site.btaПинокио в театър „София“: За хората, които имат сърца и широко отворени сетива (СНИМКИ+ВИДЕО)

Нашият спектакъл е отправен към хората, които имат сърца и широко отворени сетива, имат души и обич в себе си. Ако има обич, ти си истински жив, и си това духовно същество, към което всички се стремим. Няма значение дали си от дърво или от плът и кръв. Думите на актьора Михаил Милчев пред БТА са по повод премиерата на „Чудните приключения на Пинокио“ в театър „София“, на сцената на „Сълза и смях“.

„В съвременния свят да бъдеш истински човек, да бъдеш духовно същество, да бъдеш обичан и обичащ – е една много важна тема. Изобщо, едно от най-важните неща днес е недостатъчната любов и недостатъчната вяра в Бог“, казва актьорът, който влиза в ролята на Джепето.

Според режисьорката Елза Лалева пътят към вчовечаването е труден и зависи доколко отстояваме и запазваме важните и ценните неща. „Да станеш – от кукла, която всеки дърпа, влачи и лъже – човече, което има порива да спаси баща си, да му помогне. Това го има и в текста, и тук е засилено чрез средствата на кукленото внушение“, допълва тя. 

„Пинокио е едно диване. И повечето деца, които лично аз познавам, също са диванета. Едно такова лудо момче, което постоянно си намира белята, всъщност, какво научава от тези бели? Това е най-важното – че той не отива просто някъде, за да си изпати, а научава нещо. И през тези бели, и грешки, проверява какво е да си истински жив“, казва Даниел Кукушев. Младият актьор е в ролята на Пинокио. 

В творческия екип на „Чудните приключения на Пинокио“ са също Петя Боюкова (сценография), Мира Искърова (композитор), Албена Баева (мултимедия) и Филип Миланов (хореограф). Участват още Ангела Канева, Дениза Павлова, Димитър Стойнов, Йоанна-Изабелла Върбанова, Николай Димитров и Юлиян Рачков.

Режисьорът Елза Лалева, актьорите Михаил Милчев и Даниел Кукушев, пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Само за децата ли е „Пинокио“ и как през годините се променя гледната точка към темите в  творбата на Карло Колоди? Кои са изненадите в спектакъла? От какво е вдъхновена сценографията? С какво Пинокио е интересен за децата на днешното време и кое е най-ценното, което казва на публиката? 

Само за децата ли е „Пинокио“?

Михаил Милчев: Нашият спектакъл е отправен към хората, които имат сърца и широко отворени сетива, имат души и обич в себе си. Защото спектакълът на Елза Лалева е насочен към това, че няма значение от какво си направен. Важното е да има обич в сърцето ти. И, ако има обич, ти си истински жив, и си това духовно същество, към което всички се стремим. Няма значение дали си от дърво или от плът и кръв. Важното е да имаш любов в сърцето си... 

Елза Лалева: Пинокио е създаден преди 140 години за всички – и за деца, и за възрастни. Тогава има малко особено отношение към непослушните деца. Но тъй като това е театрално представление, то е  насочено към тези хора, които са в залата, а когато има деца, те винаги са с възрастни, с родители. Така че няма такова деление. Делението дойде много по-късно. 

Даниел Кукушев: Пинокио може да бъде и за възрастни, и за деца, и за семейството. Лично моята гледна точка е, че би било много интересно, ако е за възрастни. Естествено, сега ние го правим за деца и показваме тази приказка, която е световноизвестна. Вътре има някои неща, които според мен са леко особени, и би могло да се направи и за възрастни…

През годините промени ли се за вас гледната точка към темите в „Пинокио?

Михаил Милчев: Аз играя Джепето, създателят на Пинокио. За мен тази тема е много важна – родителството и възпитанието на децата, връзката с родителя и възпитанието в доброта. Когато бях малък, това беше една проста приказка за това какво трябва да правят и какво не трябва да правят децата. Така го възприемах аз. Сега, гледната точка вече е съвсем друга. Защото в съвременния свят това да бъдеш истински човек, да бъдеш духовно същество, да бъдеш обичан и обичащ – е една много важна тема. Изобщо, едно от най-важните неща в съвременния свят е недостатъчната любов и недостатъчната вяра в Бог.

Кои са изненадите в този спектакъл? 

Елза Лалева: Аз съм куклен режисьор, тоест куклар. Пинокио е кукла. А какво всъщност е една кукла, която е еманация на човешкото – концентриран вид на човешките качества. Аз имам усета и моженето това нещо да го пренеса на сцената. И ще го видите в действие. Щом съм куклен режисьор, не може да няма кукли... 

Даниел Кукушев: Аз самият се изненадвам, дори когато играя. Не знам как да обясня тези изненади, но има много неочаквани моменти. Има много цветни персонажи, с които Пинокио се сблъсква. Има много остри конфликти, има и много поучителни неща. Общо взето, доста е цветна картинката, която се опитваме да нарисуваме.

Михаил Милчев: Изненадите са всички мои млади колеги. Аз много обичам да се мешам с младите артисти. Те са страхотни извор на огромно въображение, на огромна енергия, което много ме зарежда. Отново научавам някакви неща и си спомням някакви неща за това какъв е артистът, какъв трябва да бъде. Спомням си какъв бях аз в началото и това за мен е едно много хубаво приключение, защото тяхната енергия наистина е обновяваща.

И, ако има нещо, което е страхотно в нашия спектакъл, е изключително духовната енергия на тия момчета и момичета, които случват тази приказка пред нас. Спектакълът е изключително пъстър. Трупата на театър „София“ има много млади попълнения, страхотни млади артисти. И за мен е удоволствие и чест да работя с такива отдадени момчета и момичета.

Елза Лалева: Мотивацията на всеки режисьор, когато си избира партньори и иска да направи нещо, е талантът. На тази сцена, в момента, в този състав, има страшно талантливи хора. И Даниел, и Мишо, са първият ми избор. Но тъй като в моята интерпретация Джепето е човек на изкуството, той е талантът, който се занимава с някакви некомерсиални дейности, с изкуство. Мишо е просто пример. И всеки човек на изкуството е такъв...

Сценографски, представлението е издържано в стилистиката на цирка...

Елза Лалева: Идеята за цирка я има в самия материал. Там част от нещата се развиват в цирк. Нашият живот е един цирк, в най-добрия смисъл – с тази смесица от добро, зло, от дресура, от подчинение, от надежда, от блясък, от кич, от какво ли не... И всъщност това е идеята за този цирка.

Има една малка подробност, че моят дядо беше диригент на цирка много години и аз познавам тези дейности, и този живот. Представлението е като поклон към моя дядо, който е един от първите джазмени. Едно време в България, в цирка, най-напред се е свирил джаз, когато наоколо не е било възможно.

С какво Пинокио ще е интересен за децата на днешното време?

Елза Лалева: Ами това се преповтаря 140 години. Интересно е, защото хората се сблъскват с едни и същи неща – с липсата на любов, със самотата, с лъжата, с използвачеството, с жестокостта, но и с куп други добри неща – с обичта, с милостта, толерантността. Неща, които не знам дали Карло Колоди е имал предвид в такава широта и толкова богато – с всичките тези идеи, които е вложил в текста си.

Даниел Кукушев: Пинокио е едно диване. И повечето деца, които лично аз познавам, също са диванета. Едно такова лудо момче, което постоянно си пати, всъщност, какво научава от тези бели? Най-важното е, че той не просто отива някъде, за да си изпати, а научава нещо. И през белите, и грешките, проверява какво е да си истински жив... 

За мен този образ е много ценен, тъй като още в студията, в която навремето постъпих по актьорско майсторство, започнахме с детски приказки. И сега това е едно приятно връщане към този момент, към започването отначало. Аз лично откривам доста от себе си в Пинокио. Да, той е дете, наивно, с големи мечти – да стане истински... 

Кое е най-ценното, което казва Пинокио на публиката?

Елза Лалева: Пътят към вчовечаването е труден и зависи доколко отстояваме и запазваме важните и ценните неща. Да станеш – от кукла, която всеки дърпа, влачи и лъже – човече, което има порива да спаси баща си, да му помогне. Това го има и в текста, и тук е засилено чрез средствата на кукленото внушение. 

Даниел Кукушев: Най-ценното, което аз откривам, е, че човекът понякога греши и понякога се научава. И така, на принципа проба-грешка, се изгражда един човек. Тоест, той трябва да пипне горещия тиган, да се опари и тогава да разбере, че не трябва да се пипа. Чрез приключенията, през които минава, Пинокио се учи, че не всичко, което лети, се яде. 

Михаил Милчев: Посланието на нашия спектакъл е основно към родителите – да възпитават децата си в духовните ценности. Да учат децата си да бъдат толерантни, да бъдат разбиращи, да бъдат смирени, да ценят малките неща в живота и най-вече – да ценят онези споделени мигове, обичта с родителите си със своите приятели, които ще останат за цял живот, и които ще ги водят в техния житейски път нататък.

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:57 на 20.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация