Нови, неописвани досега, видове мухи и охлюви бяха открити от български учени при експедиция във Виетнам. Доц. Николай Симов, ентомолог, доц. Марио Лангуров, ентомолог и доц. Ростислав Бекчиев, ентомолог от Националния природонаучен музей - БАН (НПМ-БАН), както и доц. Ивайло Дедов, малаколог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) - -БАН, прекараха три седмици в съвместна работа с колеги от университети в азиатската държава.
„Югоизточна Азия е все още неизследвана. Идеята беше да си сътрудничим с местните учени – ние да им предадем опит, а те там, на място, да продължат да изследват. И да създадем контакти, защото в момента вече обсъждаме съвместни проекти“, разказват пред БТА доц. Марио Лангуров и доц. Николай Симов.
Целта на посещението им е била да съберат материал с идеята след това да публикуват статии, които да дадат възможност за развитие на по-млади колеги от университети във Виетнам. „Нашата роля беше да съберем материал от доста интересни места и срещи с ръководствата на много местни университети и колежи“, каза доц. Лангуров. По време на посещението българските учени са се срещнали и с българския посланик в Ханой.
Подарили и книги, издадени от НПМ, на виетнамско училище. Ние сме си говорили, че българските деца знаят много повече за белите акули, за косатките, гледайки телевизия и интернет, отколкото за това, което е в задния им двор и е много по-интересно на моменти“, казва доц. Симов.
БЕЛИТЕ ПЕТНА В НАУКАТА
Доц. Лангуров се занимава с двукрили – някои семейства мухи и дневни пеперуди. Отива във Виетнам по покана на проф. Ву Ман, който е завършил образованието си в България. „Двукрилите във Виетнам са бяло петно на картата“, каза доц Лангуров. „Мисля, че сме събрали доста добър материал“, допълни доцентът.
Доц. Николай Симов също е ентомолог в НПМ-БАН и се занимава с дървеници. „Отидохме във Виетнам, защото е интересно. Непроучени са по-голямата част от организмите. Фактът, че все още описват бозайници оттам, трябва да ви даде представа за това, което тепърва ще се открива“, каза той. Доц. Симов обясни, че Виетнам дълги години е бил затворена държава, труднопроходима. Учените и пътешествениците, които са попадали там, са виждали по-големите екземпляри. „Когато имате пеперуди, на които размахът на крилата е по една педя, те правят първо впечатление - шарени, големи и хората се втурват да ги видят. Малките винаги остават на по-заден план, но пък те са също интересни", разказва ученият. „Ние отидохме за по-малките неща – по-дребните, по-скритите“, уточни той.
Със сигурност има видове във Виетнам, за които науката все още не подозира, категорични са учените. „Ние затова сме отишли“, каза доц. Симов. Доц. Лангуров разказва, че разглеждайки мушичките, които е донесъл оттам, е забелязал, че има видове, за които не е съобщавано - почти сигурна гаранция, че видът е неописван, каза той.
Колегата им, който се занимава с дребни бръмбари, е събрал бръмбарчета, за които казал: „Такова животно няма. Аз не съм виждал такова нещо.“ Негови колеги от Китай, които работят със същата фауна, са му отговорили: „Няма такъв род в Азия“. „Така че е много вероятно да имаме работа дори с нов род, не само нов вид“, обясни Лангуров. „Същото е и с охлювите“, допълни доц. Симов. Те са трудноподвижни животни, ендемични за много малък район. Има описани два вида голи охлюви и сега се оказа, че имаме още два, които не са описани. „Щом специалистът, който познава фауната, не ги е виждал и се знае, че този вид е ендемичен за района, изведнъж се оказва, че има видове, които не са намирани и са нови за науката“, обясни доц. Симов. Това е задоволяването на любопитството, казаха учените.
Някои от мухите, които доц. Марио Лангуров е донесъл от експедицията, са по-малки от милиметър. Доц. Симов разказва, че преживяването било много интересно за тях. „Влизаш на място, виждаш растенията, но не знаеш какво е това. Знаеш, може би, че прилича на нещо, което си виждал в България в ботаническата градина или случайно отглеждаш вкъщи в саксия някой негов родственик, но всичко останало е непознато“, разказа той.
СТРАННОСТИТЕ НА ПРИРОДАТА
По време на експедицията българските учени са вървели по горски пътечки с 45-градусов наклон в планината Там Дао. Разказват, че маршрутът им е минавал по пътеки, широки една педя между отвесни скали. „Влизате в една гора, в най-долната й част, животът наистина е горе в корените“, разказват учените. Отбелязват, че посещението им е било в сравнително сух сезон. „Беше толкова сухо, че пиявиците не падаха от дърветата, а се бяха скрили и чакаха“, казва доц. Симов. Той разказа, че при предишното му посещение във Виетнам – през 2018 година, е било много влажно и е видял как рибите бягат от водата и се катерят по дърветата. „Виждаш една риба, която изскача и започва по един ствол да се движи и да те гледа“, разказва ученият.
Доц. Лангуров разказа, че паяците там са големи над една педя. „Налагаше ни се даже да ги ловим с геоложки чук“, обясни той. „Оказа се, че и съдовете, които бяхме приготвили, не ги побират“, допълни той. Доц. Симов се пошегува, че е трябвало да носят със себе си бидон за кисело зеле, за да събират експонатите. В буркан от 300 мл. паякът не може да влезе, обясни той. Трябвало да бъдат внимателни и заради това, че някои от паяците са отровни.
Доц. Лангуров е имал неприятен опит и с мравка. „Тамошните мравки жилят. Тази не беше кой знае колко голяма – нормална мравка, която и да те ухапе, не е проблем. Обаче ти си свикнал с българските мравки и не се замисляш…“, разказа той и допълни, че около месец изпитвал дискомфорт от ужилването.
В ДЖУНГЛАТА ВСИЧКО ИСКА ДА ТЕ ИЗЯДЕ
„Мит е, че седиш в джунглата и е пълно с храна. Не е пълно с храна“, заявяват българските учени. Те допълват, че джунглата не е приветливо място за хора, които не я познават. „Имайте предвид, че световните цивилизации не са на места, които са били джунгла. Джунглата е трудно за живот място – там всичко те хапе, иска да те изяде отвътре и отвън и няма храна“, разказва доц. Симов.
И двамата учени отбелязват, че във Виетнам няма птици, изядени са. „Шокиращо е, защото отиваш в джунглата, дори и на по-затънтени места и просто не се чуват птичи песни. Много е странно“, разказва доц. Лангуров.
Разказват, че заради голямата влажност във Виетнам температура от 31 градуса по Целзий се усеща като 39 градуса. „Както си седим, от нас тече вода непрекъснато, все едно, че те залива“, казват те.
ДА ЯДЕШ ПРЕПЪРЖЕНИ ЖАБИ
Сервирали са им препържени кожи на жаби. „Свикнали сме да ядем бутчета от жаби. Там се готви цялата жаба, малко е причудливо. Същото е с птиците – сервират кокошка в супата и намираш малко гребенче, част от череп, част от клюна, пръстче от краката. Имаш чувството, че някой взема самурайски меч и започва да сече кокошката на парчета. И както се случи", обяснява доц. Лангуров. Много трудно е да намериш нещо за ядене, защото цялото месо идва с множество кокалчета в него", казва още той. Яли са и скакалци, двойнодишащи риби, които били много вкусни.
МОДЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ ИЛИ СПИРАНЕ ОТ УЧИЛИЩЕ В ЧЕТВЪРТИ КЛАС
Доц. Симов обясни, че е било много важно експедицията да бъде с местни хора и те са определяли програмата. Всички са били много приятелски настроени и добронамерени. Възрастен ловец безпроблемно се е изкачил на 15-метрова височина по абсолютно право дърво. „Просто си свали ботушите, качи се, отсече това, което му трябваше, свали няколко клона, които трябваха и на колегите от виетнамските университети, събиращи паразитни растения, и слезе“, разказаха учените.
Проф. Ву даже им е бил подготвил по един плик с всякакви лекарства, за всеки случай. Разказват, че по-голямата част от експедицията е била или в градски условия, или над 1000 метра, което за Тропиците е чудесно. „Нямаше даже комари“, отбелязва доц. Лангуров. Впечатлени са от това колко много се инвестира в образованието във Виетнам и какви модерни университети се строят. „Ние бяхме в няколко университета. В Хошимин, сегашното название на Сайгон, който е бил столицата на южната част при разделянето на Виетнам. „В този град бяхме в два средни университета – в единия имаше 30 хиляди студенти, а в другия – 35 хиляди. Ако ги съберем, са повече от студентите във всички български университети. Супер модерни университети“, обясняват те. Впечатлени са от модерната техника, с която студентите могат да работят по време на обучението си, модерната база и възможността, стига да им се работи след това, да им се намери работа.
Наблюдават и друга тенденция в азиатската страна. „С всеки ден идентичността във Виетнам изчезва. Те не са гледали памук или коноп, дори дрехите са си правили от кората на дърветата. Плели са невероятни кошници, рибарски мрежи и въжета. Всичко това изчезва, те го нямат вече, не го ползват“, разказват учените. През 2018 година е било шокиращо да видят 70 см слой от пластмасови отпадъци на курортен плаж. „54 народности са във Виетнам, всяка със собствена носия и идеи за света, обичаи“, разказват българските учени. Местните хора са споделили пред тях, че много от момичетата се женят прекалено рано, за да остане земята за тях. И те ги спират от училище на 10-12 години.
ПУБЛИКАЦИИ И ИЗЛОЖБА С МАТЕРИАЛИТЕ ОТ ВИЕТНАМ
Сега участниците в научния проект ще определят материалите за изложба и ще пишат статии за престижни списания. Имат покана за следваща експедиция, която ще се случи вероятно през есента догодина. Ще пишат и проекти, с които да помогнат на младите хора, които имат интерес към науката във Виетнам. Имат желанието да направят и експозиция в Националния природонаучен музей. „Професор Ву ще дойде в България и ще направим изложба“, казват учените, уточнявайки, че в нея ще включат както снимки от престоя си там, така и материалите, които са донесли тук.
Ще покажем атрактивни неща – пеперуди в реален размер. Имаме едри паяци и това може да подтикне хората да попрочетат и да отидат. Защото Виетнам е чудесна дестинация, искрено я препоръчваме за туризъм."
