. И ако го открием на нови места, ще е много интересно“, пояснява доц. Бекчиев. 

По думите му, специално за видовете от Албания, е по-малко вероятно подобно нещо да се е случило. Според него, по-скоро са си вървели по естествени пътища. „Не трябва да забравяме, че България като територия е била почти изцяло горска. Те са имали на практика един непрекъснат хабитат, в който се придвижват свободно. Много по-късно в историческото ни развитие, започват да изчезват горите в България и да се появяват големите равнини, където този вид почти не се среща. Така че може би пък имаме някакви остатъци от по-стари популации, които тепърва ще изследваме и се надявам да успеем да го установим“, разказва той.

КАК ДА ГО ОПАЗИМ

По думите на учения, ако хората видят буковия сечко, е важно да не го закачат. „То е много красиво животно – могат да го снимат, да го разгледат, да пипнат – нищо няма да ме стане. Но нека да не го събират или преместват“, призовава доц. Бекчиев. Според него, ще бъде изключително полезно, ако могат по някакъв начин да ни изпращат данните – дори и снимка с приблизителни координати. „Има вече съвременни системи за събиране на данни директно от телефона като приложението Smart Birds, разработено от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), подкрепено и от Природонаучния музей. Има приложения, с които буквално с едно натискане се събират координатите за вида, негова снимка може да сложите. Дори и ако не сте сигурни какво е, специалист ще го погледне и ще ви каже, казва той. 

ГРАЖДАНСКА НАУКА

Ученият уточнява, че тези данни стигат учените и могат да бъдат използвани след това за научни изследвания. Част от хабитатния модел, който направили, се базирал точно на такива данни, събрани от различни хора – граждански наука. „Точно тази наука е много важна, защото ние не можем да бъдем навсякъде и по всяко време. Все пак тези видове са активни относително малко - няколко месеца от годината. И в този смисъл хората могат да бъдат много полезни и за учените“, казва доц. Бекчиев. По думите му, гражданската наука може да помогне и за опазването на вида. „Защото всяко едно действие, което се предприема за този вид - дали ще е написването на план за управление на вида, или за план за управление на дадена територия, или някакво инвестиционно предложение, минава през оценка за въздействие на околната среда“, казва той. Според него, колкото повече данни има, толкова по-добре работи и нашата администрация, и могат да бъдат взети мерки за опазването на хабитата. 

По думите му, работата за буковия сечко ще помогне много в бъдеще за опазването на вида, като се знае кои популации имат нужда от повече внимание. „Примерно, тази в Странджа, някои други по-редки популации, които очевидно имат някаква изолация, както на някои острови по Дунав... Така че има много неща, които успяхме да свършим. Някои не успяхме, разбира се, но наистина съм много доволен от резултатите от проекта“, казва доц. Бекчиев. 

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПАЯЦИ И БРЪМБАРИ

Доц. Бекчиев наскоро приключил работа и по проект, финансиран от фонд научни изследвания. Той е свързан с кибертаксономични изследвания. Вече е много модерно и е такова, защото цялата идея, на която се базираше проекта, е използвайки съвременни методи - тоест ДНК, използване на бази данни, използване на математически модели и много статистика, да можем по-бързо да проучваме нашата природа. Бяхме се фокусирали върху безгръбначни животни – бръмбари и паяци. Идеята беше да докажем, че използвайки такива методи, не само че се получават по-интересни резултати, ами и се публикуват много по-бързо“, разказва той.  

В рамките на проекта успели да опишат над 30 нови вида паяци от Балканите и България. „Повечето от тях засега ендемични. Някои от тях ще си останат ендемични, защото са в такива групи“, казва той. Освен това успели да създадат няколко много големи бази данни, които да са от полза на научната общност не само в България – за разнообразие на паяците. Според него, базата за някои семейства бръмбари ще нарасне като нещо много по-голямо – като каталог на бръмбарите в България. Събрали огромен масив от литература, който е също онлайн и може да се ползва от други учени. В рамките на проекта са написани десетки публикации, което, по думите му, е доста добро постижение за четири години, предвид, че е съвпаднал с пандемичната ситуация и ковид мерките. „Успяхме наистина да помогнем тази информация да стига по-лесно до колегите не само у нас, а и в чужбина, което за мен е едно от най-големите ни постижения“, каза той.

Доцент д-р Ростислав Бекчиев е роден на 10 март 1976 г.  Той е магистър по Екология. Завършил е специализация "Ентомология" в СУ „Св. Климент Охридски“. Докторатът му е в специалност "Зоология" в СУ „Св. Климент Охридски“. Неговата област на научни изследвания е таксономия и фаунистика на подсемейство Pselaphinae (Coleoptera: Staphylinidae). Биомониторинг и защита на природата.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:06 на 13.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация