site.btaМинистър Галин Цоков ще обяви най-новите тенденции в Рейтинговата система на университетите в България

Министър Галин Цоков ще обяви най-новите тенденции в Рейтинговата система на университетите в България
Министър Галин Цоков ще обяви най-новите тенденции в Рейтинговата система на университетите в България
Представяне в МОН на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2022 г. Снимка: Асен Тонев/БТА, архив

Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков ще обяви най-новите тенденции в Рейтинговата система на висшите училища в България. Публичното представяне на данните ще се състои утре, 1 декември, от 10:00 ч. в Министерството на образованието и науката (МОН), съобщи пресцентърът на ведомството.  

Изданието за 2023 година сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления въз основа на десетки показатели. Те измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България, поясняват от МОН. 

Както БТА писа на 14 ноември 2022 г., поне две са положителните тенденции във висшето образование за 2022 г. - по-добрата реализация на завършилите и увеличеният брой на научните публикации, включително на международно разпознаваемите. Това заяви тогава служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов при представянето на новото, поредно, 12-то издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено в МОН.

Министър Пенов каза тогава, че независимо от негативните икономически ефекти, свързани с пандемията от КОВИД-19 и с войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българите, завършили през последните пет години висше образование в страната, спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите, откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система на висшите училища, която за първи път беше публикувана през 2011 г., отбеляза проф. Пенов.

Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред дипломиралите се по професионалните направления "Медицина", "Фармация" и "Стоматология" е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите "Военно дело" и "Математика". Най-висок е той в направлението "Социални дейности" - 3,7%.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 г. Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по "Информатика и компютърни науки" - 3456 лева осигурителен доход. Следват завършилите "Математика" (2771 лева), "Комуникационна и компютърна техника" (2731 лева), "Медицина" (2711 лева), "Обществено здраве" (2703 лева).

На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет (5592 лева), следвани от завършилите "Администрация и управление" в Американския университет (4568 лева) и "Информатика и компютърни науки" в Нов български университет (4333 лева).

В сравнение с миналата година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията "Педагогика" (709) и "Педагогика на обучението по..." (366). Най-голямо намаление има в направлението "Икономика" (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото направление в България с 28 223 действащи студенти. Следват го направленията "Педагогика" със 17 083 обучаващи се и "Медицина" с 13 271.

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 г. Софийският университет "Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в шест професионални направления от общо девет, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо пет в класациите.

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е университетът с най-много действащи студенти - 19 999. Следват го Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" с 16 9334 и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс за учебната 2021-2022 г. в направленията "Медицина" (5,58), "Фармация" (5,56), "Стоматология" (5,53) и "Ветеринарна медицина" (5,40). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението "Металургия" (4,29). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,01. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направлението "Администрация и управление" на Американския университет (5,78), следвани от тези в "Право" на Софийския университет (5,74) и в "Медицина" на Медицинския университет в София (5,69), показваха данните от Рейтинговата система за 2022 г.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:48 на 19.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация